"Хроничният ентерит е възпаление на тънкото черво, причинено от различни групи фактори: вируси, бактерии, хранителни алергии, гъбички и др. Когато във възпалителния процес е въвлечено и дебелото черво, става дума за ентероколит. Симптомите най-често се изразяват в подуване на корема, болки около пъпа и по хода на дебелото черво, отслабване на тегло - поради недоброто усвояване на хранителните вещества от възпалената лигавица. Налице е почти винаги диария, която е различна по тежест и може да определи хода на болестта", обяснява д-р Юлия Григорова, гастроентеролог в УБ "Лозенец".

В по-късните етапи се явява мускулна слабост, изтръпване на ръцете и краката, световъртеж. Тези прояви са характерни за по-тежки форми с голяма давност и се наричат синдром на малабсорбция. Причинени са от загуби на белтък, мазнини, важни микроелементи и витамини за правилното функциониране на нервната система, нервната възбудимост на кухите органи и скелетните мускули. Хроничната диария е причина за хронична загуба на хранителни и енергийни източници. Това води до изконсумиране на мастните депа, подкожни отоци от белтъчната загуба, както и недобро синтезиране на белтъксъдържащи ензими и хормони. Развиват се хормонални смущения - променено либидо, спиране на мензиса, окосмяване и др.

Изследванията, които доказват заболяването, са рентгенов пасаж на тънките черва и иригография, изследвания на изпражненията за неусвоени хранителни вещества, микробиологично и паразитологично изследване за отхвърляне на насложена инфекция. Проверката за гъбичен растеж доказва микотичен ентероколит, получаващ се често при изтощени болни след антибиотично или цитостатично лечение.
В трудните диагностични случаи се извършва ендоскопия с лигавична биопсия от тънкото или дебелото черво. Лечебното поведение включва диета, запичащи медикаменти, антибактериални или антигъбични средства и др. Комбинацията и видът на лечението се решава след преглед от гастроентеролог.