Здравният министър

даде символичен

старт на реформата,

покани в работна

група лекари,

бизнес и пациентски

организации.

На кръгла маса в НДК здравният министър Кирил Ананиев представи в края на септември два варианта за реформа в здравноосигурителния модел, който според всички от години не работи, но и никой не опитваше да го промени.

Предложените от министъра концепции включват два алтернативни модела, които стават база за обсъждания.

Първият е отпадане на монопола на здравната каса и вкарването й в конкуренция наравно с още няколко частни застрахователя при запазване на 8% здравна вноска.

Вторият вариант включва трети стълб на здравеопазване със задължителна здравна застраховка от 12 лева на месец.

Тя ще бъде съчетана и с доплащане от пациентите при болнично лечение в размер на 15 процента от определена сума, наречена гранична. Всяка година размерът й ще бъде определян съвместно от касата, здравното министерство и съсловните организации.

Принципната подкрепа на повечето лекари, пациенти и експерти, които повече от 2 часа дебатираха в сряда ползите и негативите на моделите, получи вторият вариант. Към него обаче те също имат резерви.

Общото мнение - нужна е още много работа по модела, освен това трябва и промяна в системата и в контрола й. В противен случай само ще се влеят повече пари, без да има резултат. Освен това не става ясно и какво повече ще получават пациентите срещу допълнителните 12 лева.

Дебатите по темата започнаха при обявяването на вариантите, но детайлите ще се обсъждат до догодина. Идеята на министъра е да не се бърза, за да се обмислят добре всички възможни трудности и да се избегнат принципни грешки.

В резултат на обсъжданията може да ес стигне до трети вариант, не отрече министър Ананиев.

В. “24 часа” публикува мненията на водещи специалисти, изказани по време на кръглата маса, и привлича в дискусията експерти с опит в здравното осигуряване.

Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските  фармацевтични производители в България: 

Първия модел изглежда твърде рисков - разпиляване на ресурса, който сега касата ползва, между N на брой субекти. В малки държави с незначителен ресурс в здравеопазването това е твърде рисково. Правилна е посоката на втория модел. Привличането на повече ресурс в здравеопазването при по-ефективното му разходване с участието на частни субекти е принципът, който би следвало да се приложи.

Идеята не трябва да бъде нерегламентираното доплащане да стане регламентирано, а обществото да получи гаранция, че доплащането не може да бъде повече от установеното. Граничната линия от 700 лв. плащане от НЗОК е гаранция, че касата няма да излиза извън конкретен ресурс. Безспорно в здравеопазването рискът от преразход е голям, но прехвърлянето му върху частните застрахователи може би не е най-точното решение. Независимо колко гаранции дава моделът, че рискът няма да бъде прехвърлен върху пациентите заради по-лошия им здравен статус, това неминуемо ще се случи. Би следвало НЗОК да остане основният пазител на солидарния модел, който всички подкрепяме, и да участва във всяко плащане на здравна помощ, независимо дали е за 100, или за 10 000 лв., разбира се с участието на частните застрахователи, които могат да осигурят по-добър контрол. Абдикиране от страна на НЗОК от скъпоструващата терапия не би трябвало да се случва.

Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи:

Да, системата е недофинансирана и има нужда от още средства, за да се увеличи публичният ресурс. Верен е принципът да се привлекат нови играчи, така че механизмите на конкуренцията и пазарните механизми да могат да вкарат стремеж към качество в една система, натрупала доста инерция в последните години. Верни са също така целите, които са поставени по отношение на контрола, на повишаването на качеството и най-вече на стимулиране на личната отговорност чрез информиране на пациента. Това е посоката и ние имаме готовност да работим по нея.

Разпределянето и управлението на риска е професионалното занимание на застрахователите. Има различни механизми, с които рискът може да бъде управляван. Не съм сигурна, че предложеният в моделите е верният. Трябва да си дадем сметка къде колко ресурс има и как този риск ще бъде управляван и разпределян.

Каквато и конкуренция да вкараме на равнище финансиращи системи, не стигнем ли до момента, в който доставчиците на медицински услуги да са тези, които са в хипотеза на конкуренция - както за средствата, така и за удовлетвореността на пациента, сме свършили много малка част от работата.

Преди всякакви реформи има една много важна стъпка - да си кажем кое колко струва, за какво е достатъчен публичният ресурс, кое е онова, което гражданите ще купуват.