23°C   София
 

Интервю с проф. Юлия Джоргова, началник на Клиниката по кардиология в университетската кардиологична болница “Св. Екатерина и един от първите инвазивни кардиолози в България.

“Чувствам се чудесно, изобщо не може да се прави сравнение със състоянието ми преди операцията – разказва от болничната стая в кардиологичната болница “Св. Екатерина” специалистът по нуклеарна медицина проф. Венцислав Анков. - Имах силен задух, едва дишах, нищо не можех да направя сам и се очакваше да си отида до няколко месеца. При стеснение на аортата прогнозата винаги е лоша – от началото на оплакванията до края на човека има около 3 г. А аз бях в доста напреднал стадий. Оказа се, че имам критични стеснения на няколко места. Проф. Джоргова ме убеди, че въпреки това може да ми се помогне. Първо ми постави няколко стента и месец по-късно каза: “Хайде, може вече да сменим и клапата.” И ето ме сега, на четвъртия ден след процедурата, ходя, върша всичко сам и се чувствам по-добре, отколкото очаквах в най-смелите си мечти. И другите двама мъже, с които ни поставиха клапи в един ден, са възстановени и пред изписване. От самата операция нищо не усетих, после имаше един по-неприятен момент в реанимация. Още на първия ден започна раздвижване и вече съм пред изписване. Пишете, че тези неинвазивни методи са бъдещето на медицината и трябва да се дава възможност да се разширяват. За всеки човек те са по-щадящи, а за пациентите с увреждания – и единствен шанс. А проф. Джоргова и екипът и са лекари от световна класа и...” В новата си роля на пациент, но с познания за възможностите на медицината и лекарите професорът изрежда силни оценки и благодарности, които са най-голямото признание, за което всеки лекар мечтае. Той е 80-годишен и е 108-ият пациент, на когото екипът на проф. Юлия Джоргова поставя аортна клапа с щадящ метод без отваряне на гръдния кош.


- Проф. Джоргова, току-що разговарях с проф. Анков, който на четвъртия ден, след като сте му поставили по щадящ начин аортна клапа, се съгласи да разкаже преживяванията си. Беше в отлична форма, каза, че чувства драстично подобрение и се връща към обичайните си занимания. Възможно ли е?


- Напълно. И не само за него. Почти всички пациенти изписваме на 5-ия ден и много бързо те наистина се връщат към техния нормален живот. Наша пациентка музиковед, на която на 83 г. поставихме аортна клапа през бедрената артерия, след това спечели във времето още 5 международни награди. Няма никакви ограничения за живота на човек след манипулацията. Дори и лекарствата за разреждане на кръвта, които при изкуствените протези се пият до живот, при новия метод се вземат само за няколко месеца.


- Колко безкръвни са наистина т.нар. безкръвни операции за смяна на аортна клапа?

- Миниинвазивните операции добиха популярност с това название, но то е все пак условно. Влага се смисълът, че разрезите са минимални или изобщо не участва скалпел. Това е вече световната тенденция, щадящ подход, който и нашият екип следва от 2009 г. при ендоваскуларната смяна на аортна клапа. При най-нетравматичната манипулация достъпът се осъществява през някой от големите
кръвоносни съдове. Но дори и когато операцията е по хирургичен път, се прави малък разрез – 3-5 сантиметра, в междуребрието и се влиза в сърцето през върха му. Световна тенденция е лечението да става все по-малко инвазивно. Така е по-щадящо за пациента, той се възстановява по-бързо, усложненията са по-малко. Подобно нещо се случи и при коронарните стентове - те постепенно изместват необходимостта от коронарна хирургия. По-голямата част от патологията, която навремето беше приоритет на кардиохирургията, сега се работи от инвазивната кардиология с по-добри или сравними резултати. Надявам се в бъдеще по-голямата част от операциите за смяна на аортната клапа да са обект на инвазивни техники.

- Кои пациенти се нуждаят най-често от процедурата?

- От смяна на клапата на аортата (най-голямата артерия) се нуждаят предимно хора в третата възраст, а обикновено те имат съпътстващи заболявания. При противопоказания за отворена сърдечна операция и ако феморалната (бедрена) артерия не е увредена, нашият екип прави манипулацията през бедрото. Оттам чрез едно убождане се вкарва специален водач със сгънатата до минималния си обем клапа. С кръвния поток той стига до сърцето и клапата се фиксира и разгъва на мястото на слабо функциониращата естествена аортна клапа.

- Какво става с неработещата собствена клапа?

- По време на разгъването клапната протеза, образно казано, избутва увредената клапа към стените на аортата и тя продължава да “върши” работа, защото служи за допълнителна опора на новата клапа. Подобно “сътрудничество” оказва и по ринцип
нежеланото калциране на артерията в зоната на увредената клапа – този много твърд слой улеснява фиксирането на протезата.

- Кога се налага смяна на клапата на аортата?

- Аортната клапа е разположена между лявата камера на сърцето и аортата. Тя има за задача да пропуска еднопосочно кръв от сърцето към аортата, като се отваря, когато сърцето изтласква кръвта, и се затваря, когато се пълни с кръв. Най-често причината за смяната й са последиците от стеноза (стесняване) на аортата от калциране. В началото сърцето компенсира с усилена работа и въпреки затруднението изтласква кръвта през този по-тесен отвор. Това става с цената на разрастване на неговата лява камера. В един момент се стига до невъзможност да понася това свръхнатоварване и хипертрофиралата (неестествено разрасната) част се “отпуска”. Тогава клапата вече не затваря плътно отвора и част от кръвта започва
да се връща. Състоянието е опасно - ако не се коригира, има лоша прогноза.

- Какво представляват клапите?

- От самото начало използваме два модела клапи със сходни параметри. Като тип са биологични, а като функционалност се усъвършенстваха изключително много през годините – тези, които поставяме днес, са вече 4-о поколение. И екипът натрупа голям опит – пациентите ни са вече 108, като основната част от операциите са през последните 2 г. Това даде възможност да станем първият акредитиран център за обучение на колеги в метода на трансартериалното протезиране на аортна клапа.

- Пациентите заплащат ли нещо?

- Това е много скъпа операция – около 50 хиляди лева, но при спазване на строги показания се поема от здравната каса и пациентите не заплащат нищо. Надявам се скоро да можем да въведем техниката и за щадяща смяна на митралната клапа. Също така и критериите за аортна клапа да се разширят и операцията да се поема от касата не само при много тежки случаи. А и за пациенти със средно тежко състояние, каквато е вече практиката в Европа. Очаква се и клапите да поевтинеят, защото се разширява кръгът на производителите и това неминуемо ще породи конкуренция между тях. По-ниска цена в крайна сметка ще даде възможност здравната каса да разшири критериите за транскатетърно аортно клапно протезиране.

- Колко време се очаква да служи така поставената клапа, трябва ли след време да се сменя?

- Методът е все още много нов за света и няма наблюдения за по-продължително време. Ако приемем за ориентир аналогичните биологични клапи, които се поставят чрез класическа сърдечна хирургия, те изпълняват функцията си по 15-20 г. Хубавото при новата техника е, че тя може да се използва и за повторна смяна на незадоволително работещата клапа. Най-достъпно казано, върху нея пак по щадящия начин се поставя нова от същия тип. За опора служи стентът от предишната манипулация. Методът може да се приложи и при вече оперирани с отворен достъп – правили сме го вече за пациенти с биологични протези и след коронарна операция. Като цяло новият метод се прилага, когато е невъзможно пациентите с аортно стеснение да бъдат лекувани по друг начин.

- Често ли се случва?

- Почти при половината от пациентите. Това са възрастни хора, често и с други заболявания, тежко увредени от съдовия проблем. По световна статистика стеснението на аортата засяга близо 1 от 3-ма души над 65 г.
Преди да се появят оплакванията, има скрит период, през който настъпват необратими изменения и те вече засягат и сърцето. Обяснимо е, че за такива хора отварянето на гръдния кош е много рисково или направо невъзможно. Тогава се започва подготовка за т.нар. безкръвно поставяне на клапата чрез катетър през голям кръвоносен съд. Досега, за щастие, нямаме неуспешна манипулация, а натрупаният през годините опит ни дава допълнителна увереност да поемаме все по-сложни случаи.



Linx
03/10/2017 03:40:08

You get a lot of respect from me for writing these helpful aritlces.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*

Разгадаха първото убийство в историята

Човекът е хищник, присъщо му е да убива. Според Библията Авел е първата жертва на убийство в света....

Клуб за танци зарази хиляди, уби над 300

Клуб за танци до град Алесандрия, посещаван от възрастни хора, причинил експлозия от зараза с...

Лекари в САЩ - смаяни колко бързо се влошават и умират пациентите от COVID-19

Един медицински работник нарече това "безумно", а друг каза, че това те превръща в параноик -...

От 1 апарат дишат 4-ма чрез малко подобрение

За 10 минути и с подръчни средства се правят разклонения от машината Критичен за болниците със...

Защо при КОВИД-19 има емболия

Появи се парадокс - лекарите от първа линия в битката с коронавируса имат много въпроси за реакциите...

Защо при КОВИД-19 има емболия

Появи се парадокс - лекарите от първа линия срещу коронавируса имат много въпроси за реакциите на...

65 болести надничат от едно име

През 1959 г. американско списание за традиционна китайска медицина (Journal of Traditional Chinese...

Как да постигнем просветление в кухнята

Филм показва, че съзнанието лекува физически недъзи На 18 и 19 април ще се състои световна интернет...

Какво е инфо-вирус?

Инфо-вирусът е като биологичния вирус, но много по-хищен. Докато живият паразит има няколко часа...