Програма за специализирана патронажна грижа чертае пътя към национални политики за здрави деца и здрави родители

Всяко трето дете в България живее в риск от бедност или социално изключване. Това обаче не засяга само неговото детство. Гладът, бедността и социалното изключване носят дългосрочни последици за развитието му като индивид – трудност при намиране на работа, безработица, ранно раждане, влошено здраве.

Това са само част от плашещите данни от доклад на ЕК/УНИЦЕФ, озаглавен „Не/равностойно детство: Дълбоко гмуркане в детската бедност и социалното изключване в България (2022 г.).

И още –  по данни на Евростат през 2017 г. България е страната с най-висок процент деца, родени от майки под 20 години – 12,5% при средно ниво от 3,7% за ЕС 27. Ранното раждане води до отпадане от училище и навлизане в ситуация на икономическа и социална зависимост. По данни на НСИ, например, през 2020 г. са родени 2897 деца от момичета на възраст до 18 години.

Всичко това е ясен сигнал към обществото – младите майки в риск имат нужда от целенасочена подкрепа и то навреме.

Решението: помощ, която идва у дома

Стъпка в тази посока прави фондация „Тръст за социална алтернатива“ - чрез свой проект, който се изпълнява от 2016 г. насам. Става въпрос за целенасочена програма за патронажна грижа, подпомагаща млади майки и техните деца, които живеят в бедност. Проектът е адаптиран от САЩ, с оригинално заглавие Nurse-Family Partnership (NFP), „Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще“ на български език. Зад него стоят  45 години опит и изследвания, които показват значително подобряване на здравето и живота на засегнати от социално-икономически неравенства жени, които са станали майки за първи пъти и техните деца. Моделът е разработен от Дейвид Олдс, професор по педиатрия и обществено здраве в Университета в Денвър, Колорадо.

Патронажната услуга „Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще“ включва индивидуални посещения на обучени патронажни сестри в домовете на записаните в програмата потребители. Визитите започват в началото на бременността (със записване не по-късно от 28-та гестационна седмица) и приключват, когато детето навърши 2 години. Услугата има за цел да подобри пренаталното и майчиното здраве, здравето и развитието на детето и икономическата независимост на семейството.

Доказан модел с резултати по целия свят

Във всички държави, в които се изпълнява, програмата „Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще“ е приета от националните здравни и социални системи и се прилага чрез различни правителствени институции в първите 1000 дни за всяко дете. Поддържането на такъв модел на подкрепа в България има огромен икономически смисъл, тъй като тя има потенциал да насочва ограничени ресурси към тези, които са най-застрашени и биха имали най-голяма полза от нея – за по-добро здраве и по-добър достъп до здравни грижи и социална подкрепа за отделните лица, както и за по-добро майчино и детско здравеопазване в по-широк план. Това е нещо изключително важно за България, където обикновено ресурсът не достига за всички.

Освен в България, в момента програмата се прилага в Австралия, Канада, Англия, Северна Ирландия, Норвегия, Шотландия и САЩ. Във всички държави се доказва едни и същ  дълготраен и устойчив ефект: подобрени здравни показатели на бременните и децата, намаляване на детската смъртност, повишаване на образователните постижения, по-малко злополуки и наранявания сред децата, по-малко случаи на малтретиране и неглижиране на деца, по-дълги интервали между бременностите, повишена заетост сред майките; по-малка вероятност за участие в престъпни дейности (за деца и майки) и понижена степен на използване на социални помощи.

Какво показват резултатите в България

От началото на теренната работа, която в София стартира в края на 2016 г. (а в Пловдив две години по-късно), програмата „Заедно - здраво бебе, здраво бъдеще“ в България достига до над 550 млади (предимно в тийнейджърска възраст) майки, които раждат за първи път, и до техните семейства – смесица от етнически българи, турци и роми.

Първоначалната оценка на този модел на патронажна грижа в България показва обещаващи резултати. През 2022 и 2023 г. Университетът в Утрехт и агенция “Алфа Рисърч” проведоха оценка на резултатите от програмата.

Показателите, свързани с ранното учене и потенциалното му въздействие върху здравето на майката и детето, развитието и образованието, са обещаващи. След сравнение с контролните групи, участвали в проучването, децата на майки, участвали в програмата, имат значително по-висок резултат в няколко области на детското развитие, измерени чрез специализиран инструмент (ASQ-3 и ASQ:SE). Това в дългосрочен план означава по-добра училищна готовност и образователни постижения.

Майките от програмата демонстрират подобрени знания, нагласи и практики по отношение на стимулиране на ранното учене. Изключително важен клиничен резултат с въздействие върху цялостното детско здраве и развитие е констатацията, че майките, участващи в програмата, са кърмили първото си дете поне 1 месец по-дълго. Също така, участващите в програмата майки демонстрират по-добри познания за методите на контрацепция.

Защо ранната подкрепа има най-голям ефект

Всичко това доказва още веднъж това, в което експертите са категорични: първите 1000 дни от живота – от бременността до 2-годишна възраст – са най-важният период за развитието на едно дете. Инвестициите именно тогава имат най-голяма възвръщаемост. Международни изследвания показват, че целенасочените услуги за ранно детско развитие са много по-ефективни от общите социални мерки – особено когато са насочени към най-уязвимите семейства.

С други думи – когато помощта стигне до точните хора в точния момент, тя променя не просто отделни животи, а цели поколения.

Какво следва: шанс за национална политика

Днес тази услуга в България достига до ограничен брой семейства. Но резултатите ясно показват, че тя има потенциал за много по-голямо въздействие. Затова целта на „Тръста за социална алтернатива“ е този доказано ефективен модел да стане част от национална политика.

В бъдеща национална програма за патронажна грижа подобен тип услуга може да се развие като интензивна, целенасочена подкрепа за най-уязвимите семейства – тези, които имат най-голяма нужда и за които ранната помощ може да направи най-голяма разлика. Това не означава подкрепа за всички по един и същи начин, а умно насочване на ресурсите там, където ефектът е най-голям – към младите майки в риск и техните деца.

Защото понякога една навременна подкрепа – разговор, съвет, посещение – е достатъчна, за да промени цял живот.