11° C, облачно
Д-р Петьо Брезоев, дерматолог
Той отговаря на въпроса на Симеон Попов от София
Bитилиго е пигментно заболяване на кожата, което се появява в детска или юношеска възраст, като половината от случаите на болестта се проявяват до 20 години.
Клиничната картина на заболяването се характеризира с невъзможност за пигментиране на кожата в определени зони на тялото в резултат на изчезването на меланоцитите (клетки, продуциращи пигмент).
Описани са 4 типа прояви на витилиго според мястото и тежестта на протичане: локализирани форми, при които светлите петна на кожата са ограничени; генерализирни, при които белите участъци от кожата са обширни и ангажират много зони от тялото; универсални - засягат цялата телесна повърхност; форма със засягане на лицето и крайниците.
Най-често ангажираните зони при витилиго са лицето, гърбът на ръцете, горната част на гръдния кош, зоните под мишниците и слабините.
Нови бели петна могат да се появяват на места на повтаряща се травма и поради това често пъти се наблюдават по лакти и колене. При болестта е възможна загуба на пигмент около бенки.
Лечението на витилиго е предизвикателство както за пациента, така и за дерматолога.
Спонтанно оздравяване (без лечение) се наблюдава при 15-20% от пациентите. При тези, чието заболяване прогресира, повлияването е слабо и много бавно.
Съществуват няколко типа терапевтични схеми, които се прилагат при пациенти с витилиго. Препарати на първи избор са медикаменти за локално приложение, които повлияват имунитета на кожата, като оценка на ефекта от лечението се прави най-рано 2 месеца след началото на терапията. Лечение с ултравиолетови А лъчи (UVA) и лекарства, повишаващи чувствителността на кожата към слънчевите лъчи, е така наречената PUVA терапия. Този метод има успех при някои пациенти, но в началото на терапията поради пигментиранетона околната кожа витилигото става още по-видимо заради по-големия контраст до момента на пигментирането на засегнатата кожа. Може да се прилага както върху ограничени телесни зони, така и върху цялото тяло.
Съществуват и хирургични техники за лечение на витилиго, при които се цели трансплантиране на малки парченца здрава кожа върху депигментираните зони, или по-съвременният метод на трансплантиране на предварително култивирани собствени меланоцити (клетъчни култури).
Тъй като витилиго е основно естетичен проблем, може да се приложат маскиращи техники с помощта на медицински коригиращ грим. Преди това депигментираните зони от кожата трябва да се мажат с автобронзиращи кремове, за да се осигури химическа пигментация и постепенно потъмняване на кожата в депигментираната зона. Постоянно изложените на слънце зони трябва да се мажат с фотозащитен крем с висок фактор, за да не се допусне пигментация на кожата и с това да се засили контрастът. Прилагането на фотозащита е важно и поради факта, че липсващият меланин лишава кожата от защита спрямо ултравиолетови лъчи. Поради това, за да се осигури краткотрайна (изгаряне) и дълготрайна безопасност (кожен рак), трябва да се прилагат фотозащитни кремове с много висока защита (SPF50+).
В случаите на ангажиране на повече от 50% от повърхността на тялото може да се прибегне до тотална депигментация (избелване) с помощта на специални препарати, които се прилагат от 3 до 6 месеца и водят до загуба на пигментацията върху цялото тяло.
Коментари