Още преди 20 г. вирусологът проф. Радка Аргирова съобщи за 8% българи с мутацията

От 20-ина години се знае със сигурност, че при някои хора генетична мутация предотвратява навлизането на вируса на СПИН в клетките им. Първите подозрения за това са по-стари, още от 90-те години на миналия век, но причината е мистерия. Тогава се появяват научни съобщения за жени, практикуващи дълги години платен секс, които не се заразяват с ХИВ въпреки контактите с инфектирани. С изучаването на вируса идва откритието на какво се дължи изключението: на генетична мутация, известна като CCR5-делта 32.

С епидемиологични проучвания са съставени карти за разпространението на “щастливата” мутация, но опитите да се установи къде се е зародила, удряха на къмък. Ново и най-мащабно до момента проучване на повече от 3000 генома е проследило генната мутация, която придава резистентност към ХИВ на човек, живял близо до Черно море около 7000 години пр.н.е. Изследователският екип от Копенхагенския университет, направил пробива, публикава откритието в сп. Cell. Най-любопитното е, че това предполага особена съвсем неедностранна роля на мутацията. Вариантът сигурно е бил полезен за нещо друго в миналото, тъй като ХИВ прониква при хората чрез междувидово прехвърляне от маймуни преди по-малко от век . Подозренията са за някаква роля в устойчивостта срещу други вируси, включителено коронавируси.

CCR5 е протеин, срещан предимно в имунните клетки, който щамове на ХИВ използват, за да проникнат в тези клетки и да предизвикат инфекция. При хора с две копия - по едно от всеки родител, на мутацията CCR5-делта 32, белтъкът се деактивира, като “заключва” вируса. При мутацията липсват 32 базови двойки и като резултат скъсен протеин, който не достига до клетъчната повърхност. Тези хора, известни като CCR5-делта 32 хомозиготи, изглеждат здрави дори след контакт с вируса. (За успешните случаи на излекувани хора през последните няколко години учените използват точно това знание. Един възможен път за ликвидиране на вируса е чрез генетично манипулиране на стволовите клетки в костния мозък на ХИВ позитивен човек, така че те да придобият “дефекта”, който осигурява защитата.)

Хората, получили като генетично наследство от родител едно копие на мутацията, не са защитени напълно, но са с по-добри прогнози от хората с нормален вариант на гена.

В новото проучване изследователският екип идентифицира мутацията в над 2500 генома от съвременни хора и над 900 генома от древни предци от различни региони на света. Проследяващият анализ открива, че носител номер 1 на мутацията е живял близо до Черно море по времето, когато ранните земеделци са пристигнали в Европа  през Западна Азия. От този човек мутацията се разпростира на континента, а след това с все по-оживените контакти в по-малка степен и по света. Учените допускат, че хората с мутацията са имали принципно предимство за оцелеляване при срещите с нови патогени в хода на еволюцията.

В основата на хипотезата е фактът, че белтъкът CCR5 помага за контролиране на начина, по който имунните клетки реагират на възпаление. Протеинът има роля на нещо като глас на разума, който пречи на имунната система да се настърви до опасния феномен на свръхреакция, който беше и най-страшната страна на ковид.

Според най-мащабното епидемиологично картиране на честотите на алелите CCR5-делта 32 варират от средно 16,4% в норвежката проба и следващите го по разпространение и от двете балтийски държави Естония и Латвия - съответно с 15,63% и 15,09%, до нула при извадката от Етиопия. В тази карта

България е отбелязана със 7-8 процента, защитени от вируса на човешката имунна недостатъчност.

Преди повече от 20 г. за защитата от СПИН първа у нас заговори проф. Радка Аргирова - ученият, благодарение на когото историята на болестта у нас не приема зловещи размери поради непознаване на заплахата. Почти като продуцентска фантазия е истинската история с донесения в дамската чанта на проф. Аргирова вирус, за да бъде изучен. За научния си подвиг години е подозирана от тогавашната Държавна сигурност в диверсия. Чак по-късно се осъзнава приносът на вирусоложката, която е най-просветеният учен по въпроса на ХИВ у нас. На нея дължим и знанието, че към 630 хил. към тогавашното население на страната имат генетична защита от вируса. Тогава вирусоложката предупреди: Не съветвам никого да разчита на евентуална генетична протекция във всички случаи. Тя е спирачка пред вируса, когато става дума за сексуално предаване, но няма гаранция при инфекция по кръвен път. Дори и в кръга само на секса разумното поведение е да се използва презерватив и никой да не си мисли, че точно него СПИН “не го лови”, защото не знае какво съдържа геномът му и с какви субтипове на ХИВ може да влезе в контакт.