Какъв да бъде новият модел на здравно осигуряване?

30 септември 2018, 06:00

24 часа

9828

Здравният министър Кирил Ананиев представи два варианта за нов здравноосигурителен модел, изготвени от екипа му, на кръгла маса за бъдещето на здравеопазването в НДК в сряда. Заместничката му Жени Начева води последвалия след това над 2 часа дебат между лекари, пациенти и специалисти.

На реформата в здравноосигурителния модел у нас бе даден символичен старт в сряда.

На кръгла маса в НДК здравният министър Кирил Ананиев представи подробно два варианта за това. Те включват отпадане на монопола на здравната каса и вкарването ѝ в конкуренция наравно с още няколко частни застрахователя при запазване на 8% здравна вноска.

Вторият вариант включва трети стълб на здравеопазване със задължителна здравна застраховка от 12 лв. на месец. Тя ще бъде съчетана и с доплащане от пациентите при болнично лечение в размер на 15% от определена сума, наречена гранична. Всяка година размерът ѝ ще бъде определян съвместно от касата, здравното министерство и съсловните организации.

Принципната подкрепа на повечето лекари, пациенти и експерти, които повече от 2 часа дебатираха в сряда ползите и негативите на моделите, получи вторият вариант. Към него обаче те също имат резерви. Общото мнение - нужна е още много работа по него, освен това трябва и промяна в системата. В противен случай само ще се влеят повече пари, без да има резултат. Освен това не става ясно и какво повече ще получават пациентите срещу допълнителните 12 лв.

Дебатите по темата обаче тепърва предстоят. До края на следващата седмица екипът на министър Ананиев ще изпрати покана до всички заинтересовани страни, които да формират работни групи за подобряване и допълване на предложените варианти. Самият министър не отрече, че може да се появи и трети вариант.

“24 часа” публикува някои от мненията на водещи специалисти, изказани по време на кръглата маса.

Стойчо Кацаров, Център защита правата в здравеопазването:

Повече здравни каси ще сложат пациента в центъра на системата

Моделът за демонополизация на здравната каса е много по-добър и по-лесен за прилагане от допълнителното задължително застраховане.

Представете си утрешния ден, в който нямаме монопол на НЗОК. Няма да се налага да се определят лимити на болниците и да се променят на всяко заседание на надзорния съвет. Няма да има нужда от Национална здравна карта, която да лимитира леглата по региони и да изчислява потребностите, няма да се налага дори да се остойностяват услугите, защото ще има справедлива пазарна цена. Никой частен осигурител няма да задължава болницата да назначава 10 лекари, ако може да извърши същата дейност с 5-има. Никой няма да плаща, за да се лекува един човек в болница, ако има заболяване, което може да се лекува амбулаторно.

Най-големият плюс е, че ние като граждани и осигурени лица освен лекар и лечебно заведение ще може да избираме и своя осигурител. Това ще го направи отговорен към нас. Ще го принуди да се грижи за нашия интерес, защото лесно ще можем да го сменим с друг, а за да не загуби нас и парите ни, както и да спечели още хора, ще се стреми да проверява дали лечението ни е извършено както трябва. Това е движещият стимул. Това означава да сложиш пациента в центъра на системата.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика:

Секторите в здравната система са като скачени съдове

Преди да започнем да реформираме приходната страна, е крайно необходимо да се остойностят услугите и да се види какви са разходите. После трябва да видим къде може да се намалят, защото знаем, че има много течове в системата, и чак тогава да говорим за повече приходи. А като става въпрос за това, първо трябва да се обърнем към държавата, която знаем, че не внася достатъчно приходи за здравеопазването и за пациентите, които осигурява.

Това, което видях до момента, е реформа, по-скоро свързана с болничната помощ. Не видях за останалите подсектори на здравеопазването, което е проблем. Тази система се характеризира в голяма степен с принципите на системата за скачените съдове - като пипнем болничната помощ, автоматично това рефлектира върху всички останали сектори. Когато се мисли за реформа, трябва да е по-всеобхватна.

Освен това не виждам по какъв начин предложените модели ще помогнат при нерегламентираните плащания, тъй като те са основно концентрирани при лекарствената политика, генерират се в някаква степен и от извънболничната помощ.

Докато не се решат тези проблеми с по-еклектичен подход, не мисля, че ще има резултати. По-скоро ще налеем още пари в една нереформирана система и после пак ще се чудим защо не достигат.

Проф. Стайко Спиридонов, Национална асоциация на частните болници:

Колкото по-простичко се прави реформа, толкова по-добре

Една цифра много ме смущава и тя е нормално да я има. Това са 6-те процента готови да заплащат допълнителна здравна застраховка, както показва проучване на “Алфа рисърч”. Тези, които трябва да доплащат, трудно ще бъдат накарани да го правят.

При теглене на положителните и отрицателните страни на двата предлагани модела трябва да се избере този, който е най-удобен на този етап - дали пълна, или постепенна демонополизация, ще го решат сметките и всички експерти. Колкото е по-простичко обаче, толкова по-добре.

Ако се премине към фаза повече държава в контрола и регулацията и повече пазар при медицинските услуги, това в медицината ще означава по-свободен достъп до медицински услуги с държавна, а не с административна регулация. Коя от двете методики е по-добра, е въпрос на молив и сметки.