Едно от най-важните неща в биологията е специализацията. Всеки орган си върши своята работа в тялото. Различните тъкани изпълняват различни функции в органите. Така е и с клетките от всеки вид в тъканите. Вътре в самите клетки пък има различни органели - ядра, митохондрии, структури от апарата на Голджи и др. Те също са със специализирани функции.

Всяко от тези нива на организация в тялото на човека е било каталогизирано през годините в нещо като атласи. Първият е от 1543 г. на Андреас Везалий и се нарича De Humani Corporis Fabrica ("За строежа на човешкото тяло") - основополагащ труд за анатомията. Последното засега взиране във все по-дребния детайл е към белтъците във всяка органела.

Белтъчните молекули вършат почти цялата работа в клетките и са най-различни. Актинът и миозинът например помагат на мускулните клетки да се свиват и разпускат и така се задвижват самите мускули. Ензимите от цикъла на Кребс пък разграждат глюкозата и така се освобождава енергия.

"Клетъчният атлас", бе представен първо в САЩ, съобщи Ройтерс. Той показва кой белтък в коя органела се намира. Подобно трактата на Везалий, това е много приятно за окото и много важно за учените издание. То помага да се разберат функциите на всеки белтък според мястото, където той работи.

"Клетъчният атлас" е дело на Технологичния институт в Стокхолм. Обхваща 12 051 белтъка, засечени с с флуоресцентно вещество. Tо ги кара да светят и така стават видими при облъчване с ултравиолетови лъчи. Тези белтъци са от общо 22 човешки клетъчни линии, взети от различни тъкани. Всяка проба е изследвана с микроскоп, за да се определи кои белтъци в кои от 13-те клетъчни органели се откриват. Това е бая работа, която при това не може да се остави на компютърна програма за оптическо разпознаване. За да бъде свършена, е бил използван трудът на 120 000 ентусиасиазирани аматьори.

Например разпределението на белтъка ZNF554 се вижда в зелено. Той е от групата на т.нар. транскрибиращи фактори на "цинковия пръст", чиято работа е да активират гените. В атласа се вижда, че ZNF554 е ограничен само в клетъчните ядра. В тях има няколко зони, които светят в ярко зелено, т.е. там белтъкът е в изобилие. В тези зони гените са особено активни.

Засега не е ясно каква част от човешките белтъци е обхваната от атласа. Броят на гените, кодиращи белтъци, в човешкия геном е 19 628. Но белтъците със сигурност са повече, защото някои гени кодират повече от един белтък - било защото го четат по повече от един начин, било защото техните сигнали към зоните на белтъчен синтез в клетката може да пристигнат там в изменен вид.

Това ще рече, че реалният брой на белтъците, налични във всеки момент в тялото, надвишава броя на гените с поне 50%. Така че "Клетъчният атлас" е доста непълен. Но е едно добро начало.



ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*

Разгадаха първото убийство в историята

Човекът е хищник, присъщо му е да убива. Според Библията Авел е първата жертва на убийство в света....

Клуб за танци зарази хиляди, уби над 300

Клуб за танци до град Алесандрия, посещаван от възрастни хора, причинил експлозия от зараза с...

Лекари в САЩ - смаяни колко бързо се влошават и умират пациентите от COVID-19

Един медицински работник нарече това "безумно", а друг каза, че това те превръща в параноик -...

От 1 апарат дишат 4-ма чрез малко подобрение

За 10 минути и с подръчни средства се правят разклонения от машината Критичен за болниците със...

Защо при КОВИД-19 има емболия

Появи се парадокс - лекарите от първа линия в битката с коронавируса имат много въпроси за реакциите...

Защо при КОВИД-19 има емболия

Появи се парадокс - лекарите от първа линия срещу коронавируса имат много въпроси за реакциите на...

65 болести надничат от едно име

През 1959 г. американско списание за традиционна китайска медицина (Journal of Traditional Chinese...

Как да постигнем просветление в кухнята

Филм показва, че съзнанието лекува физически недъзи На 18 и 19 април ще се състои световна интернет...

Какво е инфо-вирус?

Инфо-вирусът е като биологичния вирус, но много по-хищен. Докато живият паразит има няколко часа...