Има случаи болни дори от рак да са се излекували с макробиотика, твърди американският лекар д-р Джеймс Гордън в книгата си "Цялостни грижи за рака". Той е онколог, специалист по връзката ум-тяло. Дали обаче тъкмо макробиотиката е довела до изцелението на тези хора? Тази хипотеза засега не е научно потвърдена.

Макробиотиката е повече начин на хранене, но тя е и философско течение за начина на живот. Идва от Япония в началото на ХХ век и в момента е много популярна в западния свят. Самото назнание идва от гръцки - "макро" ("голям") и "биос" ("живот"). Възниква като духовно учение, което набляга на скромната храна - кафяв ориз, супа от мисо, морски дарове, зеленчуци и храни без консерванти и оцветители. Проповядва скромен живот в хармония с духовна, физическа и обществена дисциплина.

Макробиотичното хранене според д-р Гордън включва:

- 50% пълнозърнести храни

- 25-30% сезонни зеленчуци

- 5-10% варива и водорасли;

- 5-10% супа от мисо и зеленчукови бульони

- плодове и понякога риба

- само органични храни.

Избягват се мазните храни, месото. В общи линии макробиотичната храна е вегетарианска и нискокалорична.

За здрав човек тази хранителна стратегия е солидна, тя безспорно предпазва от рак. Но тя не за хора с вече напреднал или бързоразвиващ се рак. Няма научни сведения макробиотиката да е послужила като онкологична терапия, обявиха учени от Колумбийския университет в САЩ. Тя може да е само допълваща, но не и заместваща терапия.

Факт е, че жени, спазващи макробиотичен режим на хранене, имат по-ниски нива на естроген и това значително намалява риска от рак на гърдата. Макробиотиката забавя развитието на рак в начален стадий или предпазва от повторната му поява. Със сигурност тази диета допринася за доброто здраве. Но както пишат учените, "научните данни за или против макробиотиката като терапия на рака са абсолютно недостатъчни".

За да се стегне тялото при агресивен рак, се изискват много калории и белтъчини, които няма как да се набавят с макробиотика. Тя би навредила на човек с напреднал рак, тъй като той ще загуби още телесна маса. Нужно е и да се изчисли масата на тялото без мазнини, както и да се пресметнат телесните мазнини. Без тези данни не може да се следи дали намалява мускулната маса, което би довело до кехесия (недохранване). А при лечението на рака това би било смъртоносно усложнение.