Желанието да почеше едно или друго място по тялото обзема човека след сигнал на рецепторите за болка. Те пращат в гръбначния мозък информация за наличие на дразнене от всякакъв вид. Сърбежът се дължи на механична, термична, електрическа или химическа стимулация на нервните влакна.

Нервните импулси, предаващи усещането за сърбеж, постъпват по нервните влакна в гръбначния мозък, а оттам стигат до сензорната зона в кората на главния мозък.

Учени установиха, че сърбежът е отговор на дразнещото действие на вещества върху специални периферни неврони, които отделят пептида Nppb, съобщи сп. "Сайънс". При опити с мишки станало ясно, че гризачите, чийто неврони не могат да синтезират този пептид, изобщо не се чешат при дразнене. От друга страна, мишки, на които е инжектиран хистамин, реагират с непрестанно чесане на мястото на убождането. Хистаминът е вещество, което предизвиква алергични реакции в тялото.

Сърбящото място иска още и още чесане. Това според учените от университета в Сейнт Луис става заради чувството на лека болка, при която мозъкът получава сигнал да синтезира още серотонин, за да я потисне. И наистина при почесване на сърбящото място болката спада. Учените бърникали гените и създали мишки, които не синтезират серотонин. Като им инжектират хистамин, те изобщо не чешат мястото на убождането. Ако ли бъде блокиран преносът на серотонин от мозъка към периферните нерви, сърбеж при дразнене отново няма. Изводът на учените е, че желанието да се чешеш се предизвиква от серотонина на мястото на сърбежа. И се получава затворен кръг: чесането облекчава болката, а тя поражда желание да се чешеш.