Американецът Джеймс Алисън и японецът Тасуку Хонджо станаха наболести за физиология или медицина. Според нобеловия комитет наградата им се дава за "тяхното откритие на ракова терапия чрез инхибиране на отрицателна имунна регулация", съобщиха световните информационни агенции.

Откритията на двамата учени водят до пробив в лечението на рака.

"Алисън и Хонджо показаха как различните стратегии за инхибиране на спирачките върху имунната система могат да бъдат използвани в лечението на рака", се казва в съобщението на присъждащия наградата Каролински медицинско-хирургичен институт.

Ракът убива милиони хора годишно и е едно от най-големите предизвикателства в здравеопазването. Като стимулират вродената способност на имунната система да атакува туморните клетки, тазгодишните Нобелови лауреати създават изцяло нов принцип за лечение на ракови заболявания.

Джеймс Алисън изследва известен белтък, който "функционира като спирачка върху имунната система", обяснява сайтът Nobelprize.org. Той осъзнава потенциала на премахването на тази спирачка, за да бъдат освободени имунните клетки да атакуват туморите. След това разработва тази концепция в изцяло нов подход за лечение на болни от рак.

Тасуку Хонджо открива друг белтък в имунните клетки, изследва функцията му и разкрива, че той също действа като спирачка, но с различен механизъм. Леченията на рака на базата на неговото откритие са поразително ефективни.

"Значимите открития на двамата лауреати са пробив в борбата ни срещу рака", заяви Каролинският институт.

Видовете рак са много, но за всички е характерно неконтролираното размножаване на анормални клетки с капацитет да стигнат до здрави органи и тъкани. Методите за лечение са хирургия, лъчетерапия и други, за някои от които вече са присъждани Нобелови награди. Сред тях са хормоналното лечение на рак на простатата (Хъгинс, 1966 г.), химиотерапията (Елиън и Хичинс, 1988 г.), трансплантацията на костен мозък за левкемия (Томас 1990 г.). Ракът в напреднал стадий обаче остава изключително неподатлив на лечение и затова са необходими нови стратегии.

В края на XIX век и началото на XX век се появява концепцията за активиране на имунната система срещу раковите клетки. Правени са опити да бъдат заразявани хора с бактерии, за да се активира тази защита. Вариант на тази стратегия се използва в лечението на рак на пикочния мехур. Много учени работят по откриване на механизмите, които регулират имунитета и как имунната система разпознава раковите клетки. Въпреки забележителния напредък разработването на нови стратегии срещу рака е трудно.

Основно свойство на имунната система е способността да разграничава "свои" от "чужди" клетки, така че нахлуващите бактерии, вируси и други патогени да бъдат атакувани и елиминирани. Т-клетките, вид бели кръвни телца, са ключови играчи в тази защита. Те имат рецептори, които се свързват с разпознатите като чужди тела и белтъци, задействащи защитната реакция на имунната система. Други белтъци действат като ускорители на Т-клетките. Много учени работят в тази сфера и са идентифицирали белтъци, функциониращи като спирачка за Т-клетките и инхибиращи активирането на имунната система. Този сложен баланс между активатори и спирачки е много важен за тази система. Той гарантира тя да атакува чуждите микроби, но без свръхактивиране, което може да доведе до автоимунно разрушаване на здрави клетки и тъкани.

През 90-те г. Алисън изследва белтъка СTLA-4 в Т-клетките. Той и още няколко учени установяват, че този белтък е спирачка на Т-клетките. Други екипи изследват същия механизъм с цел лечение на автоимунни заболявания. Алисън обаче има съвсем друга идея. Той вече е разработил антитяло, което може да се свързва със СTLA-4 и да блокира функцията му. Започва да изследва дали тази блокада освобождава спирачката и дали дава възможност на имунната система да атакува раковите клетки. Той и екипът му правят първия такъв експеримент през 1994 г. Резултатите в изследванията с мишки са поразителни. Така Алисън разработва цяла стратегия за лечение на хора. През 2010 г. нейното клинично изпитване показва поразителен ефект при хора с напреднал рак на кожата (меланом).

През 1992 г. Тасуку Хонджо открива PD-1, друг белтък на повърхността на Т-клетките. Той изследва функцията му и след серия от експерименти установява, че PD-1 има сходни функции като спирачка върху Т-клетките като СTLA-4, но действа другояче. В опитите с животни блокирането на PD-1 също дава обещаващи резултати срещу рака. Следват клинични изследвания и през 2012 г. ключово изследване показва явна ефикасност в лечението на различни видове рак при хора. Стига се до дългосрочна ремисия и дори излекуване на няколко души с метастазирал рак, нещо, смятано дотогава за нелечимо.

Разработените на база на тези открития лечения, наричани "терапии на базата на имунни контролни точки" (имунни чекпойнт терапии) променят из основи ефекта при пациенти с напреднал рак. Има обаче и странични ефекти от свръхактивирането на имунната система, които могат да бъдат опасни за живота. Автоимунните реакции обаче обикновено са контролируеми. Изследванията в тази област продължават.

От двете стратегии, лечението на базата на PD-1 се оказва по-ефикасно. То се използва срещу рак на белите дробове, на бъбреците, лимфом и меланом. Нови изследвания показват, че комбинирана терапия едновременно срещу СTLA-4 и PD-1 може да е още по-ефикасна, например при меланом.

Голям брой терапии на базата на имунни контролни точки за почти всички видове рак са в процес на клинични изпитания.

Нобеловите награди ще бъдат връчени на церемония в Стокхолм на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Наградата Алфред Нобел. Тази година нейната паричната равностойност е 9 милиона крони (873 000 евро).