Изключително рядко се показвам на слънце и се притеснявам, че може да развивdм недостиг на витамин D, още повече че и препоръчителните стойности бяха увеличени, дайте съвет. С този призив се обърна читателка към консултантите лекари на вестника.

“24 часа” предоставя мнението на популярни специалисти. Ще откликнем и на вашите въпроси, свързани с храненето и здравословния живот,

на телефон 02 942 25 62 и

чрез имейл [email protected]

Препоръките и мненията на специалистите, които четете, се предоставят само за образователни цели. Не трябва да се използват за медицинска помощ, диагностика или лечение.

Ето как д-р Мария Николова отговаря на въпроса за синтеза на "слънчевия" витамин: Задоволяването на потребностите на организма от витамин D се осъществява чрез излагане на слънчева светлина, прием на храни, богати на веществото или фортифицирани с него, и посредством прием на хранителни добавки. Основният източник на витамин D при човека е синтезирането на витамин D3 в кожата при излагането и на слънчева светлина. Средностатистическият човек синтезира 80% от общото количество витамин D от слънчевата светлина. Влияят обаче много външни фактори (доза и интензивност на ултравиолетовите В лъчи, озон, облаци, замърсяване на атмосферата, часът от деня, сезоните, географската ширина и височина, употребата на слънцезащитни продукти, тип на кожата, облекло и пр.).

3 пъти се увеличиха препоръчителните стойности

В България съгласно новите физиологични норми за хранене на населението от 2018 г. препоръчителните стойности за среднодневен прием на витамин D за хора от 19 до 75 г. са повишени на 15 микрограма, което е 3 пъти по-високо в сравнение с предходните норми за мъжете и жените във възрастта 19-50 години.

Сезонът

През летните месеци UVB лъчи с дължина на вълната от 290 до 315 nm, прониквайки в кожата, конвертират 7-дехидрохолестерола до превитамин D3, който бързо се превръща във витамин D3. Това определя сезонните вариации през годината. Колкото по-далече от екватора живеете, толкова по-малко лъчи за синтез на витамин D стигат до вас през през зимата.

Чистотата на въздуха
От друга страна, въглеродните частици от изгарянето на изкопаеми горива, дървесина и други материали разпръскват и абсорбират UVB лъчите, намалявайки производството на витамин D. За разлика от това озонът абсорбира този вид радиация, така че вследствие на замърсяване дупките в озоновия слой биха могли да доведат до повишаване нивата на витамин D.

Преекспозицията на тялото на слънчева светлина през лятото обаче не може да доведе до витамин D интоксикация, тъй като ексцесивно натрупаните превитамин D и витамин D се разграждат до неактивни фотопродукти под въздействието отново на слънчевата светлина. В хода на еволюцията все повече се утвърждава кожен фенотип с депигментиране на кожата, който се проявява при миграцията от екватора към полюсите. Заседналият и преобладаващо на закрито начин на живот прави все по-актуални и необходими хранителните източници за набавяне на витамин D.

Слънцезащитните препарати предотвратяват слънчевото изгаряне и теоретично това означава, че употребата им понижава нивата на витамин D. Но практически много малко хора слагат достатъчно слънцезащитен крем, за да блокират UVB светлината, или използват слънцезащитната козметика неправилно, така че ефектите за производството на витамин D може да не са толкова съществени. Често цитирано австралийско проучване не показва разлика в нивата на витамин D между възрастни, произволно определени да използват слънцезащитни продукти през лятото, и тези, на които е даден плацебо крем.

Тенът и типът на кожата
Със сигурност обаче влияе цветът и типът на кожата. Меланинът е вещество в кожата, което и придава цвят. То “се конкурира” за UVB лъчите с веществото в кожата, което участва в процеса на производството на витамин D в организма. Затова тъмнокожите хора се нуждаят от повече слънчева светлина от хората със светъл тен, за да генерират равни количества витамин D.

Телесното тегло
Има и теория, че наднорменото тегло може да повлияе на бионаличността на витамина. Хората със свръхтегло са със смутен синтез на веществото в кожата, а и според проучванията много по-рядко се излагат на пряка слънчева светлина.

Възрастта
В сравнение с младите по-възрастните хора имат по-ниски нива на веществото в кожата, чрез което слънчевата светлина се превръща в прекурсора на витамин D. Съществуват и експериментални доказателства, че възрастните хора са по-малко ефективни в синтеза на витамин D от по-младите.

Препоръките за прием на витамин D са обект на чести дискусии в последните години. Те търпят промени вследствие на натрупалите се нови научни доказателства за повсеместния дефицит на витамина, както и за множеството му извънкостни ефекти и функции.


Какво препоръчва СЗО
Настоящите препоръки на Световната здравна организация за ежедневен прием на витамин D са: 5µg (>200 IU) за деца и възрастни до 50 години (включително бременни и кърмачки), 10 µg (400 IU) за лица от 51-65 години и 15 µg (600 IU) за хора над 65 години. Националните “норми” за някои държави са по-високи. Всъщност повечето държави създават свои собствени препоръки по отношение на хранителните вещества, включително за витамин D. Такива препоръки обикновено стъпват върху идеята за осигуряване на подходящите серумни нива, които да способстват за здравето на костите, но без да вземат под внимание предотвратяването на риска от развитие на други здравословни състояния като онкологични заболявания, диабет и автоимунни болести, при които действието на витамин D все още не е докрай изучено във всички възможни направления. Въпреки това препоръките относно витамина се различават значително в отделните страни.


По-голямата част от европейските държави увеличават референтните стойности за възрастните хора в пенсионна възраст, за да отчетат намалената способност на кожата да произвежда витамин D с напредването на възрастта.
Освен това някои европейски здравни органи препоръчват допълнителен прием на витамин D за групите в риск от недостатъчно излагане на слънчева светлина, за да се осигури подходяща концентрация на 25(OH)D. Някои от разликите в референтните стойности отразяват забележима тенденция за увеличаване на референтния прием на витамин D след публикуване на доклада на Американския институт по медицина, като се приема, че няма или е налице минимално излагане на слънчева светлина.

Новите проучвания за ролята на витамина в превенцията на редица хронични заболявания и данните, че дефицитът най-често е недиагностициран или грешно диагностициран, са база за Американския медицински институт през 2011 г. да препоръча нови норми за среднодневен прием на витамин D: за възраст 1-70 г. 15 µg (600 IU) и над 70 г. - 20 µg (800 IU).