• Журналистът от  BBC Radio 4 Джеймс Галахър участва в експеримент, за да разбере как и къде мръсния въздух се натрупва в тялото му
  • Замърсяването не се издишва обратно, коментира проф. Джонатан Григ - част от него може да се филтрира през бъбреците и да напусне тялото с урината. Но много от частиците се промъкват през лигавицата на кръвоносните съдове и се настаняват в различни органи

Намирам се в лаборатория и гледам кръвта си под микроскоп. Вместо чисти червени кръвни телца някои имат черни петна. Сега съм един от първите хора в света, които виждат как замърсяването на въздуха се натрупва в тялото им. Това разказва Джеймс Галахър, водещ на Inside Health, BBC Radio 4.

Преди по-малко от час стоях на улица с четири ленти и с доста оживен трафик в централен Лондон. Това е една от онези улици, където усещаш вкуса на въздуха и пясък в устата.

Сам избрах да стоя там 10 минути, вдишвайки мръсен въздух като част от експеримент. Исках да разбера как замърсяването на въздуха влияе на телата ни и уврежда здравето ни.

Замърсяването извираше от ауспуховите тръби, отделяше се и от износването на гуми и спирачки.

Проф. Джонатан Григ от лондонския университет “Кралица Мери” нарича мястото “моята експозиционна камера”. Надвиквайки се с ревящите двигатели, той ми казва, че повечето хора погрешно приемат, че замърсяването на въздуха се филтрира през носа или устата.

Това, което ще наблюдаваме, е дали най-малките частици не само остават в белите дробове, но и се придвижват в кръвния поток и обикалят тялото, обяснява проф. Григ, който взема проби от въздуха. След като вдишахме дозата лондонски въздух, се връщаме в лабораторията, където ми убождат пръста и приготвят кръвна проба за изследване.

Под микроскоп можем лесно да видим червените дисковидни клетки, които пренасят кислород в телата ни.

Отнема ми няколко минути, за да погледна, но след това замърсяването на въздуха става очевидно. Изглежда като малки черни точки, полепнали по червените кръвни клетки.

Това са парченца въглерод и други химикали, известни като PM 2,5, защото частиците са по-малки от 2,5 микрометра.

Д-р Норис Лиу е разгледала кръвни проби от повече от дузина доброволци като част от проучване.

Средно една на всеки две-три хиляди червени кръвни клетки е погълнала замърсител. Това може да не звучи много, но ако го увеличим до пълните пет литра кръв при възрастен, изследователите изчисляват, че

може да има 80 млн. червени

кръвни клетки, които пренасят

замърсяване в телата ни

Десетки червени дискове изпълват моята проба и са обозначени като “червени кръвни клетки”. Има увеличено поле, което показва зърнест близък план на пет червени кръвни клетки. Една от тях има черно петно върху нея, обозначено е като “частица замърсяване на въздуха”.

“Малко е обезпокоително да се види това, нали?” - казва Лиу. - Всеки път, когато вървя по оживен път, сега си мисля колко много от това се разпространява по тялото ми... просто чувствам, че не искам да съм много навън на пътя.”

Стоях край пътя само 10 минути. Беше оживено, но не беше екстремен сценарий. Вероятно и твоята кръв е изглеждала така.

Екип от “Кралица Мери” е категоричен, че

нивата на замърсяване на въздуха в кръвта се понижават след около 2 ч дишане на чист въздух

Шокиращо е, че замърсяването на въздуха е толкова видимо в кръвта, но проф. Григ смята, че важният въпрос е къде отива то.

Не се издишва обратно, казва той, част от него може да се филтрира през бъбреците и да напусне тялото с урината. Но най-вероятният отговор е, че частиците замърсяване “се промъкват през лигавицата на кръвоносните съдове и се настаняват в различни органи”.

Експериментът обяснява защо замърсяването на въздуха е свързано с толкова много здравословни проблеми далеч отвъд белите дробове. В човешкото тяло - включително в плацентата, анализирана след раждане - са открити отлагания от въглерод от замърсяването на въздуха.

“Няма причина частиците да избират един орган пред друг - коментира Лиу, - вероятно е те да са навсякъде.”

СЗО твърди, че 99% от световното население диша замърсен въздух, което води до

7 млн. смъртни случая годишно

Доклад на Кралския колеж на лекарите изчислява, че за Великобритания броят е 30 000 годишно.

Ръководителят на проекта сър Стивън Холгейт няма съмнение, че мръсният въздух уврежда здравето. “Но сега, когато замърсяването до голяма степен е невидимо, за разлика от смога от миналото, повечето от нас не разбират наистина, че то вреди на цялото тяло”, казва той.

Първата вреда е предизвикването на възпаление. Възпалението е естествената реакция на тялото ни към нараняване и инфекция, но може също така да засегне кръвоносните съдове, което прави инфарктите и инсултите по-вероятни.

Доказано е, че възпалението в белите дробове

събужда спящи ракови клетки,

които се развиват в смъртоносни тумори. Смята се, че около един на всеки 10 случая на рак на белия дроб във Великобритания е причинен от мръсния въздух.

Замърсяването на въздуха дори променя начина, по който функционира ДНК-то на развиващото се бебе в утробата. “Има един много чувствителен период, когато замърсяването на въздуха може да причини проблем и несъмнено го прави: малки бели дробове, малко сърце и някои проблеми с развитието на мозъка”, казва сър Стивън. В другия край на живота компонентите на замърсяването ускоряват процеса на деменция, казва той, като помагат за образуването на плаки от токсични протеини в мозъка.

Как да се спасим?

Има съвети как да сведем до минимум излагането си на замърсяване на въздуха - включително ходене по по-тихи странични улички или стоене далеч от трафика. Това е особено важно за бебета в колички, които са много по-близо до височината на ауспуховите тръби.

Проучването на проф. Григ показа, че плътно прилепналата маска FFP2 води до по-малко замърсяване на въздуха в кръвта. “Не казваме, че всеки трябва да носи маска, но уязвимите хора, възстановяващите се от инфаркт и тези с хронично респираторно заболяване биха могли да се възползват, докато са в райони с високо замърсяване.

Промените в автомобилите също са важни - не само продажбите на електрически превозни средства, но и стандартите за емисиите на по-новите дизелови и бензинови двигатели подобряват качеството на въздуха. Трябва да увеличим натиска върху политиците да намалят експозицията - това е правилната стъпка в крайна сметка.