Държавите не са подготвени за разрастването им, те стават все по-резистентни на съществуващите медикаменти, а нови лекарства трудно се създават 

Микоза на краката, предавана по полов път, или патогени, родени в кръвния поток, нелечими със съществуващите лекарства. Това са видовете гъбични инфекции, които професор Дариус Армстронг-Джеймс, специалист по инфекциозни болести и медицинска микология в лондонския Империал колидж, е свикнал да лекува.

“Вероятно около една трета от света е заразена с някакъв вид гъбички - казва професорът. - Най-вече кожна, кожно-лигавична, вагинална кандидоза, както и стъпало на спортиста (най-честата инфекция на кожата, известна още като “кракът на атлета”). Тези видове гъбички не са смъртоносни, но резистентността им нараства”.

Разпространяват се обаче и по-смъртоносни разновидности на гъбичките:

инвазивните гъбични инфекции убиват 2,5 млн. души всяка година

– два пъти повече от глобалните смъртни случаи от туберкулоза.

В същото време светът остава критично неподготвен за гъбични инфекции, предупреждава Световната здравна организация (СЗО). Липсват диагностични тестове и ефективни лечения.

Но колко сериозен е проблемът? Списъкът с приоритетни гъбични патогени на СЗО, съставен в отговор на тази нарастваща заплаха за общественото здраве, предизвиква силна тревога. Критично приоритетните инфекции с гъбички със смъртност от над 88% излизат на преден план, предупреждава пред в. “Дейли телеграф” проф. Армстронг-Джеймс.

“Черните гъбички”, или мукормикозите, които превръщат тъканите в черни лезии, нашумяха по време на пандемията от COVID-19, когато бяха докладвани 51 хил. случая в Индия. “Нахлуват много често през носа и след това може да влязат през очите надолу по зрителния нерв в мозъчния ствол и да ви убият - обяснява професорът. - Tрябва да дадем на пациентите всички най-силни лекарства, които можем да намерим… да изрежем цялата заразена тъкан, което често означава сериозна операция на лицето и половината мозък”. При някои пациенти количеството почерняла тъкан, което трябва да се отстрани, е толкова голямо, че те умират в рамките на дни.

И все пак Mucorales - гъбичното семейство, което причинява мукормикоза, не се счита за “критично” в класацията на СЗО. Има четири инвазивни гъбични патогена, считани за особено опасни, а техните коварни спори може да бъдат намерени дори в Европа. Един от тях -

Candida albicans, може да бъде открит “в червата на половината от населението,

казва д-р Ребека Дръмънд, доцент по противогъбичен имунитет в Университета на Бирмингам.

Aspergillus, друг критично приоритетен патоген, всъщност е толкова широко разпространен, че повечето хора вдишват между 100 и 1000 спори всеки ден от въздуха.

Но ако тези заплахи са толкова разпространени, защо не чуваме за тях? Учените обясняват, че това е така, защото най-застрашени от гъбични патогени са хора със слаба имунна система като пациенти, живеещи с ХИВ или на химиотерапия.

“Повечето гъбични инфекции атакуват хора, които вече са имали съществуващи заболявания, така че те или имат отслабена имунна система, или имат проблеми с белите дробове – посочва проф. Армстронг-Джеймс. – Затова не навлизат в обществения фолклор по същия начин, както вирусите и бактериите.”

Тъй като медицинските интервенции се подобриха – помислете за напредъка в химиотерапията, който даде възможност за лечение на много по-голям брой ракови заболявания, – сега има повече хора, живеещи с компрометирана имунна система, които са уязвими към смъртоносни спори.

66-годишната Грейс отдавна страдала от тежка астма. Преди малко повече от 10 години тя била диагностицирана с хронична белодробна аспергилоза (CPA) и алергична бронхопулмонална аспергилоза - увреждащо белите дробове животозастрашаващо състояние, причинено от гъбичките Aspergillus fumigatus – друг от приоритетните патогени на СЗО.

Сканирането разкрило степента на инфекцията. Един от лекарите ѝ казал: “Знаем, че не е рак, защото с количеството увреждания, които имате, няма да сте тук”. Той имал предвид тъмните петна по белите дробове, видими на рентгенова снимка. Коктейлите от противогъбични лекарства карали косата ѝ да пада и увреждали чернодробната ѝ функция.

Сега белите ѝ дробове кървят всеки ден, “това е прясна кръв, можете внезапно да я почувствате в гърдите си”. Дишането ѝ е възпрепятствано от това, което тя нарича

“топка от гъбички” в белите ѝ дробове

Задържала се е, причинявайки възпаление и белодробни кухини – малки пълни с въздух пространства в белодробната тъкан.

Гъбичният щам, който причинява агонията на Грейс, се намира в почвата във Великобритания, включително в родния ѝ Уелс, и тя вярва, че е хванала инфекцията, когато се е преместила в къщата си, докато тя все още се е строяла. “Лекари ме питаха: “Имате ли представа как сте пипнали това?”. Обзалагам се, че е от строителната площадка, цялата земя беше разкопана, самосвалите разнасяха пръст навсякъде.”

Десетилетие по-късно Грейс е ужасена да не хване нови белодробни инфекции или да спука кръвоносен съд. Жената разчита на ежедневни интравенозни противогъбични лекарства - лечение толкова скъпо, че лекари трябвало да лобират правителството на Уелс да го финансира.

66-годишната британка е категорична, че по-ранна диагноза би ѝ помогнала.

“Ако астмата ви излиза извън контрол, ако антибиотиците наистина не решават проблема, трябва да се изследвате за гъбични заболявания”,

съветва тя.

Гъбичките вече бяха ключови в някои от най-големите кризи в общественото здраве през последните десетилетия.

“При CОVID около 10-15% от пациентите с интензивно лечение всъщност са имали вторична инфекция с Aspergillus”, уточнява проф. Армстронг-Джеймс. - За тях рискът от смърт е два-три пъти по-висок.”

Наскоро Агенцията по здравеопазване и сигурност на Обединеното кралство издаде предупреждение за “бързо появяващ се” гъбичен патоген, Candida auris, неоткрит до 2009 г., който сега се е разпространил в болниците. “Candida auris е резистентен патоген, който бавно превзема света”, казва проф. Армстронг-Джеймс.

Възходът на устойчиви на лекарства гъби като Candida auris предизвиква все по-голяма загриженост, а някои учени описват явлението като “тиха пандемия”. Точно както бактериите развиват резистентност към антибиотиците, ако се използват прекомерно, така и гъбичките се адаптират да устоят на лекарства.

Експертите обаче предупреждават, че лекарствената резистентност е също и екологичен проблем. “Противогъбичните лекарства, които бихме използвали в болниците срещу инфекции, всъщност са същите видове, които бихме използвали в селското стопанство за защита на растенията. Вече има доказателства, че някои пациенти са били заразени с резистентни към лекарства щамове, които са усвоили лекарствената резистентност в околната среда”, посочва д-р Ребека Дръмънд.

И изменението на климата е част от проблема

Повечето гъбични видове не могат да растат при над 37 градуса по Целзий и някои изследователи предполагат, че може дори да сме еволюирали да имаме тази телесна температура, за да държим гъбичките настрана. Но експертите се опасяват, че повишаващите се глобални температури помагат на гъбичките да се адаптират към по-топъл климат.

“Около 99 процента от тях не растат при градуси, близки до телесната температура... Тези, които растат близо до телесната температура, могат да причинят опасни инфекции. Това е основното правило за това дали една гъбичка може да бъде патоген - разкрива проф. Армстронг-Джеймс. - Поради глобалното затопляне т.нар. непатогенни гъбички прекарват все повече и повече време в адаптиране към температури, които биха могли да им позволят да причинят инвазивни инфекции при хората”.

Между 2009 г. и 2019 г. изследователи откриват гъбички в болница в Китай, които никога преди не са заразявали хора, но разболяват 2-ма. Те се оказали резистентни на две противогъбични лекарства.

Гъбички, държани при 37 градуса – температурата на човешкото тяло – мутират 21 пъти по-бързо,

отколкото, когато били държани при по-ниска температура от 25 градуса.

Смята се също, че изменението на климата е допринесло за експлозия в случаите на “треска от долината” - инфекция, причинена от вдишване на гъбични спори, които растат в почвата в югозападната част на САЩ, северно Мексико и части от Централна и Южна Америка. Между 1998 г. и 2015 г. случаите са се увеличили с 400% според Американската агенция за контрол на заболяванията.

Какво е необходимо, за да се противопоставим на заплахата? Създаването на нови лечения за унищожаване на гъбичките е трудно, защото те са биологично много подобни на хората.

“Най-близкият роднина на гъбичното царство сме ние

- казва д-р Дръмънд. - Биохимията на гъбичната клетка е много подобна на нашите клетки, което означава, че ако се опитвате да намерите лекарство, което да убие гъбичките, трябва да сте наистина сигурни, че то няма да бъде токсично и за нас.”

Д-р Юкико Накатани, помощник-генерален директор на СЗО, казва: “Не само, че наборът от нови противогъбични лекарства е недостатъчен, има празнота в тестването на гъбичките в страните с ниски и средни доходи, дори в големи болници.”

През последното десетилетие само четири нови противогъбични лекарства са одобрени за употреба в САЩ, ЕС или Китай.

Но дали сме близо до истинска гъбична пандемия? Д-р Дръмънд смята, че това е малко вероятно. Но, предупреждава тя, гъбичните инфекции “ще причинят много проблеми с времето, ако не се справим с тях сега”.