За да не купуват скъпи лекарства в България и да обикалят по болници, те се регистрират при роднини в ЕС или сключват фиктивни трудови договори

Пенсионирани и болни българи все по-често емигрират, за да се лекуват в чужбина, показа проверка на “24 часа”. Поводът за нея бе историята на Красимира Обретенова и дъщеря й Пасионария, родена с увреждания. Майката обяви, че се изселва в Холандия, за да може да я лекува и за да протестира по този начин срещу системата. А разказът й за трудностите у нас пред хората с увреждания разплака премиера Бойко Борисов.

Оказва се, че случаят не е единичен и че има нова тенденция в емиграцията. Възрастни хора, чиито наследници от години са зад граница, се изселват при тях, за да получат безплатно лечение. Родители на болни деца се хващат на работа в чужбина, за да им осигурят социална грижа и интеграция. Все още няма статистика колко са тези хора. Но в социалните медии българи зад граница разказват десетки подобни истории и дават съвети как роднините им могат да се възползват от европейското право на избор в коя страна да се лекуват.

Мария емигрира при децата си в Англия, след като упорита екзема поглъща всичките й доходи за лекарства в България. Единственото, което плаща там, е 8,60 лири - около 20 лв., за рецептата, с която изписват мехлемите на няколко месеца. След като навърши 60 г., ще й бъде спестен и този разход, тъй като лекарствата за деца и пенсионери са безплатни във Великобритания. Освен че е решила здравния си проблем, тя помага и за отглеждането на своите внуци.

Друга българка пристига в Лондон, за да се лекува от рак. Когато се регистрира адресно в дома на дъщеря си, изненадващо за нея получава и карта за безплатен градски транспорт като английските пенсионери.

Живееща в Германия българка осигурява лечение за родителите си при нея. "Това става чрез европейски формуляр S1, който се взема от здравната каса в България. За него трябва да се посочи точен адрес в Германия и че ще останат на него повече от 6 месеца. Като пристигнат, се регистрират с формуляра в някоя от германските здравни каси и получават същите права като немските граждани – безплатни прегледи, операции и лекарства", разказва тя.

В крайна сметка разходите за голяма част от здравните емигранти се покриват от българската здравна каса. Срокът е 18 месеца, но както се разбра след шумен скандал в касата преди време, голяма част от дълговете са просрочени. Причината е, че с всяка година сумата за лечение на нашенци в други европейски страни се увеличава. А българската администрация почти няма механизми да спре хората, които са си осигурили легален престой в друга държава.

Понякога това става и със сключване на трудови договори. Така например Испания твърди, че 14 българи са източили над 1,5 милиона евро за бъбречни трансплантации. Те са си осигурили място в испанския списък на чакащите, след като са изгубили надежда, че някога ще им бъде присаден бъбрек в България. Властите в Мадрид смятат, че това е станало чрез представяне на фиктивни трудови договори, което е лишило испански пациенти от орган. Ако обвиненията към тях бъдат доказани, ги очаква затвор. За тези хора обаче това вероятно е бил единственият шанс да продължат да живеят. Някои са били повече от 7 г. на хемодиализа и никога не са успявали да преборят българската администрация да им разреши лечение в чужбина, след като няма достатъчно донори у нас. Общо дълговете на НЗОК към Испания са 21 милиона лева.

Най-много са към Германия - 128 млн., въпреки че там живеят почти толкова българи, колкото и в Испания. Според германските власти голяма част от разходите са за пенсионери. Сред тях имало пациенти, дошли да се лекуват в последен стадий на болестта (една от големите празноти в България е липсата на палиативни грижи). Затова здравните надзорници в Берлин са се оплакали и са искали съдействие от българските си колеги. След разговор с тях представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в надзора на НЗОК Боян Бойчев предупреждава още в края на миналата година касата за проблема. Той настоява експертите да го анализират и да се вземат мерки, тъй като не може България до безкрай да покрива всички сметки за лечение, които представят чужди държави.

Същата задача постави в началото на тази година и Борисов, след като избухна скандалът с дължими 270 млн. лева към здравни каси на други европейски страни. Той обаче смята, че в източването на НЗОК са замесени и български лекари, които работят в Европа и “викат с рейсове определени хора от родината, за да ги лекуват като спешни случаи”. И даже разпореди на здравния министър и на шефа на касата да пресекат тази порочна практика.

Още няма данни това да е станало, тъй като за много от случаите българските власти научават едва след като получат сметката за осребряване. Причината е, че според европейския регламент спешната помощ е задължителна и безплатна. Така, ако лекар в дадена страна прецени, че дадено лечение е животоспасяващо, то се извършва, стига болният да има европейска здравна карта. Ако процедурата не е безплатна за местните граждани, от чужденеца също се иска да я плати, но след това той може да поиска от НЗОК възстановяване на тези разходи.

Наистина има български лекари, които съдействат на сънародници в чужбина, но го правят безкористно. От 4 години има и специален сайт http://lekuvam.se, чрез който болен може да поиска помощ при лечение зад граница. Той е на доброволческа мрежа от 260 души в над 20 държави, които разясняват на пациента процедурите в дадена страна и понякога го посрещат на място и му превеждат.

От сайта може да бъдат свалени и речници от немски, френски, италиански и испански на най-често използваните думи при престой в болница. Екипът на интернет платформата “Лечение без граници” определя работата си като социален проект. До момента е свързал около 200 души и е успял да помогне на повече от половината.

Опитът им показва, че немалко болни тръгват за лечение в чужбина без заветното “да” от българските институции заради тежките бюрократични процедури и уловката, че те поемат да финансират дейности, които не могат да се извършат в България, но пък го правят по нашенски ценоразпис. Т.е. в някои случаи на болните им се налага да доплащат при “официалното” лечение в чужбина. Затова по-добрият вариант за тях е да си осигурят легален престой в дадена държава чрез член на семейството или трудов договор, който им дава възможност да се лекуват там като местни граждани.

Най-лесна е емиграцията за българите, чиито родители или деца вече са получили гражданство в другата държава. Много българи във Великобритания бързат да вземат британски паспорт, преди тя да е напуснала ЕС. Повечето казват, че искат да се застраховат, че те и семействата им ще имат същите здравни и социални права като англичаните за цял живот.

Преди време управителят на НЗОК Камен Плочев призна, че заради дълговете някои страни са започнали да отказват лечение на българи. През 2017 г. отказ са получили 332 души, а през 2016 г. - 334. Сред тях има и хора, от които е поискано да платят цялата сума за лечението и след това да искат възстановяването й от българската здравна каса, въпреки че при спешни случаи редът не е този.

В Англия получаваш личен лекар за 24 часа

Във Великобритания имаш право на консултация с личен лекар, ако останеш повече от 24 часа в страната. За по-сериозно лечение обаче се изисква да живееш законно на Острова.

Дори да откажат регистрация към здравната служба NHS, английските лекари са длъжни да се грижат за пациент до 14 дни, ако той има спешна нужда от помощ. В този срок трябва и да му отговорят писмено защо не могат да го впишат в системата за безплатно лечение на страната.

Освен спешна помощ те осигуряват медицински грижи без такси за болни от СПИН, туберкулоза и жертви на домашно и сексуално насилие. Условието е пациентът да не е пътувал специално до Обединеното кралство, за да се лекува. На практика обаче това трудно се установява - медицинските заведения нямат право да изискват документи за имиграционен статут. Обикновено трябва да се представи паспорт или свидетелство за адрес, като това може да стане дори чрез бележка за платен ток или вода. Изискването за легален престой не е случайно, тъй като живеещите във Великобритания се лекуват безплатно в обществените болници.

През 2015 г. пристигащи в страната граждани извън ЕС бяха задължени да плащат допълнителна здравна такса, ако искат да останат повече от 6 месеца. За студенти тя е 150 лири на година, а за останалите - 200.

Британското обществено здравеопазване харчи около 500 млн. лири годишно за лечение на временни имигранти, като успява да си възстанови малко повече от половината на тази сума. По статистика повечето хора от ЕС, които идват, са млади и здрави и не се нуждаят толкова често от лечение като англичаните. Британското здравеопазване даже е доволно от притока на европейски имигранти, тъй като е сред най-зависимите в света от чужди медицински кадри. Изчислено е, че дори сега да започнат кампанийно да обучават местни лекари, ще им трябват около 7 г., за да покрият нуждите си, а за медицинските сестри - около 3.

3 документа от здравната каса осигуряват заминаване в чужбина

От 2007 г. българите имат право на лечение в ЕС, ако са здравноосигурени у нас. Принципът е, че всеки получава медицинска дейност от основния пакет на публичния здравен фонд в съответната страна, става ясно от сайта на НЗОК.

Различните форми на пребиваване изискват различен тип документ, който дава право на лечение.

Пътуващите за кратко - на туризъм или по работа, трябва да си извадят европейска здравна карта (ЕЗОК). С нея, поне теоретично, могат да получат спешна или неотложна помощ в публично лечебно заведение в ЕС. Този документ бе достатъчен преди няколко години, но сега все повече хора си правят и частна здравна застраховка за срока на пътуването и престоя. Просто се говори, че за много европейски болници българската ЕЗОК не е достатъчна. Причината е в огромните суми, които се оказа, че НЗОК дължи на европейски осигурителни фондове - 270 млн. евро.

Пребиваващите временно в европейска страна - до 6 месеца, трябва да си извадят формуляр S1 от касата, за да получават спешна и неотложна медицинска помощ там. Те имат право на документа, ако са без прекъснати здравни вноски у нас. В този случай пак НЗОК поема стойността на медицинските дейности, извършени в чужбина. Точно тук в последните години се явява възможност за лечение в ЕС без особени ограничения, най-вече ако човек отива при работещ член на семейството си или при получил гражданство в съответната страна.

Съвсем друг е формуляр S2, който се издава от НЗОК на болни българи за планово лечение. Те не могат да получат определена медицинска грижа у нас, най-често защото тя не се прави тук. Другото основание е, ако трябва да чакат в разрез с принципа за навременно лечение. За целта минават през изследвания и експертиза и получават становищата на водещите специалисти в дадения профил у нас. Срещу този формуляр НЗОК плаща само стойността на лечението в чужбина, а за сметка на пациента остават такси, хонорари (ако има), разходите за престой, транспорт и др.

Два пъти повече пациенти навън за последните 3 г.

Близо двойно са се увеличили българите, които през последните 3 г. са се лекували в страни от ЕС. През 2015 г. са били 472 души, през 2016 г. вече са 776, а миналата са 822. Ходи се главно за лечение на рак, сложни хирургични и ортопедични операции, очни операции и химиотерапия с нови медикаменти, които липсват у нас.

Това показва справка на Националната здравноосигурителна каса, изготвена по запитване на “24 часа” преди месец.

В края на януари стана ясно, че България дължи 271 млн. лв. на чужди здравни каси за лечение на българи, от които 133 млн. лв. са просрочени. В края на годината се очаква те да стигнат 207 млн.

Най-голяма част от дълговете са за неотложно и спешно лечение на българи с осигуровки у нас, които са имали нужда от медицинска помощ по време на престой зад граница.

По-малко са средствата, които отиват за планово лечение, когато то не може да се проведе в България. 348 такива формуляра (S2) е издала касата през 2015 г., 632 - през 2017 г. За този период са издадени и 544 разрешения за лечение навън. При тях пациентите се финансират сами, след това НЗОК им възстановява разходите до размера, който плаща за лечение у нас.

Най-много българи са ходили да се лекуват в Германия (близо 1500 за 3 г.). Следват Белгия, Франция, Австрия и Швейцария. Просрочените дългове на НЗОК към Франция са 29 млн. лв., Австрия чака 18 млн., Белгия - 12. На Великобритания, Гърция и Италия за лечение на българи държавата дължи по около 6 млн. лева.