В традиционната за в. "24 часа" годишна инициатива “Лекарите, на които вярваме” отново се включиха стотици пациенти. От свое име номинират най-достойните според тях лекари и стоматолози за приза за най-уязвимата вяра - в добрия специалист и отзивчив човек, на когото спокойно поверяват здравето и живота си.

Отличените с това доверие отново ще съберем в

книга справочник  на старателни и квалифицирани лекари в различните специалности.

Към професионалното им представяне в сборника ще добавим и информация къде приемат болни и как да се свържете с тях - на адрес на болницата или практиката, по телефон, с имейл.

Проектът се роди през 2011 г. като прехвърлен от вестника мост над пропастта от недоверие между пациенти и лекари по това време. Болните подозираха лекуващите ги в недобронамереност и некомпетентност, специалистите отговориха с масово напускане на страната. С годините стъпка по стъпка настръхналото обществено мнение се върна към здравите си корени.

Резонансът от каузата ни да покажем достиженията на медицината у нас и добрите примери показа, че

част от приноса е на инициативата “Лекарите, на които вярваме”

Едновременно с делегирането на доверие читателите поставят и много въпроси по темите, в които очакват промени. Задаваме от тяхно име въпросите на утвърдени експерти.

Ето как отговаря проф. Асен Балтов, директор на "Пирогов":

Категорично трябва да се въведе официално доплащане за лечение. В началото, когато заработи сегашният здравноосигурителен модел, идеята беше около 40% да остават за труда на екипа. Към днешна дата за персонала остават не повече от 10%. В оперативното лечение например с изключение на кардиохирургичните пътеки и някои оперативни пътеки в изгарянията реалните разходи в никакъв случай не се покриват.

При толкова очевиден недостиг на ресурс очевидно трябва да се въведе регламентирано и справедливо пресметнато доплащане. Още повече че и сега пациентите плащат за много медицински дейности, но без ясни правила и без възможности да контролират процеса. Такава мярка ще заостри вниманието нуждаеш ли се от възможно най-много диагностични и лечебни дейности по желание, или е достатъчно да се довериш на медицинските критерии и професионалната преценка на лекуващия лекар. Когато съфинансираш лечението си, естествено, ще се стремиш да се лекуваш при най-квалифицираните лекари и най-добре оборудваните здравни заведения, в които се прилагат съвременни високотехнологични методи. При подобен подход вече е недостатъчна една здравноосигурителна каса, която работи на принципа на задължително минимално осигуряване. Трябва да се разшири с втори, а защо не и трети стълб на осигуряване, при които с допълнителни вноски може да разчиташ, че при нужда съответният фонд финансира извършването на по-широк кръг медицински дейности, и не доплащаш. За илюстрация: в Германия при включване към здравноосигурителна каса с най-високи вноски, ако например пострадаш на ски в Алпите, може да бъдеш транспортиран с хеликоптер до най-добрата за конкретното лечение болница. Този подход предпоставя, че болниците с по-квалифициран персонал и технологични възможности ще са по-търсени и ще сключват повече договори. Това може би ще наложи малките лечебни заведения с по-скромни възможности и ресурс да поемат други функции, а не да се опитват да бъдат многопрофилни болница за активно лечение.

Профилактиката е доказан и работещ инструмент за намаляване на заболеваемостта. При умелото му използване на отделния човек се спестяват най-малкото болки и тревоги, на обществото – излишни разходи от публичните фондове. У нас профилактиката е на ниско ниво, на много места т.нар. профилактични пакети включват твърде ограничен брой дейности и/или се извършват формално. Този проблем е свързан пряко с допълнителното осигуряване или застраховане. Обяснимо е, че съответният осигурителен или застрахователен фонд се стреми към оптимизиране на разходите и ще изисква профилактичните прегледи и програми да се изпълняват редовно и с необходимата отговорност, за да не се стига до заболявания и те да се лекуват във възможно най-ранен стадий, когато и прогнозите за излекуване са най-добри.

Промените са необходими, но залпово налагане на революционни правила вероятно няма да е успешно, липсват нагласи. Вероятно по-плавен преход ще е по-добре приет. Във всички случаи евентуалното доплащане не трябва да лишава хора от достъп до лечение. За неосигурените, които нямат никаква възможност да се осигуряват, трябва да има базисен фонд, който да поема тяхното базисно лечение.