Множествената склероза категорично не е наследствено заболяване, каза член-кореспондентът на БАН проф. Лъчезар Трайков -  ръководител на Катедрата по неврология към Медицинския университет в София и началник на отделение в Клиниката по неврология в университетската Александровска болница. 

Множествената склероза (МС) е хронично възпалително автоимунно заболяване на централната нервна система. При него имунната системата нарушава заложената и "програма" да защитава оргаизма от външни агенти и атакува собствената миелинова обвивка на мозъка, гръбначния мозък и оптичните нерви. Възникващите в този процес възпаления водят до "къси съединения" в проводимостта на нервния импулс, което предизвиква множество симптоми и постепенно води до инвалидизация. Най-често при хората с МС се появява необяснима умора, загуба на ориентация, проблеми със зрението, спазми, проблеми с отделителната система. Проф. Трайков обяснява процеса на увреждане на миелиновите обвивки при МС.

Проф. Трайков обяснява процеса на увреждане на миелиновите обвивки при МС.
Според най-новите научни открития още в началните стадии се откриват и промени в кората на мозъка. Това обяснява и защо при 70% се наблюдават когнитивни дефицити. Колко изявени ще са те, зависи не само от прогресията на заболяването, а и от богатството на създадените мрежови връзки в мозъка, обясни проф. Трайков.

Неврологът обърна внимание, че съпътстващите симптоми на МС са много повече, имат индивидуални особености и се проявяват с различна честота и сила. Те оказват драматично влияние начина на живот не само на страдащия от заболяването човек, а и на хората, които се грижат за него - при епизод на влошаване и с напредването на уврежданията  тези хора се оказват с 24-часова заетост и без възможност да работят, да ходят на почивка и изобщо да водят какъвто и да било социален живот.

Множествената склероза най-често засяга млади хора - между 20 и 40 г. В света с това заболяване са около 2,5 милиона души, около 4 хиляди от тях са българи. Жените развиват и това автоимунно заболяване два пъти по-често от мъжете. 

Според последното направено проучване всеки втори с вече поставена диагноза МС не прави дългосрочни планове за бъдещето, 43% не се решават на партньорски връзки, тъй като не могат да предвидят развитието на болестта. поради непредсказуемостта на настъпване на пристъпите почти всички се въздържат от участие в семейни тържества и събития на публични места. Над 85% от болните, казват че в моментите на влошаване се затрудняват в домакинските си ангажименти и биха искали помощ за готвене, почистване  и другите обичайни дейности в дома. в случаите, в които не се чувстват добре.

Близките на хората с МС освен емоционално потърпевши са и в невъзможност да водят нормален живот. Над 90% от тях споделят, че не присъстват на социални събития, поради необходимостта да оказват грижи вкъщи. Над 80% от партньорите казват, че биха искали помощ, но всъщност единици я получават.

Според направени изследвания за годи косвените разходи, свързани със загуба на работоспособност на човек с МС е средно 16 000 евро  и почти 31 000 евро за всеки, който полага грижи за болния. "Дори само тези две числа показват, че диагностиката, лечението и рехабилитацията на пациентите е важно не само за тях, но и за обществото", коментира проф. Трайков. Той обясни, че новите терапии за множествената склероза образно казано приспиват заболяването при над 40 процента от пациентите, а вече има и лекарства, които спират атрофията на кората на мозъка. Голяма надежда на невролозите, които лекуват хора с МС, дават и молекули, които скоро ще влязат в клиничната практика. Очаква се те да направят следващия голям пробив в забавянето на прогресията при агресивните форми за болестта и намаляване на уврежданията.