Национален скрининг за хроничната бъбречна болест стартира догодина

• 14% от българите страдат от ХБЗ, очаква се до 2040 г. то да стане петата причина за смърт в света
• Само няколко месеца след създаването си Българската нефрологична асоциация  е вече член на Европейската бъбречна асоциация

Национален скрининг сред рискови групи от населението за наличие или потенциални за хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) стартира през 2026 г. в цялата страна.

Това съобщи председателят на Българската нефрологична асоциация (БНА) проф. Борис Богов, който е началник на Клиниката по вътрешни болести в УМБАЛ “Св. Анна” и ръководител на катедра “Вътрешни болести” в МУ - София.

Това е и една от идеите, обсъдени на Първата среща на асоциацията, която се проведе преди дни.

Съвременните терапии за хроничната бъбречна болест са достъпни и в България и дават много добър резултат, но е

изключително важно диагностиката и лечението да започнат навреме

Затова кампании за повишаване на информираността за заболяването и за оценка на бъбречното здраве се организират в цяла Европа. (Виж карето на 15-а стр.)

Между 12 и 14% от българите страдат от хронично бъбречно заболяване и се очаква до 2040 година ХБЗ да се превърне в петата причина за смърт в света.

Националният скрининг ще бъде под егидата на Българската нефрологична асоциация с партньорството на фармацевтични компании, които подкрепят идеята. Успешната ѝ реализация ще е гарантирана от участието на административни структури и регулатори като Министерството на здравеопазването, БЛС и НЗОК. Организацията за провеждане на скрининга започва в следващите месеци.

“Целта ни е да разполагаме с реална статистика – колко пациенти чакат за диализа и трансплантация,

колко имат едновременно ХБЗ и сърдечносъдово заболяване или диабет”,

обясни проф. Богов по време на Първата нефрологична среща на асоциацията. Професорът алармира, че до няколко години ХБЗ от десета причина за смъртност в ЕС ще се изкачи до 5-о място, което е много бързо покачване на болните и сигнал към лекарите и институциите да работят по-усилено за ранно поставяне на диагнозата. У нас положението е дори по-лошо – между 12-14% от българите са с ХБЗ, а в Европа средно са 9-10%.

Сериозен проблем в България е и това, че пациентите в първи стадий са едва 5%, докато

половината от болните са открити едва в късните стадии, когато са настъпили необратими последици

и бързо стигат до нужда от трансплантация или диализно лечение.

“Бумът се дължи на това, че у нас има много хипертоници и диабетици, рисков фактор също е затлъстяването, а застаряването на населението също оказва влияние”, обясни нефрологът.

Той подчерта, че мисията на новата нефрологична асоциация, която бе регистрирана миналата година, е пациентите да бъдат информирани, навреме диагностицирани и лекувани.

При огромен интерес и с присъствието на международни лектори протече Първата нефрологична среща на асоциацията. Тя се проведе на 10 и 11 май 2025 г. в София и

събра над 150 водещи специалисти по нефрология и хемодиализа, както и общопрактикуващи лекари от страната и чужбина

Приветствие към форума отправи г-жа Иванка Динева – изпълнителен директор на ИА “Медицински надзор”. Поздравителни адреси бяха получени от д-р Николай Брънзалов – председател на БЛС, проф. Димитър Буланов - декан на Медицинския факултет на МУ - София.

Приветствия с очакване за взаимно полезна работа отправиха председателят на Българската лига по хипертония - проф. Арман Постаджиян, председателят на Дружеството по ендокринология – чл.кор. проф. Людмила Танкова, и председателят на Българското дружество по инсулт – доц. Росен Калпачки.

Идеите и работата на БНА бяха подкрепени от адвокат Христина Николова, която е председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

Сред международните лектори се откроиха проф.д-р Лионел Ростен, изтъкнат френски нефролог и имунолог, работещ активно в областта на клиничната нефрология и трансплантация, който в момента ръководи Клиниката по нефрология, хемодиализа, афереза и бъбречна трансплантация в Университетската болница в Гренобъл, Франция, проф. д-р Маркус Зееман, който е ръководител на Клиниката по вътрешни болести, нефрология и трансплантация и е преподавател в Медицински факултет на университета “Зигмунд Фройд” във Виена, Австрия, проф. д-р Гоце Спасовски от Република Северна Македония, който работи активно в посока превенция в прогресията на ХБЗ и имунопоносимостта при реципиенти на бъбречна трансплантация, и др.

По време на медицинския форум стана ясно, че само няколко месеца след създаването си Българската нефрологична асоциация е вече член на Европейската бъбречна асоциация – нещо, което досега не се е случвало, с което е дадена заявка за европейско развитие на нефрологията в България.

Мисията на Българската нефрологична асоциация е

да подпомогне българските специалисти по нефрология, хемодиализа и трансплантация

да са още по-полезни на своите пациенти, на студентите по медицина, както и на колегите си от другите специалности, а на пациентите - да получат навременно и модерно лечение.

Пет ключови фактора за оценка на бъбречното здраве

Кампанията Protect Your Kidneys, Protect Your Future на Европейската нефрологична асоциация цели да повиши информираността относно хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ), което често остава неразпознато в ранните си етапи.

Един от основните инструменти в кампанията е моделът ABCDE, който включва пет ключови фактора за оценка на бъбречното здраве:

• наличие на албумин в урината,
• кръвно налягане,
• нива на холестерол,
• наличие на диабет
• изчислена скорост на гломерулна филтрация (eGFR).

Чрез този прост подход пациентите могат да водят целенасочен разговор с лекаря си за риска от ХБЗ.

Кампанията предоставя лесни за разбиране ресурси и съвети, насърчавайки ранна превенция и по-добро управление на бъбречните рискове. На срещата информацията и основните стъпки за повишаването на осведомеността и ангажираността на пациентите бяха представени от секретаря на БНА д-р Румен Филев, който е член на работната група Strong Kidneys към Европейската бъбречна асоциация.