Рисковите фактори убиват 7 от всеки 10 души в света

Ние, лекарите се провалихме тотално в борбата с тютюнопушенето, след като броят на пушачите в световен план не спада. И сега очевидно трябва да търсим друго решение. Вече има различни бездимни алтернативи за намаляване на вредата – снус, електронни цигари, устройства за нагряване на тютюна, ако ще говорим за бъдеще без тютюнев дим. Това заяви проф. Рювен Зимлихман, началник на Института по хипертония към Медицински център „Уолфсън“, Израел и директор на Института по сърдечносъдови изследвания към университета в Тел Авив. Изказването той направи по време на международната конференция в София „Науката в действие: Преосмисляне на фактите за намаляване на вредата от рисковите фактори“, организирана от „Арбилис“.

„Въпреки десетилетията на кампании против тютюнопушенето, в света има около 1 млрд. пушачи“, подчерта проф. Зимлихман. Според неговата стряскаща статистика близо 50% от пушачите, прекарали инфаркт и 57% след инсулт, продължават да пушат. „Да убедим тези хора да спрат е много трудно, те са заклети пушачи. И сега очевидно трябва да се търси друго решение“, подчерта той.

„С 95 % се намаляват токсичните вещества при бездимните алтернативи, защото тютюнът не гори, а се нагрява. Знаете ли колко милиони човешки животи може да спасим от тези 1 млрд. души“, попита риторично професорът.

Той даде за пример Швеция, където благодарение на снуса пушачите в страната са рекордно нисък брой - около 5% от населението. „Колко смъртни случаи са избегнати в Швеция и колко още могат да бъдат избегнати, ако се отмени забраната за снус в Европа“, продължи проф. Зимлихман.

„Пациенти след тежка сърдечна операция се събуждат и искат цигара“, сподели своя опит и проф. Борислав Георгиев, началник на Клиниката по кардиология към Националната кардиологична болница. „Заклетият пушач 50 пъти „спира“ цигарите и затова търсим алтернатива и съвременен подход, а именно - живот в среда без тютюнев дим“, допълни той.

Намаляването на вредата трябва да има при всички зависимости. А намаляване на вредата от тютюна се определя като свеждане до минимум на вредите и намаляване на общата смъртност и заболеваемост, без пълното премахване на употребата на тютюн и никотин, обясни още проф. Христо Кожухаров, началник на Втора психиатрична клиника,УМБАЛ „Св. Марина“, Варна и председател на Българската психиатрична асоциация.

Пушенето убива половината от пушачите плюс 600 000 души годишно, които са изложени на пасивно тютюнопушене. Това прави тютюнопушенето най-предотвратимия убиец в световен мащаб, каза д-р Рада Прокопова, началник на отделението по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“, София. Цигареният дим причинява 40% от сърдечните заболявания, увеличава хорестерола с 24%, а артириалното налягане - с 31%. Първата стъпка е пушачите да намалят броя на цигарите, а ако и това не могат, да ги спрат и да преминат на бездимна алтернатива, която елиминира и пасивното пушене - така помагат и на себе си, и на близките си, заключи проф. Прокопова.

Над 12 именити български и международни учени дискутираха по време на конференцията и другите рискови фактори и се обединиха в подкрепа на нуждата от спешно прилагане на нови подходи за намаляване на вредата.

Освен цигарите рисковите фактори са още алкохолът, нездравословното хранене, мръсният въздух, липсата на физическа активност, прекомерната употреба на елекронни устройства. Всички те убиват 7 от всеки 10 души в света. Здравето на нацията ни се влошава стремглаво и трябва спешно да се търсят насоки и подходи за намаляване на вредата от тези скрити пандемии. Много болести като рак, диабет, ХОББ, астма и затлъстяване са предодвратими с навременни мерки и добри здравни политики, които насърчават промяната на индивидуалното поведение, алармираха учените.
Инсултът, исхемичната болест на сърцето и ракът на белите дробове са водещите причини за смърт и на тях се дължат една трета от всички смъртни случаи.

Тютюнопушенето, нездравословното хранене, употребата на алкохол и ниската физическа активност са причина за почти половината от всички смъртни случаи в България.

Затлъстяването например е едно от най-големите предизвикателства за здравето в световен план и е сред водещите причини за инвалидност и смърт - 813 млн. души по света живеят със затлъстяване, а техният брой ще стигне 1,5 млрд. през 2035 г. Почти 60% от възрастните в ЕС и едно от всеки три деца в училищна възраст са с наднормено тегло или затлъстяване.
За някои страни затлъстяването може да измести тютюнопушенето като основен рисков фактор за рак през следващите десетилетия.

Затлъстяването е хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване - бичът на нашето съвремие и предвестник на над 230 заболявания. Една трета от хората изобщо не осъзнават, че имат такъв проблем, подчерта проф. Цветалина Танкова, заместник-ректор и ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София, началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“, София.

Само 5 % намаление на теглото намалява кръвното налягане, а над 15% редукция води до ремисия на захарен диабет тип 2 без лекарства, допълни тя.
В националните политики за превенция на здравето най-висок приоритет трябва да бъде поддържането на нормално тегло, подчерта д-р Естер Халми, президент на Унгарското дружество за изучаване на затлъстяването и допълни, че затлъстяването
причинява редица болести и води до лошо качество и по-кратък живот.

Пием по 13 л годишно твърд алкохол, повече дори от руснаците. 86% от българите си признават, че пият. Други 14% отговарят отрицателно, но си мислят, че бирата не се брои за алкохол. Данните представи Ралица Скорчева, председател на Българската асоциация на производителите, вносителите и търговците на алкохолни напитки. Има едно и също количество алкохол в 500 милилитра бира, 160 милилитра вино и 50 милилитра уиски или ракия.
Много от хората дори не знаят колко калоричен е алкохолът. Един хронично пиещ човек си осигурява близо 50% от дневната нужда от калории чрез алкохола и дори престава да се храни. Предстои да се разработи дигитален калкулатор, чрез който всеки човек ще може да определи количеството алкохол, калориите в него, кога ще се разгради, обясни още Ралица Скорчева.