Сигналите за измами със слухови апарати - в прокуратурата

Допълнителни 150 млн. лв. ще отпусне държавата догодина за хората с увреждания. Това заяви премиерът Бойко Борисов след

5-часова

разгорещена

среща с майките на деца с увреждания, представителните организации, социалния министър Бисер Петков, здравния Кирил Ананиев, вицепремиера Томислав Дончев и омбудсмана Мая Манолова.

Участниците в срещата си стиснаха ръцете до края на годината да се допълни регистърът на хората с увреждания с данни от здравното министерство. По този начин

ще се контролира

в реално време

системата

За регистъра в Агенцията за хората с увреждания бяха похарчени над 5 млн. лв., но той не работи. “Обновяването на информационната система и тази проверка, която ще направим, ще покажат дали всичките 700 хил. хора с увреждания се нуждаят от помощ. Дали всички тези 88 хил., които имат право на чужда помощ, се нуждаят от нея и дали те са реално съществуващи. Защото като няма електронен регистър, може да има и злоупотреби, така че може и да се спестят пари”, обясни Борисов.

Всички страни се обединиха, че трите закона - за хората с увреждания, за личната помощ и за социалните услуги, трябва да са готови до края на септември.

Спорната тема се оказа медицинските и помощните средства за хората с увреждания и под коя шапка да са. Министерството на здравеопазването в момента подготвя стандарт за помощните средства. “От март настояваме да отидат под шапката на МЗ, да има ясни и точни стандарти, така че тези средства да не увреждат допълнително хората с увреждания. Има воля в правителството да се засили контролът за разходването на средствата в това направление”, каза Адриана Стоименова от национално представителните организации.

Сега търговците продават слуховите апарати на двойно по-високи цени. Една от най-разпространените схеми е

покупката с

фалшива

фактура,

като често хората и доставчиците си разделят помощта. “Сигналите, които имат родителите на деца с увреждания за нередности - особено за колички, слухови апарати и подобни, веднага ще ги даваме за проверка от полицията или прокуратурата. Разбрали сме се да станем активни участници, а не само наблюдатели”, категоричен бе Бойко Борисов.

Майките за пореден път поискаха личен асистент. Те излязоха с оптимизъм от срещата, но палатките им остават. “Не искаме помощи на калпак, а според индивидуалните нужди”, обясни представителката им Мая Стоицева. Майките искат подобряване на критериите за финансовата подкрепа.

Различните групи хора с увреждания имат диаметрално противоположни позии по основни теми, подчерта Борисов и допълни, че е много голям напредък събирането им на една маса.

Следващия вторник работната група ще се събере отново.

Петър Мавродиев: Не сме се пазарили за пари с премиера, хората не искат само помощи, а да работят

Националната търговска гимназия в Пловдив много ми помогна - направиха специален асансьор, съучениците събираха дарения за операцията ми

Петър Мавродиев е роден на 7 ноември 1999 г. в Пловдив. Появил се е на бял свят в седмия месец. Страда от детска церебрална парализа, която е засегнала крайниците му. 18-годишният младеж стана известен, след като в понеделник баща му Емил Мавродиев го закара в инвалидна количка в приемната на Министерския съвет и го остави там, за да види премиерът Бойко Борисов какво е в България да се грижиш за човек с увреждания. Емил оставя сина си Петър на грижите на премиера Бойко Борисов

Емил оставя сина си Петър на грижите на премиера Бойко Борисов

- Петьо, защо твоето семейство предприе отчаяната стъпка да те остави в инвалидна количка в приемната на Министерския съвет на грижите на премиера?

- Реално ние търсехме решение както на своите проблеми като семейство, така и на хората с увреждания. Чудехме се какво да предприемем, за да може някой да ни чуе и види. За родителите ми, които вече 18 г. се борят за мен, не е лесно да ме оставят на когото и да било.

Беше крайно,

но обмислено

решение

Предизвика внимание и реакция от медиите и обществото. Вярно е, че в социалните мрежи се появиха коментари, че сме отишли при премиера Бойко Борисов да водим пазарлъци за пари, но ние не го направихме за това. Не сме му поставяли лични искания. Трябва нещо да се случи, защото сега хората с увреждания са оставени на произвола. Държавата трябва да се погрижи за нас. Много се надявам да има промени в социалната политика.

- Очаквахте ли такъв ефект - видяхте се не само с Бойко Борисов, но и с вицепремиера Томислав Дончев и социалния министър Бисер Петков?

- Целта ни беше среща с премиера. Искахме да говорим лично с него. Радвам се, че това се случи. Бойко Борисов дойде много бързо. Показа, че има желание да ни чуе. Проведохме смислен, свободен, чисто човешки разговор за това как живеят в България хората с увреждания.

- Какво си казахте?

- Казах му, че хората с увреждания се нуждаят от ежедневна рехабилитация. У нас има специалисти, но няма подходящи центрове и оборудване. Семействата са принудени да плащат от джоба си. А процедурите не са евтини. В различните градове ножицата е много голяма. Моите родители успяваха да се справят досега, но вече не могат. Обясних на премиера и защо смятам, че е необходим закон за личната помощ - да се прави реална социална оценка на отделния човек с увреждания и да му бъде осигурена индивидуална грижа.

Имам наблюдения от Австрия, където бях опериран. Там се назначават асистенти, които получават адекватно възнаграждение. Близките пък могат да ходят на работа и да са осигурени за пенсия. Моята майка реално няма стаж, тъй като 18 г. е неотлъчно до мен. Тя ми е като личен шофьор. Мисля, че премиерът Борисов разбра каква борба ежедневно водят хората с увреждания у нас, за да живеят, и има желание да промени нещата.

- Стана ясно, че на срещата е имало и сълзи.

- Родителите ми бяха много развълнувани. Емоциите им дойдоха в повече. Аз запазих хладнокръвие и успях да изложа проблемите пред премиера. За да имат достоен живот, хората с увреждания не само да получават помощи, но да им се даде възможност да работят.

- С какви проблеми се сблъскваш ежедневно?

- С неразбиране от страна на физически здравите. Много

смятат, че щом

вземаме

помощи, сме

задоволени

и нямаме нужда от нищо повече и никой няма необходимост от нас. Такива представи трудно се преобръщат, защото другият човек не се е сблъскал с проблеми като нашите. На мен самия ми е тежало, когато не мога да намеря подходящите думи, за да бъда разбран.

- Ти самият ставал ли си обект на унизително отношение?

- Имах шанса да уча в Националната търговска гимназия в Пловдив. Ръководството направи в сградата специален асансьор с подход за инвалидна количка, за да мога аз и други деца с увреждания да се придвижваме и да имаме удобства. Съучениците ми винаги проявяваха разбиране. Получих от тях огромна помощ. Организираха мащабна дарителска кампания, благодарение на която м.г. ми бе направена операция във Виена за удължаване на скъсените ми сухожилия и за изправяне на левия ми крак, който бе леко деформиран. Част от средствата за интервенцията бяха от здравната каса, останалото събраха съучениците ми, приятели, близки. Струваше 12 000 евро. След операцията периодът на възстановяване бе труден, но успях да се справя. Сега имплантите трябва да се извадят. Ще струва 6000 евро. Уверенията на лекарите са, че ще мога по-лесно да ходя.

- Мечтаеш ли си за нещо?

- Приет съм студент в профил “Специална педагогика” в Пловдивския университет. Искам да завърша и да мога да работя в тази област. Смятам, че това, което съм преживял, може да ми помогне да се изградя като специалист, за да съм полезен и на други хора. Да им подам ръка, за да се изградят като характери. Мечтая си да водя нормален социален живот - не обичам да съм затворен вкъщи и в себе си. Искам да ходя свободно, да се срещам с хора, да общувам, да се радвам на обикновените човешки неща.