Мехлемът на Левски

Към края на Втората българска легия Васил Левски е опериран по спешност в белградска военна болница - от остър апандисит или от спукана язва. Коремният разрез е голям, а хирургическият шев след операцията е изпълнен лошо и раната така и не зараства до края на живота на Апостола. Боляло го е. Образувала се е фистула, през която изтичали бистра лимфна течност, секрети, но и гной. Левски ежедневно е почиствал раната си с топла вода.

Възстановяването след операцията било дълго. Левски “пазил стаята” повече от месец. Междувременно легията се е разтурила. Все пак е имал късмет, че е останал жив.

По онова време коремните операции са били с

ужасяващо висока

смъртност

Медицината още се е намирала в своя средновековен пашкул. Тя все още била в плен на фантасмагорията на Хипократ от IV в. пр. Хр. и Клавдий Гален от II в., че всички болести се дължат на излишъка на телесни течности (хумори).

В Античността нямали микроскопи, но познавали отлично механиката на флуидите. Копаели канали, строели водни колела, преливници, клапани и виадукти. Връх на тази революция в хидрологията е откриването на Закона на Архимед в банята. Тази обсесия от законите на хидравликата е преляла и в медицината. Болестите се лекували според учението на Гален с пиявици и със сложни процедури за кръвопускане и пречистване, за да се отцедят течностите от тялото, сякаш то е подгизнала гъба.

Чак до времето на Левски хирурзите избягвали да извършват коремни операции и развили умения предимно в изрязването на циреи и ампутирането на крайници. Смятало се, че при коремен разрез

може да се разнесе

“черната жлъчка”

(меланхолията - от гр. melas - черно, и khole - жлъчка).

Впрочем това е спасило много хора, тъй като при липса на антибиотици и упойка операциите били застрашаващо живота начинание. Правели ги на мръсни маси (или в стаичките на бръснарниците) и с ръждиви ножове. Връзвали пациента с каиши и пъхали между зъбите му парче дърво, за да не се прехапе от зор.

Две открития на западни лекари по времето на Левски дали тласък на хирургията да излезе от този примитивен стадий.

Първото - анестезията, е демонстрирано в Бостън на 16 октомври 1846 г. Зъболекарят Уилям Мортън въвежда пред събралите се лекари в амфитеатрална зала за дисекции печатаря Едуард Абът и му поднася стъклен пулверизатор, съдържащ 1 литър етер. Сваля капачката и казва на пациента да вдиша няколко пъти. Абът заспива дълбоко. Тогава от публиката пристъпва хирург, който прави сръчен разрез на шията му. Изрязва деформирана вена с оток и с бърз шев затваря разреза. След минути Абът се буди и казва, че не е усетил никаква болка.

Упояването е революционен пробив. Премахнало болката по време на операция и дало възможност на хирурзите да работят дълго време, часове наред,

без пациентът да

крещи, да стене и да

се мята в конвулсии

Левски без съмнение е бил под упойка в Белград, тъй като през януари 1868 г. анестезията с етер вече се е прилагала широко в лазаретите на руската и на създадената по неин образец сръбска армия. Затова се смята, че е понесъл добре самата операция, но за малко не е имал късмет след нея. Хирургията едва-що е открила начин да се справи с втория голям проблем - инфекциите след операция, но сръбският хирург на Левски още не го е знаел.

През август 1867 г. в Глазгоу д-р Джоузеф Листър преглежда 13-годишно момче с разрязана ръка. Раната е отворена, замърсена и гангрената е неизбежна. Листър обаче знаел, че отворените рани по-бързо развиват гангрена, а затворените може да останат чисти. И вместо да ампутира ръката на момчето, той се замислил с какво да я намаже, че да блокира достъпа на въздух до раната. Спрял се на

препарат

за отпушване

на канали

- евтина течност със сладък мирис, която съдържала фенол. Момчето развило остра инфекция и имало опасност от абсцес, но Листър упорствал с фенола и след месец раната чудодейно заздравяла.

Така Листър открил дезинфекцията и започнал да третира оперативното поле, масата, дрехите на пациента, инструментите и превръзките с карболова киселина. В резултат смъртността след операции намаляла от над 50 на 15%.

През есента на същата 1867 г. в Берлин пионерът на коремната хирургия Теодор Билрот се заема системно да търси безопасен достъп до коремната кухина. Той прави серии от операции на животни и човешки трупове, развива разнообразни техники и пристъпва към операции на хора. Като много велики хирурзи Билрот е и музикант. Двете професии и до днес вървят ръка за ръка, защото изискват брилянтна точност на ръката, с възрастта и практиката водят до усъвършенстване и зависят от сръчността и прецизността на срещуположните палци.

Но когато Левски ляга под ножа, хирургът му в Белград не е чул за откритието на Листър, камо ли пък да е владеел техниките на Билрот. Затова операцията е била несръчна, а шевът бил поверен на стажант. Като антисептик е бил използван т. нар.

руски пеницилин

- чесънът. Още от времената на Суворов руските военни лекари стривали скилидки и мажели раните, като разчитали на действието на все още неизвестното вещество диалилов сулфид, съдържащо се в чесъна. През 1858 г. Пастьор описва антибактериалните му свойства и това стимулира масовата му употреба в хирургията. Поради липсата на антибиотици той се използва за превръзки в Съветската армия чак до края на Втората световна война.

Най-вероятно превръзката на Левски също е била с чесън. След изписването, изглежда, му е казано да налага раната с него. От тази изходна хипотеза възниква прокрадващото се в литературата за Левски твърдение, че превръзките му миришели, че това го измъчвало и фрустрирало и се отразило на общуването му с хората и на интимния му живот.

Апостола обаче е имал за близък приятел един велик знахар - Матей Преображенски-Миткалото. Той е

възрожденският

Да Винчи

- човек с разностранни таланти, отдаден на множество каузи и смятан за вятърничав от конформистите. Освен на Бога, Миткалото се е отдал и на революцията, бил е още художник (изрисувал е вечен календар в читалището на село Михалци), лечител (освен за Левски се е грижил за 6-има апостоли на Априлското въстание) и гениален изобретател. Още като монах в Атон той създава вечен двигател, който работи с пясък. Целял е с парите от работата му да купува оръжие на борците за свобода.

За да не се дразни раната, Миткалото първо приготвя за Левски специален сапун с много слаба киселинност (ниско Ph), подобен на днешните сапуни за бебета. После прави мехлем с калъчово биле, свинска мас, счукано синапено семе и босилек. Левски обаче се оплаква, че мехлемът е много мазен и му цапа дрехите, които трудно пере. Знахарят сменя рецептата и снабдява Апостола с проверен хайдушки мехлем за третиране на раната. Научил го е от вехти войводи и редовно го е приготвял за Левски и му го е доставял.

РЕЦЕПТАТА

Съставки: 5-6 стръка невен; 2 чаени лъжички прополис; 10-12 листа счукана смрадлика; 3-4 супени лъжици мас (претопена 4-5 пъти). За стягане са добавя 1 лъжичка чист пчелен восък.

Приготвяне: За да се пречисти, маста няколко пъти се мие. Първо се стапя, налива се топличка водичка и се бърка енергично, докато започне отново да стяга. Водата се излива и процедурата се повтаря, докато маста стане снежнобяла. После се смесва с другите съставки на мехлема и се разбърква. На огъня се кипва вода в тенджера и сместа се поставя в отделен съд в нея (водна баня), докато се сгъсти.

Приложение: Мехлемът на Миткалото е приличал на калъп сапун и Левски го е носел в калъф. Порезни рани, които гноят, се мажат с него, като преди това се почистват с влажна кърпа от гной и от предното намазване с мехлема. Левски го е правел вечер в къщите на своите укриватели, където е отсядал да нощува при обиколките си. Преди лягане е искал от домакините леген с топла вода, дълга кърпа и да го оставят за малко сам в собата.

Рецептата за мехлема на Левски и още 11 народни рецепти за порезни рани са от в. “Здраве без лекарства”.