С главния държавен здравен инспектор на България д-р Ангел Кунчев разговаря Любомира Николаева 

- Д-р Кунчев, с рязкото затопляне на времето пред лекарските кабинети се струпват ухапани от кърлежи и насекоми. По-активни ли са тази година, очаквате ли повече инфекциозно болни?
- Точно сега започва пикът, но темата ще е актуална чак докато през есента захладнее. Не може да се предвиди колко хора ще се разболеят от трансмисивни инфекции, но през миналата години установихме макар и много леко намаляване на болните след ухапване от кърлежи. Само при ку треската има увеличение, но за щастие дори с ръста болните са били под 30. Много тежката кримска хеморагична треска с кръвоизливи, от която смъртността е около 30 процента, също е все още рядка у нас - между 2 и 4 случая на година. При лаймската болест спадът е най-чувствителен, почти двоен - от около 800 на малко над 400. Случаите на марсилска треска също вървяха надолу - от близо 600 на 350.

- Какво е обяснението?
- Много влияят климатичните условия, миналата година те не бяха благоприятни за преносителите на заразите. Дори не толкова сушата в чист вид, колкото намаляването на сочната зеленина - убежище за паразитите. Но значение имат и усилията на здравните власти и на общините да намаляват популациите и да ограничат свободно движещите се животни. Човек не си дава сметка, но това, което на пръв поглед изглежда най-ефектно - например да се пръска от самолет може да не най-доброто, по различни причини.

- Кърлежите ли пренасят най-опасните зарази?
- И комарите, и гризачите може да са вектори, както научно се наричат видовете, които пренасят други болестотворни за хора и животни организми. За здравето на човека е много важно да не се подценява "здравето" на околната среда. В годините след промените у нас например никой не обръщаше внимание на бездомните кучета, които като таксита почнаха да доставят бактерии и вируси от дивата природа към хората. Виждал съм животно с над 20 впити в ушите му кърлежа, буквално върху цялата налична площ. Оттам дойде и бумът на марсилска и лаймска треска. Усилията да се ограничи броят на свободно движещите се животни е практически грижа за здравето на хората.

- По финансови причини или заради слаб контрол общините не са много старателни в пръскането срещу кърлежите и комарите?
- Средствата, разбира се, имат значение за мерките, но под натиска на обществото навсякъде в крайна сметка се правят усилия проблемът да се решава. И при най-добро желание обаче може да се стигне до провал. Законът предвижда мероприятия за унищожаване на вредителите да се възлагат с обществени поръчки. Ако някоя от фирмите участнички обжалва резултата, това означава забавяне от 2-3 месеца. Ясно е, че така се пропускат пролетните месеци, през които мерките са най-важни. Но има и други причини за по-слаби резултати на места. Ако например в района има дървета, а се пръска със самолет, препаратът си остава по листата им и не стига до тревата, където основно се крият кърлежите и насекомите. Слаб е резултатът и ако акцията не се съобрази с прогнозата за времето и дъжд отмие химикалите. Понякога двама
души с обикновени пръскачки са по-ефективни от най-модерни кампании. Затова казвам, че не всичко е в парите и добрите намерения. Горещо препоръчвам на общините, които организират такива мерки, да ползват знанията и опита на колегите биолози в районноти здравни инспекции, които могат да посочат най-подходящото време, начин и препарат за обработка, а след това да отчетат и ефекта от дезинсекцията.

- Все по-често ще ни са налага да се съобразяваме и с промените в климата...
- Те вече ни поднасят неприятни изненади с нахлуването на вируси и бактерии, които доскоро не минаваха южната ни граница. Затоплянето дори само с една десета от градуса вече е проблем, а последните 10 година са най-топлите, откакто има метеорологична статистика. Тези процеси не може да се спрат, можем единствено да се готвим за противодействие на новите зарази или връщането на болести като маларията, която мислехме за затворена страница.

- Преди месец мъж от Крумовград почина от малария, а е бил заразен и с кримска хеморагична треска, това увеличава ли заплахите?
- Той се е заразил в Замбия, където е бил на работа, не е тукашна инфекция. На година имаме от 5 до 12 "вносни" случая. Но и Гърция до миналата година си мислеше, че маларията не й е местна, а избухна взрив, който засегна и тамошните жители. Условието за това е в района да има маларийни комари и болен от малария човек. Хапейки, насекомите пренасят паразита причинител - малариен плазмодий, и все повече хора се разболяват. Знае се, че на места, където е имало епидемии в миналото, и сега съществуват популации на маларийни комари.

- България е призната от СЗО за страна с ликвидирана малария, но организацията ни причислява към страните, в които болестта може да се върне, в кои зони у нас има маларийни комари?
- В топлите и влажни райони преди всичко - по долините на Струма и Марица,
край Дунав, по Южното Черноморие, но вероятно и на други места. Комарите прелитат големи разстояния и не можем да откроим 100% застраховани райони, същото е положението и със западнонилската треска. Процесите са по-бързи, отколкото си мислехме доскоро. Появиха се преди 2 г. и у нас комари преносители, скоро след това вирусът беше открит в магаре и други селскостопански животни, почти едновременно се доказа, че има и заразени хора - боледуваха деца от Карнобат, като най-вероятно това не са единствените случаи.

- Няма ли точни данни?
- Западнонилската треска звучи екзотично и драматично, защото се свързва с енцефалити, менингите, но всъщност тези форми са редки, обикновено всичко приключва с леко неразположение и грипоподобни оплаквания. Затова е много
възможно да има боледували, без да са разбрали. В Европа като цяло
нилската треска протича по-леко, за разлика от САЩ, където миналата година записаха рекорден брой болни, половината от заразените 5400 души развиха тежките форми на заболяването, а 243-ма починаха. По препоръка на СЗО във всички рискови райони по света се предприемат мерки за ограничаване на популациите на преносителите на трансмисивните инфекции. Основните механизми са пресушаване на заблатени места, редовна обработка с препарати, целенасочено търсене на новите вируси и проверка доколко разпространени са в животинския свят край нас.

- Знаем ли какво е разпространението в момента?
- Работим по общи проекти с Медицинският изследователски център на Шести американски флот в Египет, Националният център по заразни и паразитни болести в София, както и с катедрата по зоология на Пловдивския университет, които са
много добри в улавянето на различни насекоми и гризачи из страната. Изследваме тези вектори - преносители, в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и в базата в Кайро, където има много добри вирусолози и условия за диагностика. Така че данните се обогатяват непрекъснато. Лошото е, че някои вектори са носители на по няколко зарази. В една мишка например са изолирани вируси, които могат да причинят 3 различни заболявания. Сега започва и активното събиране на комари, което ще даде представа за актуалното положение през новия топъл сезон.

- Какво конкретно може да направи човек, за да намали риска от насекомите конкретно за себе си?
- Трудното е в това, че са много, летят на километри и усещат отдалече човека и животните, ориентират се безпогрешно по въглеродния двуокис от дишането и
по телесната температура. Затова е важно сред природата да се обличаме с дълги ръкави и крачоли, да използваме репеленти, които държат комарите и кърлежите на разстояние. Храната трябва да се съхранява в недостъпни за гризачите съдове и помещения. Прозорците трябва да се замрежват, за да не се допускат насекоми в затворените помещения. Това е изключително важно за инфекциозните отделения, където се лекуват хора с малария или нилска треска, особено в райони с маларийни и другите видовете, които пренасят заразите. Около домовете не бива да се допуска застояла вода, дори в малки съдове, защото се превръщат в развъдник за насекомите.

Една от основните задачи на органите, отговорни за опазване на общественото здраве в лицето на Министерството на здравеопазването, НЦЗПБ и регионалните здравни инспекции е да организират система за строг надзор над тези заболявания. Това включва наблюдение на заболеваемостта, поддържане квалификацията на общопрактикуващите и другите лекари за поставяне на тези диагнози и лечение, наблюдение и изследване на биотопите на вектори (комари, гризачи, кърлежи и др.) и осигуряване на специфична профилактика с биопрепарати и ваксини, ако такива има създадени за съответната болест.