Накрая: Още 608 легла отпуснаха на болниците (Обзор)

Новини

29 май 2018, 22:30

24 часа

10892

Здравният министър Кирил Ананиев и заместникът му д-р Бойко Пенков по време на обявяването на окончателните промени в Националната здравна карта.

l За един от всеки трима българи

има място в болница

l Догодина ще има нова карта

l Нито една от работещите болници няма

да остане без договор с касата, ограничения

ще има за разкриване на нови

l Новият здравноосигурителен модел -

само след консенсус между правителство,

парламент, пациентски организации,

зарече се министър Кирил Ананиев

“Здравната каса няма да прекрати сключените договори с нито една болница в страната. Националната здравна карта е направена така, че в рамките на бюджета на НЗОК да се осигури равен достъп на всички хора до медицинска помощ.”

Така здравният министър Кирил Ананиев “преведе” проекта на новата здравна карта. Министерският съвет го одобри вчера, малко по-късно Ананиев свика брифинг, за да обясни картата.

Първоначалното предложение на министерството мина през едномесечно обществено обсъждане. Така в окончателния вариант на новия документ има корекция в една от най-спорните ѝ точки - броя болнични легла. Те ще са 33 421 - с 608 повече спрямо предложената първо бройка от 32 873. Така се

осигурява

хоспитализацията

на 41 000

пациенти повече

Това означава поне един престой в болница на 45% от българското население, или всеки трети българин може да премине през лечебно заведение, уточни Кирил Ананиев.

Според министъра така пресметнати, при 70% заетост леглата всъщност били с 13 повече от предвидените в отменената от съда здравна карта на Петър Москов. От лекарския съюз обаче отричат сметките (виж позицията на БЛС на 3-а стр.).

“И все пак Националната здравна карта (НЗК) нито открива, нито закрива легла. Тя гарантира и защитава интересите на пациентите.

От нея не зависи

финансирането

на болниците”,

категоричен бе Ананиев.

Вече сключените договори между болниците и здравната каса няма да се прекратяват, но някои от тях ще бъдат коригирани. Това ще стане чрез сключване на анекси с тези от тях, където е необходима промяна в параметрите спрямо приетата здравна карта. Това ще стане до началото на юни, но ощетени нямало да има.

“В анексите няма да се пипат т.нар. нива на компетентност, които притесняваха най-много лекарите и директорите. Освен това пациенти няма да бъдат връщани. Дори и

ако леглата,

за които дадено

лечебно

заведение е

сключило

договор, бъдат

запълнени,

болните ще

бъдат приемани

в друго

отделение”,

обясни зам. здравният министър и шеф на Надзорния съвет на касата Жени Начева.

НЗК касае бъдещите инвестиции - тогава, когато се появят нови партньори, да се прецени необходимостта от лечебни заведения и легла, както и дали има съответствие или несъответствие с европейските стандарти, допълни тя.

Думите ѝ потвърди и колегата ѝ зам.-министър Бойко Пенков.

“Здравната карта ще регулира откриването на нови структури и

ще отказва

да финансира

болници, от които

в даден регион

няма нужда”,

каза той. И даде пример с инвеститор, който поискал да построи клиника с 500 легла в Сливен, но според картата градът няма нужда от такава структура. Все още официално запитване за откриване на такава болница няма, но от думите му става ясно, че разрешение няма да бъде издадено.

Според Ананиев картата е добър инструмент за формиране на здравната политика в страната. Той ще защити интересите и здравето на българските граждани.

“Ние също имаме някои претенции към съдържанието и принципите ѝ, но работим на база на действащото законодателство”, призна министърът.

Новата здравна карта

ще бъде валидна

до април 2019 г.,

когато ще приключи действието на Националния ремков договор за тази година. За следващия ще се изготви друга здравна карта.

Тя ще е съобразена с новия здравноосигурителен модел, който се очаква да бъде публично представен до края на юни и да заработи от 1 април 2019 г.

“Това ще стане, след като съм готов да направя широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни - правителство, парламент, социални партньори, пациентски организации. Когато получа консенсус, тогава ще се променят съответните закони в частта, в която ще бъдат променяни”, обясни Кирил Ананиев.

Той коментира и думите на премиера Бойко Борисов от понеделник, че корупцията в здравеопазването я правят от здравната каса или директорите на болници.

“Факт е, че средствата, които се разпределят от здравната каса, не се използват по най-ефективен начин. Вярно е и че ръководствата на болниците понякога прилагат не много регламентирани практики”, призна Ананиев. Той припомни, че прокуратурата е направила проверки в 21 болници - на обществени поръчки, медицински консумативи и т.н.

“При всички случаи има нерегламентирани практики и те сигурно имат своята причина. С новия модел искаме да направим така, че те да изчезнат и парите да отиват за лечение на гражданите и за увеличаване на заплатите на болничните служители, а не да се търсят начини как да не рухне даденото лечебно заведение”, допълни здравният министър.

Вече се разработват проектите, с които лошите практики да бъдат намалени, допълни той.

“Това са единната здравна информационна система и електронна платформа за провеждане на обществени поръчки за лекарства и медицински изделия”, обясни Кирил Ананиев.

Лекарите и общините пак против, не било ясно как е правена картата

Българскяти лекарски съюз и Националното сдружение на общините категорично отхвърлиха финалния проект на Националната здравна карта и ще я дадат на съд, въпреки че тя бе приета от правителството.

Картата налага диспропорции и не са взети предвид картите, които са били изготвени по области и би трябвало да са основа на националната, твърдят от лекарския съюз.

“Не е ясно на какъв принцип са подготвени предложенията в здравната карта. Националната комисия за изработването ѝ имаше две заседания, на които се коментира вече подготвения от екипа на здравното министерство проект. Когато се подготвяше Националната здравна карта при Петър Москов, представители от лекарския съюз имаха поне 10-12 срещи с националната комисия и се разглеждаше болница по болница”, заяви пред “24 часа” д-р Венцислав Грозев, шеф на съсловната организация.

Той бе категоричен и че не е вярно твърдението, че сегашната здравна карта отпуска с 13 легла повече спрямо проекта на ексздравния министър Москов. Д-р Грозев даде пример и с болничните легла в област Враца.

“Там най-често ползваните легла от 2-о ниво са намалени от 444 на 355, а леглата от 3-о ниво, каквато дейност почти не се извършва, са вдигнати от 67 на 157. Как и защо става така?”, пита той.