Бруталната жега убила над 61 000 в Европа, България е 9-а по жертви (Обзор)

 Жените и възрастните най-уязвими. Затоплянето на Стария континент най-голямо - с градус над средното за света

Повече от 61 000 души са загинали заради миналогодишните брутални летни горещи вълни в цяла Европа, а в България броят на починалите е 1277.

Това сочи изследване на Института за глобално здраве в Барселона и френския здравен изследователски институт.

Експерти изчислиха, че 61 672 смъртни случая са свързани с горещините между 30 май и 4 септември 2022 г. Миналото лято е било най-топлото в Европа, което довело до

големи суши и горски пожари

на целия континент.

“В едно идеално общество никой не трябва да умира от топлина”, смята Джоан Балестър, водещ автор на изследването.

Европа трябва да очаква около 68 000 преждевременни смъртни случая, свързани с горещината, всяко лято до края на 2030 г., освен ако не бъдат приложени по-ефективни мерки, твърдят авторите на проучването.

Предупреждават още, че през десетилетието след това - до 2040 г. топлината ще е причина за близо

100 000 смъртни случая на континента

всеки летен сезон.

Страната с най-голям брой починали през 2022 г., свързани с жегата, е Италия -18 010. Следват Испания и Германия със съответно 11 324 и 8173 жертви. (виж графиката за най-засегнатите страни). 

Проучването включва данни по възраст и пол, които показват значително увеличение на смъртността при по-възрастните хора, но също и при жените. 

Според статистиката фаталните случаи, дължащи се на горещината, са с 63% повече при жените, отколкото при мъжете. В държави като Италия и Гърция регистрират двойно повече починали от топлото време при нежния пол.

При възрастните хора горещото време може да влоши съществуващите здравословни проблеми като сърдечни или респираторни заболявания, отбелязват учените. Някои лекарства също могат да затруднят тялото да регулира температурата си.

Извън причините, свързани със здравословното състояние, и социални фактори влияят върху риска - като изолацията и липсата на достъп до климатик или други системи за охлаждане. Те засягат също предимно възрастни хора, но също и

тези с ограничени икономически възможности

Констатациите показват, че две десетилетия усилия Европа да се адаптира към по-горещ свят не успяха да се справят с темпото на глобалната промяна на климата.

Това е континентът, който изпитва най-голямо затопляне - с до 1° повече от средното за света.

Според учените най-високата регистрирана температура миналата година е била

47° в Португалия (на 14 юли), а в Обединеното кралство градусите за първи път са надвишили 40. Само най-горещият период - между 11 юли и 14 август 2022 г., се предвижда да е причинил 38 881 смъртни случая, свързани с горещината.

По отношение на температурните аномалии Франция е отбелязала +2,43° над средните стойности за периода 1991-2020 г., следвана от Швейцария (+2,30°), Италия (+2,28°), Унгария (+2,13°) и Испания (+2,11°).

Въпреки шокиращо високия брой починали миналата година заради жегите най-високата лятна смъртност е регистрирана през 2003 г., когато градусите са уморили повече от 70 000 души.

“Вероятно не сме наясно как топлината е тих убиец”, казва Джоан Балестър, водещ автор на изследването от Барселона. А

това лято вероятно ще бъде още по-лошо

Освен изменението на климата Земята навлезе в естествения климатичен модел на Ел Ниньо за първи път от 4 години. Той създава условия за още по-голямо затопляне в много части на света и сезонът вече разбива различни температурни рекорди.

През последните дни в някои южни райони на Испания и Португалия градусите вече минават 40. В Италия, Франция, Германия също регистрираха 30° през уикенда. В отделни райони на Балканите беше обявен и червен код за жеги. Полуостровът през тези дни е най-топлото място на Европа. Днес се очакват до 40-градусови температури.

Турските провинции Измир и Анталия също се подготвят за горещи условия тази седмица, като се очаква термометрите да се покачат до 43 градуса.

Горещниците у нас подраниха с 2 седмици. Синоптик: Можеше да се очаква, след като насред зима имахме пролет

След пролетта, която преживяхме през януари, природата си наваксва. Юлските горещници, които по нов стил са на 28, 29 и 30 юли, подраниха с повече от две седмици и се осъществяват по стар стил - 15,16 и 17 юли.

Това каза за “24 часа” шефът на синоптичната фирма TV-MET Петър Янков.

Една от характерните особености на глобалното затопляне за Балканския полуостров е бърза промяна от топло към

по-хладно време с валежи и обратно.

Причината са добре изразени циклони, които преминават от Атлантическия океан към Западна Европа, където се задържат и провокират дъждове и силни южни ветрове. Хладните и влажните въздушни маси обхващат западната половина от континента. В същото време Източна и Югоизточна Европа е обхваната от обширен антициклон. Балканският полуостров се намира в неговата южна периферия и се пренася топъл и сух въздух от Сахара. Той преминава през Гърция и достига до нас. Така че жегата ще е характерна за всички балкански страни през следващите дни и следващата седмица.

Още в четвъртък и петък тази седмица максималните стойности ще ударят 35-40 градуса. В четвъртък срещу петък и в петък срещу събота ще има гръмотевици със слаби разхладителни превалявания предимно в Дунавската равнина. Типично е за такива топли дни. През тези нощи над страната ни ще преминават атмосферни смущения и се образуват облаци.

В събота и неделя температурите съвсем слабо ще се понижат, но ще остане горещо. 

През следващите дни у нас жегата продължава.

Съвсем слаби превалявания ще има в понеделник и вторник главно в Рило-Родопския масив. В средата на следващата седмица се очаква температурите да се покачат

до 44-45 градуса в крайните южни райони

Най-вероятно ще има и рекорди, прогнозира метеорологът.

Той препоръчва разходките в планината, където ще е по-прохладно. Температурите на 2500 метра ще са 19-20 градуса, а на 1500 метра - между 26 и 28. И пак е топло за планината, казва синоптикът.

Вълнението по Черноморието ще е слабо. Ще е задушно с температури от порядъка на 32-33 градуса, на водата в момента е 24-25 градуса.

Температурата на черноморската вода се изравни с тази в Бяло море, дори е с градус по-висока.

Това активизира цъфтежа на водораслите

Иначе през юли обикновено у нас морската вода е бистра и много чиста. А заради жегата сега се забелязва помътняване на водата, уточни Петър Янков.

Със затоплянето през следващата седмица и морската вода ще се затопли с около градус.

Краят на тази порция жега ще е към 20-и,

а от 21 юли времето ще е по-динамично с понижение на температурите. Максималните тогава вече ще са от 29 до 33-34 градуса. Между 23 и 24 юли се очакват летни бури с превалявания и гръмотевици.

Според дългосрочните прогнози топлата зима, която премина през 2022/2023 г., ще бъде сменена с

по-студена и снежна зима

за Европа заради силната активност на Ел Ниньо. Американските метеоролози прогнозират, че това ще докара по-чести преноси на студени и влажни въздушни маси от север над нашия континент.

Високите градуси увреждат мозъка, ускореният пулс е последният опит на тялото да се охлади

С екстремното повишаване на температурите през последните години човешкият организъм е принуден да се приспособява към все по-топлата околна среда, пише Си Ен Ен. Обикновено тялото ни е свикнало с определен диапазон от градуси между 36 и 37. Когато мозъкът ни усети промяна - по-ниска или по-висока от тази стойност, той се опитва да ни охлади или затопли, обяснява проф. Джудит Линден от Бостънския университет.

“Съществуват няколко различни начина, по които централната нервна система се опитва да охлади тялото. Най-често срещаният, за който се сещаме, е потенето. Порите се отварят, тялото се овлажнява и потта се изпарява, което води до охлаждане”, казва докторката. 

Вторият начин, по който организмът се бори с жегата, е чрез

разширяване на кръвоносните съдове

и ускоряване на сърдечния ритъм, което спомага за извеждането на топлината и кръвта на повърхността на тялото и освобождаването на излишната горещина през кожата.

Когато сме изложени на високи температури, за тялото ни е по-трудно да се бори със затоплянето. А ако околната среда е и влажна, потта не се изпарява толкова лесно - това повишава градусите ни още повече.

“Колкото по-висока е влажността, толкова по-ниски са температурите, необходими за екстремни горещини”, допълва Линден.

Високите градуси на тялото ни могат да доведат до увреждане на мозъка и други жизненоважни органи, предупреждават от Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ.

Няколко са заболяванията, до които може да доведат жегите.

Най-често се срещат болестите, свързани с леки горещини, включително

топлинни крампи

Те могат да се появят при хора, които се потят много, включително при тренировки. Прекомерното изпотяване изразходва всички соли и влага в тялото и може да доведе до мускулни болки или спазми, обикновено в корема, ръцете или краката.

Може да се появи и топлинен обрив. Това е кожно дразнене, причинено от потта по кожата ни в горещо и влажно време, и се среща най-често при малки деца. Обикновено представлява червени пъпки или мехури. Той може да се появи на врата, горната част на гърдите или в сгъвките на лактите, колената и гениталиите.

Когато организмът ни се претовари и стане неспособен да регулира градусите си, сме застрашени от т.нар. топлинно изтощение.

“В този случай ще наблюдаваме прекомерно изпотяване, защото тялото ни наистина ще се опитва да се справи с допълнителната топлина. Ще се чувстваме замаяни, често хората имат гадене, главоболие и кожата им изглежда бледа и лепкава, а пулсът им  е ускорен. Това е последният опит на организма да се охлади, преди да настъпи точката, от която няма връщане назад”, обяснява д-р Линден.

Топлинният удар е най-сериозното заболяване, свързано с жегата, и ако не се лекува, може да доведе до смърт.

“Температурата на тялото ви се повишава над 40 - 41° и тогава биологичните функции започват да отказват", предупреждава Линден.

Признаците на топлинния удар може да включват зачервена и суха кожа, ускорен пулс, главоболие, замаяност, гадене или загуба на съзнание. Отличителен белег  е объркването и възбудата.

“Когато някой в жегата стане объркан и възбуден, това е топлинен удар и трябва незабавно да потърсим помощ”, добавя специалистката.

Възрастните хора, страдащите от хронични заболявания, както и децата са изложени на по-висок риск от развитие на тежки заболявания, свързани с топлината. Те са по-малко склонни да усещат и да реагират на температурните промени, а може и да приемат лекарства, които влошават ефекта от горещините.

“Много

млади хора също са изложени на риск,

защото е по-малко вероятно да разпознаят свързаното с топлината заболяване, дори да се чувстват прегряти”, заявява още д-р Линден. Тя добавя, че животните също може да пострадат от горещините и хората никога не трябва да оставят дете или домашен любимец в колата дори за минута през лятото.

Специалисти съветват как да се предпазим в горещото време. Първо, следете за симптоми на топлинно изтощение или други заболявания.

“Ако някой започне да се чувства отпаднал, замаян, с гадене или главоболие, това е моментът да действаме незабавно. Това означава да го заведем на хладно”, разяснява д-р Линден. 

Поливането с вода и даването на течности може да помогне за охлаждането. Разбира се, при жеги трябва да се избягват дейности на открито, особено между 11 и 15 ч. Ако се налага излизане навън, е добре да се облекат светли дрехи, да се покрие  главата и да приемат много течности.

Не е нужно да чакаме да ожаднеем, за да пием вода, допълва д-р Линден и препоръчва да се пие поне една чаша на час.

При случаи на замайване и ускорен пулс засегнатите трябва да потърсят място с климатик. Прекарването на няколко часа в търговски център или обществена библиотека може да е животоспасяващо, смятат лекари.