Най-ранните опити за профилактика са срещу вариолата. Успехът е безспорен, от 1980 г. се смята за изкоренена.

Епидемиолозите са единодушни, че антиваксиналните движения до голяма степен са парадоксален резултат на успеха на приложната имунология. Друг парадокс, свързан с ваксините, е, че съпротивата срещу тях е започнала дори преди раждането на имунологията през 1796 г., когато английският лекар Едуард Антъни Дженер, смятан за баща на имунологията, докладва пред кралското общество за успешна ваксинация на 13 души срещу едра шарка (вариола), след което получава официално одобрение на метода и поставя началото на масовата имунопрофилактика. Това разказа на дискусия за ваксинопрофилактиката доц. Димитър Шаламанов от Медицинския университет в Плевен.

Години преди д-р Дженер лейди Мери Монтегю - съпруга на английския посланик в Турция, “носи” в родината си древен метод за профилактика на едрата шарка - вариолизацията. “Това е източен метод от древността, при който прах от изсъхнали струпеи от вариолно болен човек се втрива в носа (или се вдишва), или се втрива в кожата след одраскване на няколко места по тялото.

Още в Истанбул съпругата на посланика прилага метода върху сина си. Завърнала се в Англия, с разрешение на кралицата тя имунизира 7 затворници, очакващи екзекуция, и след успешния експеримент те са освободени, а след като Монтегю ваксинира и деца, получава разрешение и убеждава последователи да разпространяват метода - разказа доц. Шаламанов. - Църквата в Англия и Америка веднага реагира с проповеди, че болестите са изпратени от Бог за наказване на грешници и всеки опит за предотвратяване е дяволска работа. За отрицателно отношение към вариолозацията е оказал значение и фактът, че някои от хората заболявали и са предизвикали епидемии.”
Извън древните папируси за най-ранно доказателство за едрата шарка някои учени приемат следи по тялото на мумията на египетския фараон Рамзес V.

Докъм средата на XVIII в. вариолата е сред най-разпространените инфекциозни болести в света. В края на века убива около 400 000 европейци годишно и става причина за всеки трети случай на ослепяване. До 60-80% от заразените деца загиват от инфекцията. 

По нашите земи епидемия от вариола е документирана по време на Римската империя, когато от болестта загива около 30% от населението на крайдунавските римски провинции. 

По време на Световна здравна асамблея през 1980 г. е обявено, че за целия свят едрата шарка е изкоренено заболяване. Това става благодарение на продължилите над 10 г. усилия за масови ваксинации.

Думата “ваксина” дава селският лекар д-р Дженър. Вдъхновил се от латинския корен на думата за крава, защото използвал за изграждане на имунитет при хората именно гной от пъпките на болните животни. 

Първите регламенти за задължително ваксиниране са въведени около 1820 г. в Норвегия, Швеция, Дания и Бавария. Първият такъв закон в Англия е от 1853 г. С него се разпорежда задължително ваксиниране на бебета през първите 3 месеца, по-късно възрастта е удължена до 14 години и се предвиждат санкции на родителите за неизпълнението и, разказа доц. Шаламанов.