Едно от най-важните неща в биологията е специализацията. Всеки орган си върши своята работа в тялото. Различните тъкани изпълняват различни функции в органите. Така е и с клетките от всеки вид в тъканите. Вътре в самите клетки пък има различни органели - ядра, митохондрии, структури от апарата на Голджи и др. Те също са със специализирани функции.

Всяко от тези нива на организация в тялото на човека е било каталогизирано през годините в нещо като атласи. Първият е от 1543 г. на Андреас Везалий и се нарича De Humani Corporis Fabrica ("За строежа на човешкото тяло") - основополагащ труд за анатомията. Последното засега взиране във все по-дребния детайл е към белтъците във всяка органела.

Белтъчните молекули вършат почти цялата работа в клетките и са най-различни. Актинът и миозинът например помагат на мускулните клетки да се свиват и разпускат и така се задвижват самите мускули. Ензимите от цикъла на Кребс пък разграждат глюкозата и така се освобождава енергия.

"Клетъчният атлас", бе представен първо в САЩ, съобщи Ройтерс. Той показва кой белтък в коя органела се намира. Подобно трактата на Везалий, това е много приятно за окото и много важно за учените издание. То помага да се разберат функциите на всеки белтък според мястото, където той работи.

"Клетъчният атлас" е дело на Технологичния институт в Стокхолм. Обхваща 12 051 белтъка, засечени с с флуоресцентно вещество. Tо ги кара да светят и така стават видими при облъчване с ултравиолетови лъчи. Тези белтъци са от общо 22 човешки клетъчни линии, взети от различни тъкани. Всяка проба е изследвана с микроскоп, за да се определи кои белтъци в кои от 13-те клетъчни органели се откриват. Това е бая работа, която при това не може да се остави на компютърна програма за оптическо разпознаване. За да бъде свършена, е бил използван трудът на 120 000 ентусиасиазирани аматьори.

Например разпределението на белтъка ZNF554 се вижда в зелено. Той е от групата на т.нар. транскрибиращи фактори на "цинковия пръст", чиято работа е да активират гените. В атласа се вижда, че ZNF554 е ограничен само в клетъчните ядра. В тях има няколко зони, които светят в ярко зелено, т.е. там белтъкът е в изобилие. В тези зони гените са особено активни.

Засега не е ясно каква част от човешките белтъци е обхваната от атласа. Броят на гените, кодиращи белтъци, в човешкия геном е 19 628. Но белтъците със сигурност са повече, защото някои гени кодират повече от един белтък - било защото го четат по повече от един начин, било защото техните сигнали към зоните на белтъчен синтез в клетката може да пристигнат там в изменен вид.

Това ще рече, че реалният брой на белтъците, налични във всеки момент в тялото, надвишава броя на гените с поне 50%. Така че "Клетъчният атлас" е доста непълен. Но е едно добро начало.

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти


ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*