Д-р Антоанета Томова, онколог. Завежда отделение по химиотерапия в онкологичния диспансер в Пловдив, Тя отговаря на въпроса на М. Петрова.

Сарком се нарича злокачествен тумор на съединителната тъкан. В зависимост от това дали произхожда от меки тъкани или от кост, са 2 големи групи - мекотъканни и костни саркоми.

Мекотъканните саркоми са голяма разнородна група тумори с различен хистологичен вид, различно клинично протичане и прогноза. Развиват се от ембрионалната мезенхимна тъкан. Клинично се изявяват като неболезнена подутина по крайниците или по тялото. Понякога при биопсията се открива псевдокапсула от по-плътна тъкан, която всъщност е инфилтрирана от тумора и не го ограничава надеждно.

Метастазира основно по кръвен път и най-често в белите дробове. Рискът за локален рецидив е висок.

Всяка неясна, безболезнена и нарастваща туморна формация трябва да се изследва хистологично преди оперативното лечение. Задължително предоперативно трябва да се направи ЯМР (ядрено-магнитен резонанс), изследване на зоната на тумора и наоколо с цел да се определи отношението му към околните тъкани, размерът на тумора; рентгенова снимка или КАТ (компютър-аксилна сцинтиграфия) на белита дробове, изследване на черен дроб - ехографско или КАТ, сцинтиграфия на кости, +/- РЕТ (позитрон емисионна томография).

Лечението е комплексно и зависи от местоположението (локализацията) на тумора, размера, хистологичния вариант и степен на диференциация, а също и от склонността му да метастазира. Локализираните форми подлежат на радикално оперативно лечение с цел излекуване в комбинация с пред- и следоперативно лъчелечение. Химиотерапия се прилага при поява на метастази.

Костните саркоми са най-честите първични тумори на скелета. Възрастов пик се наблюдава между 10 и 25 година. Клинично се изявяват с болка, плътно подуване и затопляне, възможно зачервяване. Лабораторните отклонения са неспецифични. Диагнозата се поставя след образни изследвания на обхванатите зони с рентген, компютър-аксиална томография, ЯМР, сцинтиграфия, абдоминална ехография и биопсия.

Лечението е комплексно и включва химиотерапия, оперативно лечение (когато е възможно). Лъчелечението се прилага рядко, с палиативна цел. Туморният обем и лечебният отговор към първоначалната химиотерапия са двата най-важни прогностични фактора.

Препоръчва се динамично диспансерно наблюдение, тъй като са чести локалните рецидиви и белодробните метастази. Те подлежат на оперативно лечение и химиотерапия.