Проф. д-р Владимир Ставрев е началник на Клиниката по ортопедия и травматология на университетската болница “Св. Георги” в Пловдив от 2011 г. Ръководител е и на Катедрата по ортопедия и травматология в Медицинския университет в града, чийто възпитаник е. Специализирал е в Англия, Франция и Русия. Член е на българското дружество по ортопедия и травматология и на асоциацията на спиналните хирурзи и на международни организации в тези области. Републикански консултант по ортопедия и травматология към Бърза помощ за Южна България и на болниците в Хасково, Димитровград, Кърджали и Смолян.

- Проф. Ставрев, Пловдивският регион има черната слава на шампион по катастрофи с автомобили и мотори. Мнозинството от пострадалите постъпват в клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ “Св. Георги”. При кои водачи са по-тежките травми?
- При мотористите, защото телата им са открити. Управляват мощни машини неразумно. Сухият път и топлото време ги предразполагат да натискат газта. Затова при катастрофи получават т.нар. високоенергийни травми. В сила е прост физичен закон - масата по скоростта на квадрат върху 2.
Ако човек е
пълен, ще има
по-тежки
поражения
Определящият фактор обаче е скоростта. При такава силна енергия костта буквално се взривява. Получават се многофрагментни счупвания. Костите често стърчат от кожата, разкъсани са кръвоносните съдове. Когато моторист с такива поражения бъде докаран в болницата, се събира смесен екип и се работи паралелно - хирурзите възстановяват артериалните и венозните съдове, а травматолозите се мъчат да съберат този сложен пъзел от множество парчета на костта. Реаниматорите се борят пък да възстановят обема на кръвта. В един човек циркулират средно около 5 литра. В условията на спешност се прави масивно вливане.
Шофьор на нов автомобил, дори и да кара бързо, е по-защитен от рокер, тъй като се намира в купе, а и въздушните възглавници са не само отпред, но и отстрани. На снимка колата може да изглежда ужасно, но нараняванията на водача и на пътниците не са толкова тежки, както при мотористите. Но и те имат шанс, тъй като в “Свети Георги” разполагаме с всякакви специалисти. Много малко са другите болници със съдови хирурзи. Нашите ортопеди травматолози са опитни, някои са с повече от 20-30 г. стаж, а реанимацията ни е най-голямата в Южна България.


- През зимата имахте много потрошени пенсионери. Каква е ситуацията сега?
- Със затопляне на времето фрактурите на улицата понамаляха, но бройката на получените у дома счупвания се запазва. При пенсионерите едно невинно падане води до тежки счупвания, които в повечето случаи изискват операция. Най-често бабите и дядовците трошат китката. Втора по честота е тазобедрената става. При нея съотношението жени - мъже е 3:1. Това е така, защото при жените се комбинира намаляване на костната плътност в резултат на менопаузата и старческата остеопороза. Ако счупването е извън ставната капсула, се прави заковаване с пирон. Ставата остава същата. При вътреставна фрактура се слага изкуствена става. В противен случай новоформираната кост ще се отмива от ставната течност и зарастването ще е много трудно.


- Колко време отнема възстановяването при възрастните хора след слагането на изкуствена тазобедрена става?
- На втория ден след операцията ги вдигаме да ходят. Клиниката по ортопедия и травматология на нашата болница е най-голямата в страната, към нея има три рехабилитаторки. Те учат пациентите как да сядат и да стъпват. Спазваме основния принцип, че животът е движение. Ако не изправим на крака един възрастен човек, той се залежава. Има
риск от
декубитални рани
и хипостатична
пневмония
Може да се стигне и до смърт. При фрактура на тазобедрената става веднага трябва да се извърши операция по смяната й. Здравната каса реимбурсира част от парите за импланта.
За възрастни пациенти предпочитаме да използваме тазобедрени стави, които се закрепват с костен цимент, тъй като се получава по-здрава първична фиксация. А и самият имплант е по-евтин. При по-млади се слагат безциментови тазобедрени стави. Съветът ми към пациентите е, когато им предстои смяна на тазобедрена или колянна става, да търсят специалист с опит. В публичния регистър на здравната каса всеки лекар си има
уникален
идентификационен
номер, по който
може да се види
ортопедът колко
стави е сложил
за година.


- Какво се случва с неосигурените, които не могат да си платят?
- Голяма част от българите са неосигурени. Хората от малцинствата масово не са си плащали здравните осигуровки. Когато им се наложи да влязат в болница, от махалата събират пари и внасят в НОИ дължимите суми. Държавата поема обаче само неотложната спешна помощ. Ако имаме неосигурен със счупен крак, сме длъжни да го наместим и превържем. Но ако после се нуждае от поставяне на имплант - примерно пирон, който не се покрива от здравната каса, той трябва да си го плати. Когато се налага смяна на колянна става, се стараем да направим така, че да използваме частичната, тъй като тя се поема изцяло от касата. При остеопоротичните фрактури на гръбнака слагаме пак импланти, които се заплащат частично от касата. С бездомниците ситуацията е страшна, защото няма откъде да намерят пари. В клиниката по ортопедия и травматология вече няколко пъти правихме дарения за хора, останали на улицата. Поставихме им стар модел пирони, които имахме от времето на социализма, но и тези количества се изчерпаха.


- Бяхте първият в Южна България, който въведе транспедикуларната фиксация на гръбнака. Какво представлява?
- Това е съвременно лечение на счупванията, разместванията и изкривяванията на гръбнака. В миналото, когато някой си строши гръбнака, го държаха по три месеца в гипсово корито. При новия метод първо се освобождава притиснатият гръбначен мозък. След това с помощта на транспедикуларни импланти гръбнакът се заковава. Пациентите се вдигат да ходят още на втория ден. Запознах се с метода при 6-месечната си специализация в Париж при проф. Жан Дюбосе, един от пионерите на съвременната гръбначна хирургия. Той беше измислил цял набор от инструменти за транспедикуларната фиксация. Преди да си тръгна, ми каза, че моята болница трябва да ми ги осигури, за да практикувам метода. Отговорих му, че сме бедна страна и няма как да ми ги купят. Тогава проф. Дюбосе ми подари инструменти и гръбначни импланти.
Хората
си купуват
коли от Западна
Европа, а аз си
дойдох с три
сандъка железа Няколко години използвахме имплантите, но, за жалост, свършиха.
- Единствено вие в Пловдив и областта правите балонна кифопластика. В кои случаи се прилага?
- Когато прешленът на гръбнака е смачкан, се надува със специални балони, за да се повдигне. След това те се изпускат и се измъкват, а кухината се запълва с цимент. Прави се
под рентгенов
контрол,
без да се реже
пациентът Интервенцията е рискова, вероятно по тази причина се избягва от колегите. Здравната каса поема изцяло разходите при осигурени пациенти.