Доц. Момчил Баев: Лекарите и сестрите се нуждаят не от изолирани курсове за справяне със стреса, а от системни промени

Актуалният профил на българския лекар е в центъра на четири изследвания, проведени между 2023 и 2026 г. сред общо 872-ма медицински специалисти и студенти по медицина под ръководството на доц. Момчил Баев, дм, от Нов български университет и фондация “Астра Форум”.

Краткото резюме е, че професионалното прегаряне сред медиците се превръща в ранен индикатор за дълбока уязвимост на цялата здравна система. Макар изследванията да водят до сходни изводи, дават различни нюанси за тежестта на проблема според възрастта, географската локация, мястото в системата, натоварването.

Трендът започва преди години, вероятно още преди да са правени анкети по проблема. Националното проучване за качество на живот и психично здраве на медицинските специалисти в България, проведено от март до август 2023 г. сред 430 медици в страната, разкрива сериозен дисонанс. Макар 65,8 процента от анкетираните да оценяват качеството си на живот като добро или много добро, зад тази фасада се крие тревожна реалност. Близо две трети, или 65,3%, изпитват често, много често или постоянно тревожност, потиснатост и отчаяние, докато едва 2,3 процента твърдят, че са напълно свободни от такива преживявания. Ситуацията с почивката и възстановяването е не по-малко тежка, тъй като едва 35,8% са удовлетворени от съня си, а 83,5 на сто откровено признават, че нямат време за отдих и развлечения. В ежедневието си 62,3% живеят с физическа болка, 57,9 процента разчитат на редовно медицинско лечение, за да поддържат работоспособността си, а стряскащите 87,4% определят околната си среда като нездравословна. Допълнителен фактор за изтощението е и фактът, че

26,9% са принудени да

работят на две места

Срезовото проучване от есента на 2025 г. в общинските лечебни заведения на София сред 133-ма специалисти рисува сходна и също толкова тежка картина, в която преобладават силното професионално изтощение при 60,2 процента, деперсонализацията при 36,1 на сто и намаленото усещане за лични постижения при 41,4%. Почти 22-ма от всеки 100 медици покриват високи нива и по трите измерения едновременно. Данните сочат пряка връзка между прегарянето и качеството на живот, чиято средна оценка слиза от 3,96 на 3,41 с нарастването на изтощението. Най-уязвими се оказват лекарите специализанти – при тях 82,8 процента страдат от високо емоционално изтощение, 58,6% показват висока деперсонализация, а

едва 27,6% оценяват

качеството си на живот

като добро

Както отбелязва доц. Баев, многофакторният анализ категорично потвърждава, че този риск е свързан с конкретния професионален етап, а не с възрастта на специалистите. На въпроса как общинското здравеопазване да стане по-конкурентно, самите лекари поставят на първо място финансирането и заплащането с 40,6 процента, материалната база с 24,1 процента и кадровата обезпеченост с 20,3 процента, като същевременно издигат междуличностните взаимоотношения и взаимното уважение като водещо условие за по-добро работно място с 27,1 процента.

Темата за условията на труд и тяхното отражение върху текучеството е в основата и на дипломния труд на доц. Баев към Университета по застраховане и финанси, обхванал 275-има лекари и специалисти по здравни грижи от болници в 27 области. В това проучване 80 процента от участниците споделят, че са преживели професионално прегаряне в рамките на кариерата си, а 60,8% са обмисляли сериозно да напуснат работата си заради условията на труд само през последните 12 месеца. За същия период едва 3,6 процента забелязват реално подобрение в работната си среда. Основните двигатели на това напускане са несъответстващото заплащане според 66,9%, токсичната работна среда за 54,2 процента, лошите отношения между ръководството и служителите за 46,2 процента и емоционалното изтощение за 44,7 процента. Докато авторитарният управленски стил, посочен от 60,7 процента, допълнително ускорява решението за напускане, подкрепящият и разбиращ ръководител с 84,4% и доброто заплащане с 83,7% остават най-мощните задържащи фактори. Изследването отчита и сериозен икономически удар за болниците, тъй като заместването на една медицинска сестра струва до 125 процента от годишното ѝ възнаграждение, докато свиването на текучеството от 15 на 10% в болница с 300 сестри спестява впечатляващите около 614 хил. евро годишно.

Четвъртото и най-ново проучване, осъществено през миналия месец, насочва поглед към бъдещето на медицината, изследвайки нагласите на 34-ма студенти по медицина от 6 университета. Проучването все още продължава. Резултатите показват, че 76% от младите хора са често или постоянно напрегнати и тревожни, като същият процент спят под препоръчителния минимум от седем часа на денонощие. Физическо изтощение няколко пъти седмично изпитват 47% от бъдещите лекари, а 82% отчитат, че стигмата около психичното здраве в медицинските среди е далеч по-силна, отколкото в останалите сфери на обществото. Едновременно 41% от студентите никога не са търсили психологическа помощ и нямат намерение да го направят. Като отговор на тези предизвикателства те

настояват за въвеждането

на безплатно психологическо

консултиране

към университетите според 65% от тях и за “по-човешки графици” около изпитните сесии според 56%.

Доц. Момчил Баев обобщи, че лекарите и медицинските сестри се нуждаят не от изолирани курсове за справяне със стреса, а от дълбоки организационни и системни промени. Той припомни и данните от международен метаанализ, според които прегарянето удвоява риска от инциденти, застрашаващи безопасността на пациентите. Овладяването на тази криза изисква насочване на усилията в три основни посоки. На първо място е необходимо системно и периодично измерване на прегарянето, което да функционира като ключов управленски индикатор във всяко лечебно заведение. На второ място е нужна целенасочена защита на специализантите и младите лекари чрез предвидими работни графици и устойчиво менторство. На трето място е задължителна реалната инвестиция в организационни мерки и надеждна психологическа подкрепа, каквато вече е била пилотно апробирана в специализирани психотерапевтични групи за медицински лица от фондация “Астра Форум” и УНИЦЕФ – България. Опитът от тези групи показва и нещо показателно: част от ръководствата на лечебни заведения отказват дори да обсъдят подобна възможност за служителите си. Според учения при наличните ясни данни за мащаба на проблема и вече работещите инструменти за решение няма нито една разумна причина измерването на прегарянето да не се превърне в стандартно и ефективно управленско действие.