Мъж прогледна със сляпо от 43 години око

Ялдъз Газиев от девинското село Стоманово бил на 9 г., когато пострадал при игра - с други деца събирали барута от кибрит и след това го палели.

Преди 2 месеца мъжът губи зрението на второто си око, тогава лекарите в Смолян решават да го оперират и успяват да върнат зрението му.

“Чудо стана с мен. Мислех как животът ми ще си отиде в тъмнина, но прогледнах с окото, с което не виждах 43 години”, казва 52-годишният Ялдъз Газиев от девинското село Стоманово.

След операция в смолянската болница той прогледна с дясното око, което е напълно сляпо след игра с бомбички, когато е бил от 9-годишен. С други хлапета стържели барута от кибритени клечки, увивали го в станиол и гърмели.

Оттогава Ялдъз разчитал само на лявото око. Наскоро обаче заради високо кръвно получава запушване (тромбоза) на артерията към него и ослепява изцяло. Лекарите му казват, че нервът на лявото е спукан и трябва просто да забрави за него.

“Зрението ми свърши за миг. Било заради високото кръвно. Казаха ми, че понякога в случаи като моя, дори да стане пред очна клиника, трудно може да се спаси. Ретината можела да живее само 40 минути без кръвоснабдяване. Наричат го инфаркт на окото”, обяснява мъжът.

Силно развълнуван, Ялдъз разказва как в онзи ден не могъл да се прибере до вкъщи - ослепял, после зрението се върнало за малко, но на сутринта вече нищо не виждал.

“Така карах близо 3 месеца. Не виждах хората, храната, лъжицата - нищо. Трябваше изцяло да разчитам на някого, за да ида и до тоалетната дори. Не мислех въобще, че ще прогледна. А когато д-р Андрей Маринов ми каза, че ще ми оперира онова око, което го считах за отписано, дори не вярвах”, казва родопчанинът.

Лекарите преценили, че от лявото око не може да се очаква нищо, защото дори с огромни усилия зрението там е невъзвратимо. И предприели операция на дясното.

“Окото беше изкривено навън от травмата, пред ретината се появява белезникава материя като хрущял, който всъщност му е пречил да вижда. Изчистихме окото от тази материя, за да направим място да минава светлината отнякъде, и човекът вече вижда.

Хирургът ни е виртуозен - д-р Маринов, негова е най-голямата заслуга. И за нас е голямо удовлетворение, че този човек отново вижда. Изписахме му очила за близо и за далече и той вижда много добре, може да чете сам. Връщаме го обратно в положението, в което е бил, преди да се случи проблемът с лявото му око”, каза д-р Галя Драгнева, шеф на очното отделение в болницата. В над 30-годишната си практика тя за първи път попада на подобен случай.

“Излязох от операционната и на сутринта - нищо. Докторите ми казаха, че зеницата трябва да се свие. Мина час и усетих, че виждам дограмите на прозорците в болницата. Видях леглото на пациента в стаята, после синия цвят на светещ телевизор, накрая, като съзрях и часовника на ръката на докторката, повярвах, че съм прогледнал”, спомня си Ялдъз.

“Преди операцията лекарите казаха, че шансът е много нисък, почти нищожен, но нямахме избор, освен да дадем съгласие”, допълва сестра му Тюркян Гаази, която е кметица втори мандат на Стоманово.

Тя и брат ѝ са много благодарни на лекарите за човешкото и професионалното им отношение. Решили са да направят дарение на очното отделение, което да се ползва от всички.

“Искаме да дарим нещо, което е по силите ни, за да се ползва от пациентите им - дали спално бельо, дали апарати за кръвно налягане, ще питаме какво им трябва”, казва селската кметица.

Заради повреденото от бомбичката око Ялдъз бил освободен от казарма. Военната комисия го определила за негоден и в документите записали "изгоряла зеница".

“Тогава не е имало такава техника да се види навътре при чисто бяла зеница какво е състоянието на окото”, обяснява си мъжът. Той успял да завърши основно образование и въобще не е търсил обществена работа заради зрението си. Даже не се явил пред ТЕЛК, за да получава някаква пенсия.

“До ден днешен не съм искал или получил и една стотинка от държавата. С лявото око виждах като орел, без очила поправях ръчен часовник”, горд е родопчанинът.

Решил сам да се справя в живота и започнал да прави това, което му се удава. Цял живот ремонтирал резачки, перални, прахосмукачки, различна техника и дори коли.

“Когато учеше в Михалково, много му вървеше физиката и учителката го оставяше той да преподава - сам се е научил на всичко. Преди да стана кмет, работех в читалището. Мога да кажа, че брат ми е изчел цялата библиотека, която имаме. Затова освен сръчността има и знания, за да поправя уреди и всякаква техника. Не може да шофира, няма книжка, но автомобилите поправя”, казва Тюркян.

Почти всички машинарии в селото, че и по съседните села са минали през ръцете му. В Стоманово били доволни и го обичали заради сръчността и коректността му.

Тъй като не е работил постоянна работа, не е имал здравни осигуровки. Сега, когато останал без зрение, трябвало да се внесат за 5 години назад осигуровки, за да е изряден пред здравните власти. И само за 2 дни съселяни, приятели и роднини в чужбина събраха над 8000 лв. Наложи се да се обаждаме, че сумата е много повече от нужната, да не превеждат повече. От Испания изпратиха 1354 евро, а от Германия - 974”, казва трогната сестра му.

Ялдъз и Тюркян, а и брат им Айдън са много задружни. Те израснали сами, след като бащата се удавил през 1982 г. Бил е заедно с Ялдъз и решил да се изкъпе в река Въча.

“Беше 24 май, времето беше топло, но явно студената вода стана причина да загуби контрол и реката го повлече”, разказва Ялдъз. Тялото му било намерено след 14 дни на 10-15 км надолу по реката.

“На добрите хора и Господ им помага. Лекарите направиха чудо! И самите лекари тук са родопчани, широки души и страхотни хора. Когато стана ясно, че Ялдъз ще вижда, щях да припадна. Толкова години да не вижда с това око, за мен това е медицинско чудо! 50% е върнато зрението на това дясно око, казаха лекарите. Сега чакаме появата на забавените с времето рефлекси да проработят, мускулчетата да се раздвижат, но вече фокусира, вижда! Има страхотни лекари и хирурзи в Смолян.

След като Ялдъз прогледна и хората с корени от Стоманово разбраха - обаждат ни се от цял свят, радват се, а цялото село ни подкрепя - обичат го. Много е важна тази подкрепа, неоценима! Сега трябва да следим кръвното, щото той е много емоционален, затова вдига кръвно”, реди сестра му. А брат ѝ заявява, че няма търпение нещо да хване да поправя отново.

Д-р Галя Драгнева, шеф на очното отделение в смолянската болница