Чревните бактерии управляват настроението

Чревните микроби разболяват от депресия и аутизъм, но могат и да ги лекуват

Ако нещо ни прави хора, това е съзнанието, мислите и чувствата. Но според нова теория, основана на сериозни изследвания, една невидима ръка променя и насочва мозъка ни – обикновената стомашна бактерия.

Според учените безбройните микроорганизми, живеещи в тялото на всеки човек – нашият микробиом, влияят върху психиката и емоциите. Те определят не само физическото, но и психическото му здраве. Депресия, аутизъм и невродегенеративни болести са свързани с тях, съобщава Би Би Си.

Отдавна е известно, че емоциите удрят в коремната област.

“Стомахът ми е на топка” е най-честото оплакване преди изпит или събеседване за работа. Оказва се обаче, че процесът е двупосочен – чревните бактерии влияят и положително на психиката и повдигат настроението. Да не забравяме, че 95% от хормона на щастието серотонин се произвежда в червата.

Някои изследователи смятат, че сме на прага на революция, при която “бактериите на настроението”, или психобиотиците, ще се използват за укрепване на умственото и психическото здраве. Експеримент на японския университет “Кьошу” показва, че лабораторни мишки, отгледани в стерилна среда и чисти от бактерии, при напрегната ситуация произвеждат два пъти повече хормони на стреса от обикновените гризачи. Животните дълго се фиксират по предмети и показват признаци на аутизъм. Това е убедително доказателство, че отсъствието или наличието на микроби влияе върху дейността на мозъка, казва д-р Джейн Фостър, невропсихиатър от канадския университет “Макмастър”.

“За онези от нас, които изследват депресията и тревожността, това е сериозен знак, че психобиотиците ще навлязат в лечебната практика”, добавя тя.

Бактерията може да промени мозъка

Как чревните бактерии влияят на мозъка? Един от пътищата е блуждаещият нерв (nervus vagus), който свързва мозъка със стомашно-чревния тракт. Бактериите разграждат фибрите в храната на мастни киселини с къса верига, които влияят на нервната система.

Микробиомът влияе и на имунната система, която също е свързана с различни мозъчни разстройства. Трупат се доказателства, че чревната бактерия използва къси вериги на РНК - микро-РНК, и променя начина, по който ДНК действа върху нервните клетки. 

За разлика от мишките в стерилна среда нещата при човека са различни. Той е в непрекъснат контакт с микроби, никой не е свободен от тях. Британският учен Тед Дайнън е изследвал микробиома на пациенти с депресия като възможна причина за нея. Той е установил, че при болните разнообразието на чревни бактерии е по-бедно от това при здравите хора. Ученият смята, че фактори от начина на живот като бедното на фибри хранене омаломощават чревните микроби и предразполагат към депресия.

Ние сме повече микроби, отколкото хора

Ако се преброят всички клетки в тялото, ще се види, че само 43% от тях са човешки. Останалите са микробиом - бактерии, вируси, гъбички и едноклетъчни архибактерии.

Човешкият геном е съставен от 20–25 хиляди гена, кодиращи белтъци. А микробните гени от микробиома му са между 2 и 20 милиона. Те са известни като втори геном и са свързани с болести като алергии, затлъстяване, възпаление на червата, паркинсон, депресия, аутизъм и дори рак.

За да докажат връзката между липсата на микробиомен баланс и депресията, ирландски учени присадиха на животни дебалансиран микробиом от депресирани пациенти - процес, известен като фекална трансплантация. Опитът показа, че заедно с прехвърлянето на бактериите се пренася и поведението, в случая – депресия.

Установена е и връзка между чревната микрофлора и паркинсон – заболяване, при което мозъчните клетки умират, човек губи контрол върху мускулите и трепери. Д-р Саркис Мазманян от Калифорнийския технологичен институт е открил огромна разлика между микробиома на хора със и без паркинсон.

При опити с мишки е установено, че когато им се присади чревна бактерия от пациенти с паркинсон, те бързо развиват симптомите на болестта.

“Откритието е окуражаващо, защото е път към терапия на паркинсон и други болести посредством контролиране на баланса на човешкия микробиом”, казва д-р Мазманян. Изследванията на връзката между микробиома и мозъка още са на ранен етап, но очертават съвсем нови възможности за лечение чрез промяна на чревните микроби, допълва той.

Някои лекари вече предписват на пациентите си “бактерии на настроението”, или психобиотици – коктейл от полезни бактерии. Нужни са обаче още проучвания за видовете и подвидовете чревни бактерии, как действат на мозъка и какви продукти произвеждат в стомаха.

Поетата храна, домашните любимци, изпитите лекарства, дори начинът на раждането – всичко това определя и променя микрофлората на човека. И ако това става неволно, представете си ефекта от нейната съзнателна промяна по медицински път върху здравето. “Убеден съм, че през следващите 5 години прегледът при лекар ще включва изследване на микробиома, както сега е с холестерола или захарта. Това е бъдещето на персонифицираната медицина”, предрича ирландският невролог проф. Джон Крайън.