Перфектното съотношение неразтворими - разтворими фибри е 3:1, прави ни здрави

Фибрите са едно нещо, което е нищо по отношение на хранителни вещества, а диетолозите започват и завършват съветите си към модерния човек с препоръка непременно да присъстват в храната му.

Тези влакнини се откриват в растителните храни. В месото, млякото и другите продукти от животински произход количеството е практически равно на нула. Наричат се и баластни, защото излизат от тялото непроменени - такива, каквито са влезли. Но по пътя си вършат разнообразни добрини. На първо място,

помагат да

усвоим по-добре

другите съставки

на храната, форсират метаболизма и съдействат на модерния обездвижен и понаедрял от излишни килограми човек да не седи с часове безрезултатно в тоалетната. И да намали риска за рак на дебелото черво - диагноза, която става все по-честа. Тази недосегаема за чревните ензими част от растенията играе ролята на булдозер. Той избутва през храносмилателната система преработваната храна, като облекчава придвижването й през червата. Едновременно увлича със себе си част от мазнините и “боклуците” и задейства механизъм на естествен детокс.

Грубите влакна в плодовете, зеленчуците, пълнозърнените и бобовите храни, в семената и ядките са и своеобразна защита от другите болести на цивилизацията - диабет, високо кръвно, атеросклероза, инфаркт, инсулт.

От десетина години одата за фибрите звучи често и не я научиха само тези, които бъркат профилактиката с лечение. Те си уточняват понятията, когато вече е късно за превенция.

Ако фибрите бяха

лекарство,

светът щеше

да ги възвеличае

като панацея

Според мащабно изследване на Американския институт за рака храните с баластни вещества отблъскват смъртта. Хората, които ги включват редовно в менюто си, живеят средно с 9 г. по-продължително.

Диетолозите обаче наблюдават изкривяване на поведението и в другата крайност - залитане по свръхприем на фибри с надеждата да им донесе допълнителен бонус за здравето. Е, това е типичният пример на “загубени в превода”.

Фибрите се състоят от несъдържащи скорбяла полизахариди като целулоза, декстрин, инулин, лигнин, хитини, пектини, бета-глюкани, олигозахариди. Част от тях са разтворими, поемат вода и се превръщат в желеобразна маса. Тези, които не се променят от течностите в организма, съставят другата група - на неразтворимите фибри. И двата вида са еднакво нужни на организма, въпреки че “работят” по свой начин за здравето ни. Те присъстват едновременно във всички растителни храни, само пропорциите са различини. Когато съставяме менюто си, трябва да имаме предвид, че за деня перфектното съотношение неразтворими - разтворими фибри е 3 към 1.

Опитът на диетолозите обаче показва, че масовата представа за влакнините се изчерпва с неразтворимите видове. И още по-конкретно понятието за фибри най-често съвпада с представата за триците на различни зърнени храни, които са богати на целулоза.

Разбира се, всичко е индивидуално според възрастта, състоянието и здравето, но най-общо може да се каже, че

идеалното

количество

целулоза е

25-28 г на ден

и увеличаването на количеството храни, които я съдържат, с цел още по-добър ефект, не води до такъв резултат. Може да стане дори обратното, ако в порциите ни за деня има повече от 50 грама, защото се стига до прекомерно дразнене на стомашно-чревния тракт. Това посъветва специалистката по хранене и диететика доц. Людмила Иванова, зам.-декан на Медицинския факултет на Софийския университет.

Когато се приемат в норма, неразтворимите фибри осигуряват освен всички изброени предимства и контрол на рН - алкално-киселинното равновесие, което е бариера пред свръхпопулациите на болестотворни микроорганизми. Едновременно с това грубите фибри подпомагат храненето, оцеляването и размножаването на “добрите”, приятелски за човека бактерии в червата.

Ясно е, че няма как да измерим точно колко фибри приемаме с храната, но е достатъчно да спазваме правилото да изяждаме

всеки ден

по 5 порции

(към 100 г всяка)

зеленчуци и

плодове

и 3 порции пълнозърнестите и бобовите храни и по шепичка сурови ядки. Сред най-мощните източници на неразтворими фибри са зеленчуците - особено тъмните зелени листни зеленчуци, кореноплодните, плодовете с мека ядлива кора, пълнозърнестите продукти, пшеничните и овесените трици, царевицата, ядките и семената. В тях има и достатъчно разтворими влакнини.

Включването на баластни храни освен преки ползи има и добавена стойност за здравето. Храните, които ги съдържат, са източници и на най-важните за организма витамини и минерали.