17° C, предимно облачно
Британски учени от “Импириъл колидж Лондон” развенчаха мита за трайната полза от протеиновите диети.
Европейско проучване, обхванало 400 000 възрастни, разкри, че яденето на повече месо води дългосрочно до покачване на килограмите дори при равен брой калории, съобщава Би Би Си. Изводите са публикувани в “Америкън джърнъл ъв клиникъл нутришън”.
Именно на мръвките залагат популярните напоследък протеинови диети като тази на Дюкан. Учените от Лондон сега обаче твърдят, че намаляването на месото в менюто може да се окаже ключът към стройна фигура.
Шунката и кренвиршите, но и червеното месо най-много допринасят за напълняването, станало ясно в хода на проучването. Изследователите почерпили данни от мащабен проект, който търсел връзките между начина на хранене и онкологичните заболявания. Доброволците, включили се в проекта, са от 10 европейски страни, включително Великобритания. Теглото и физическите им данни били записани веднъж, а след това отново след 5 г. Хората попълнили и подробен въпросник за начина си на хранене.
Прекомерната консумация на месо води до напълняване както при жените, така и при мъжете, разкриват учените. Анализ на детайлите потвърждава връзката дори при равен брой калории и физическа активност. Екипът изчислил, че хора, които ядат всеки ден 250 г месо - колкото малка ържола, качват 2 кг повече всравнение с други, които не ядат толкова мръвки, макар че храната им е с еднаква енергийна стойност. Това удря по теориите, че диети с високо съдържание на протеини и малко въглехидрати спомагат за дългосрочно отслабване, коментира Би Би Си.
Все още няма убедително обяснение защо е така. Опит за аргументиране е теорията, че енергийноплътните храни като месото променят начина, по който тялото регулира контрола върху апетита.
Учените допускат, че може да има и други обяснения, свързани с начина на живот, които не са обхванати в проучването.
“Бих препоръчала на хората да контролират консумацията си на месо, за да поддържат здравословно тегло и да останат в добро здраве през целия си живот”, казва д-р Ан-Клер Верно, ръководител на екипа учени. Тя обаче допълва, че намаляването на мръвките в менюто като единствена мярка не е достатъчно, за да се свалят килограми.
Сайън Портър, диетоложка и говорителка на Британската асоциация по диететика, казва, че от проучването могат да се извлекат поуки.
“Ядем повече месо, отколкото имаме нужда. Винаги съветвам пациентите си да мислят за разнообразно хранене - яйце на закусках вместо бекон, сирене на обяд вместо шунка и риба за вечеря”, допълва тя.
Диетоложката препоръчва да се консумират повече бобови храни като леща, грах, фасул, пълнозърнести продукти, плодове, зеленчуци и риба.
Размерът на порцията е другият важен фактор, съветва още Портър. Пържолата или количеството месо трябва да са не по-големи от карта за игра.
Проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика: С белтъчни хранитрупаме мускули и тежим повече
С белтъчните храни трупаме мускулна маса, тежим повече, а след време повишаваме използваемостта им за биологичен синтез и на други тъкани (в частност - резервни мазнини), каза проф. Донка Байкова във връзка с изводите на британските учени. Ето какво коментира още тя:
“На първо място протеиновите диети залагат на това, че храните с високо съдържание на белтъци - мляко и млечни продукти, месо, яйца, риба, са трудносмилаеми. За усвояването им организмът изразходва повече енергия, отколкото получава със съответната храна, и разликата набавя от складираните енергийни (мастни) резерви.
Енергоразходът за смилане на храната се нарича “диетоиндуцирана термогенеза”, която при белтъчните продукти е най-висока. В началото хапваме големи количества, чувстваме се сити, не качваме килограми и сме доволни, че диетата работи. В дългосрочен план обаче биологичният отзвук се променя. Тялото ни се адаптира към новата ситуация (в случая - консумацията на големи количества протеини) и започва да ги усвоява и използва за специфичните си физиологични нужди в над 95%. При това - вече без да изразходва толкова много енергия за преработката им. Намаляването на теглото се забавя. Механизмите за усвояване и използваемост на белтъчната храна се променят.
На второ място приконсумацията на повече белтъци качваме тегло и от натрупване на мускулна маса. Ако пуснем във вода парче месо (мускулна тъкан) и парче сланина (мастна тъкан), потъва месото, защото е по-тежко. Мръвките, млечните продукти, яйцата, рибата дава протеини за мускулните клетки, които се изпълват и уголемяват - на практика установяваме, че тежим повече.
На трето място - натуралните храни са с комбиниран химичен състав и не съдържат само чисти протеини. Имат и мазнини (междуклетъчни мазнини в месото, млякото, жълтъка, рибата), и въглехидрати (лактоза в млякото, гликоген в месото и рибата), поради което след адаптация организмът започва да ги усвоява пълноценно. Този биологичен феномен е защитна реакция за оцеляване на живота.
Дори един картоф, който по принцип е въглехидратна храна, съдържа някакво, макар и минимално количество белтъци.
Така е и със зърнените храни, в частност - с хляба, който е основна храна на българите и е източник на въглехидрати, протеини, малко мазнини, витамини, минерали и ред други биологичноактивни вещества. И още нещо важно: Не съществува универсална диета. Ако имаше, откривателят й щеше да спечели със сигурност Нобелова награда.” (24часа)
Коментари