Съвестните хора имат 20% по-голям шанс за дълголетие

Съвестните хора - обобщаващо определение за тези, които са отговорни, упорити, подредени, организирани, планират всекидневието и живота си, изобщо хора, за които казваме, че на тях може да се разчита, имат 20 процента по-голям шанс за дълголетие. Добавена стойност е още фактът, че

добросъвестните

хора развиват

по-добри

социални

взаимоотношения

и са по-успешни

в работата си. Това каза на организирания за втора поредна година в София форум “Дълголетие” д-р Лесли Мартин, професор по психология в американския университет “Ла Сиера” в Ривърсайд, Калифорния.

Изследванията й са свързани с личността и психосоциалните фактори като ключови за риска за здравето и смъртността.

През последните 20 десетилетия. проф. Мартин участва в най-мащабнато изследване, продължило общо 80 г., върху факторите, които влияят най-осезаемо върху отрязъка ни от време на земята.

Учените смятат, че безпрецедентната продължителност на проучването и

проследяването

на 4000

показателя

при всеки от участниците дава максимално верен отговор на въпросите за дълголетието.

Проектът е по идея на на д-р Луис Терман, който през 1921 г. подбира 1528 умни деца от Сан Франциско на възраст 11 г. и екипът му започва да изучава техните хобита, предпочитания, начините, по които прекарват свободното си време, игрите им, колко книги имат, браковете на техните родители и много други фактори.

Съществено внимание се отделя на характеристиките на личността на децата - били ли са старателни, екстровертни, весели, или обратно. В началото тези сведения се набират от майките и бащите им. След това данните се актуализират през 5 г., но качествата, регистрирани още в детството и младостта, се оказват много точен предвестник за продължителността на живота. Терман умира през 1956 г., а проектът се продължава от екипа на принципа на приемствеността. Така след 80 години труд се очертава много подробен профил на дълголетника и на хората, които умират преждевременно. Генетичните фактори предлагат част от обяснението, но то се оказва много по-сложно, отколкото други проучвания са изтъквали преди мащабния проект.

Голямата изненада от окончателните изводи е, че данните

развенчават

мита, че

безгрижието и

оптимизмът

са “майката

и бащата”

на столетника

Позитивната нагласа може да бъде спасителна при краткосрочни екстремни изпитания в живота, защото мобилизира организма и намалява стреса, а с това и вероятността за хипертонични кризи и други сърдечносъдови проблеми. Но в дългосрочен план - като постоянен модел на поведение, човекът с розови очила започва да подценява здравните рискове, губи критичност за вредните си навици и натрупващите се от тях ефекти. Всичко това с времето натрупва неблагоприятни въздействия и увеличава вероятността за ранна смърт.

На този фон става очевидно защо малко предпазливост и песимизъм са фактори за дълъг живот. Сред мъжете тенденцията е по-добре очертана и с най-голяма разлика в преживените години.

Много от участниците в проекта на Терман са изправени пред тежки предизвикателства в живота си в зряла възраст, като участие във Втората световна война, разводи, икономическа несигурност, обрати в кариерата. По-съвестните са успели обаче да се справят.

Проф. Мартин изтъкна и двояката роля на

стреса, който

в умерени дози

е полезен,

тъй като активизира всички процеси в организма.

Така ситуациите, н които сърцето ни се разтуптява от притестение, ни помага да се справяме с предизвикателствата. И да се адаптираме към промените, които се превръщат в начин на живот за съвременните поколения.

Стресът в “лошата” си форма - като дистрес, подкопава здравето. Той се превръща в наш враг, когато е прекомерен или перманентен и човек не се възстановява от него след обичайните начини за разтоварване като почивка, сън, любими занимания.

Но опитът на експерти по обществено здраве показва, че стресът не нанася щети дори на хората с най-изтощаващи професии, когато изпитват удовлетвореност от работата си и я вършат с желание.

В този контекст според проучванията

най-успешните

в кариерата си

мъже са живели

5 г. по-дълго

от тези, които са се отегчавали от труда си и са се справяли очебийно зле с работата си.

Аз обичам да бягам и затова го правя, но ако вие предпочитате друг спорт или танци - чудесно, важното е да не спирате, казва проф. Мартин.

Друг пример, който проф. Мартин дава, е с реакцията на мъжете при екстремен стрес като смърт на съпругата – фактор, смятан за много рисков за заболяване и смърт в годината след загубата на партньора. Тези съпрузи, при които събитието поражда продължителна тревожност, започват да се грижат повече за здравето си и намаляват с 50% риска да си отидат без време.

Добрата новина по отношение на “управлението” на дълголетието е, че никога не е късно да станеш добросъвестен и така да увеличиш шансовете си за продължителен и смислен живот. Лошата – че това не може да стане от днес за утре. Особено ако чертите на характера ти те теглят в срещуположната посока. Струва си обаче човек да започне усилията да подобри шанса си, независимо на каква възраст е.

Водещата причина добросъвестните да живеят дълго е, че те са по-склонни да се подчиняват на правилата, да се грижат за здравето си и избягват рисково поведение като пушене, опасно шофиране, свръхекстремни хобита.

Според експерта здраво стъпилите на земята хора като бонус имат по-щастливи бракове и по-верни приятели.

В заключение проф. Мартин, която по собствените й думи е работохоличка, но е увлечена страстно в това, с което се занимава, и всеки ден прави по 11 километра джогинг, даде за българската си аудитория доказано работещи съвети за дълголетие.

1. Бъдете

отговорни към

здравето си

– профилактиката е винаги по-добра от лечението. Независимо че всички го знаят, увлечени във всекидневието или под влияние на лошото управление на времето, много хора пропускат “ритуалите” за здраве, профилактичните прегледи, тренировките.

2. Отделяйте

всеки ден

време за

социални

контакти

Според психолозите този съвет не трябва да се тълкува на принципа на състезание за натрупване на приятелства като във фейсбук.

Водеща роля има не броят на връзките, а колко често общувате лично или се чувате с близки, приятели, познати и случайни хора. Винаги, когато можете, помагайте – това да сте полезни на другите, да имате отговорност за човек или кауза, е най-озадачаващият фактор за дълголетие.

3. Поддържайте

физическата

активност

с упражнения, работа в градината, танци и т.н. - по-скоро е без значение какво спортувате илий правите, а да сте постоянни.

4. Намерете

смисъл в

труда си,

а след пенсионирането открийте занимание, хоби, доброволческа инициатива, която ще ви увлича в същата степен и ще ви доставя удоволствие.

5. Бъдете

реалисти

- умерената тревога за бъдещето и планирането на всекидневието и житейския път увеличава шанса ви да остареете в добро здраве и да достигнете почтена възраст.

Българският столетник:

не гълта лекарства,

яде каквото има,

слабо място са му ушите и очите. 

Над 80% имат дълголетници

в рода си, работят и ходят пеша

до преклонна възраст

Средната продължителност на живота у нас е една от най-ниските в Европа, прогресивно намаляват и столетниците - те са едва 254 към декември 2016 г. Но доживелите тази възраст са изненадващо здрави. Повечето от тях не са боледували сериозно и не пият лекарства. Първите органи, които започват да им изневеряват, са ушите и очите, макар че някои от столетниците четат вестник без очила и чуват отлично. Това показват междинните анализи на данните, събрани по проект за създаване на ДНК банка на българския столетник.

Най-много са столетниците в София, извън столицата води област Пазарджик. На другия полюс е Видин.

Геномът на столетника е златният стандарт в генетиката, очакваме да намерим протективни гени, специфичното в наследствеността на хората, които живеят с 1/3 по-дълго от средното за страната, обясни генетикът Любомир Балабански. Според частичния статистически анализ, който той е направил след срещите си със столетниците, 80% имат дълголетници в рода си. Без изключение столетниците са емоционално стабилни хора и сами определят като водеща причина за дълголетието си спокойния живот.

Много сходно реагирали възрастните на въпроса дали са се хранили здравословно. На въпроса те отговаряли с въпрос какво е това здравословно хранене и казвали, че не са полагали специални грижи за храната си, а са слагали на масата това, което е имало в момента. Никой обаче не е преяждал. Повечето нямат слабост и към алкохола.

Въпреки зачестилите през последните години съобщения за ползата от вегетарианско хранене нито един от анкетираните столетници не е стигнал до достолепната си възраст след отказ от месо, мляко, яйца.

Затова пък всички са работили и са ходили пеша допреди 1-2 г., а някои не се отказват и до днес. Генетикът разказа за 101-годишен мъж, който се придвижвал с колело, и за друг, който доскоро е ходил всеки ден по 5 км пеша от дома си до центъра на Радомир, имало и столетник на 103, който всеки ден слизал и се връщал по няколко пъти в апартамента си на 4-ия етаж в сграда без асансьор. Жена на 102 г. от Своге изненадала с подредения си двор екипа, който я взел за жена на 70-ина години. Тя се “гледала” сама и се грижела за зеленчукова градинаи и 2 оранжерии, защото нямала деца.

ДНК от столетниците ще бъде изследвана, за да се види спецификата на генома им и да се установят гените, които защитават от заболявания и преждевременна смърт.

Генетикът Любомир Балабански показва резултатите от анкетите.

Отдадеността на хоби поддържа здравето и в късна възраст.