Ако се премахне стигмата за ранно обявяване на бременност, болката няма да е толкова голяма

Да се говори за аборт публично, години наред беше тема табу. Дори жени, които спонтанно губеха своите неродени деца, не събираха смелост да споделят болката си. Някои специалисти по обществени настроения твърдят, че това се дължи на векове религиозно облъчване, че прекъсването на бременност е грях. И ако ти се случи, дори без да си го искал, значи изкупваш някаква вина.

Информационният век, в който живеем, обаче започва бавно да променя това. Благодарение на социалните мрежи много хора, изгубили неродените си деца, успяват да се свържат помежду си и да говорят за своята болка. Да обменят информация как са се справили с внезапната шокираща празнота в своята утроба и с всичките емоционални последици от нея.

През последните седмици темата е особено гореща, след като Бритни Спиърс се сблъска с този проблем. 40-годишната певица обяви през април до своите 41 млн. последователи в инстаграм, че очаква дете от годеника си Сам Асгари. Двамата са заедно от 2016 г., но не бе възможно да имат свои наследници. Бритни разкри, че е била принудена да използва противозачатъчна спирала по време на 13-годишното попечителство от страна на баща ѝ върху нея заради психически проблеми. След като в края на миналата година то бе прекратено със съдебно решение, певицата обяви, че иска да сбъдне мечтата си за още едно дете. Тя вече, има двама сина, на 16 и 15 години от брака си с Кевин Федърлайн.

“Очевидно няма да излизам навън скоро, за да не давам възможност на папараците да печелят пари на мой гръб, както вече са правили много пъти. Трудно е, защото тогава имах пренатална депресия и беше ужасяващо, а жените не говореха за това достатъчно. Някои хора смятаха, че е опасно бременна жена да се оплаква постоянно. Сега обаче много жени говорят по темата всеки ден. Благодаря на Господ, че вече не трябва да крия болката си от света”, написа през април до почитателите си Бритни. Месец по-късно обаче им съобщи, че със Сам са “загубили бебето си чудо в началото на бременността” и може би е трябвало да изчакат, докато тя напредне във времето, както правят повечето двойки, но са били прекалено развълнувани да споделят добрата новина и затова са избързали. Певицата помоли и за поверителност на личния им живот в този труден момент, което обаче се оказа невъзможно, след като отново се върна към пускането на свои голи снимки, на които само интимните части са закрити с рисунка на сърце. Поведението ѝ предизвика много загриженост сред нейните последователи в инстаграм и призиви някой да ѝ помогне да се справи с трудния период, през който очевидно преминава.

Ако наистина искаме да премахнем срама от спонтанен аборт, трябва първо да се освободим от стигмата на обявяването на ранна бременност, смята американската журналиска Ейми Клайн, която е автор на книга със съвети как да се премине през очакването на бебе, без да си изгубиш ума. Самата тя е преживяла 4 спонтанни аборта, преди да роди дъщеря си, и знае много добре колко голяма е травмата. “Това не е само загубата на живот, който сте подхранвали вътре в себе си, а на бъдеще, което сте очаквали. На мен ми нанесе емоционални и физически щети, като променящият се хормонален “ролъркоустър” ме накара да се чувствам изтощена и летаргична”, споделя Клайн. Първоначално тя избира да изтърпи всички тези последици в мълчание. Не споделя с много хора, че е бременна, след което ѝ се струва неудобно да им каже, че е направила спонтанен аборт. Освен това се срамувах от тялото си, че ме проваля, сякаш бях твърде стара и неработеща добре, обяснява журналистката. Решава да пише по темата, след като вижда проучване, според което 41% от хората, загубили бъдещото си бебе, чувстват, че са направили нещо нередно и са сами в болката си, а 28 на сто дори изпитват срам от станалото.

Според Клайн всички тези негативни емоции се коренят в схващането, че трябва да се пази в тайна бременността поне до третия месец, за да е сигурно, че ще е успешна. По този начин действието на всички хормони на щастието, които тя предизвиква, се потискат и се поражда необяснимо чувство за срам, а не за радост. “Трудно и погрешно е да задържаш такива добри новини вътре в себе си, още повече в смутни времена като сегашните, когато всички имаме нужда от положителни емоции. Жените не трябва да се чувстват по този начин. Не трябва да крият ранните си бременности, нито техните краища. Те се нуждаят от помощ още в момента, в който разберат, че очакват дете. А след това, ако не се случат нещата, да бъдат подкрепени да се справят със загубата си чрез повече време за почивка и възстановяване”, посочва Ейми Клайн.

Британският психотерапевт Франки Айчисън предупреждава, че когато спонтанният аборт се третира като културно табу и липсва обществено признание, това може да накара жените и техните партньори да смятат, че трябва да се справят по различен начин със ситуацията. “Това е уникално преживяване и може да засегне хората по много различни начини. Независимо дали сте преминали през множество загуби, или това е първият път, дали е в началото на бременността, или най-късно до 23-ата седмица, всички са трудни и могат да дойдат с колекция от сложни чувства като шок и неверие, тъга, гняв, вина, страх и безнадеждност”, обяснява Айчисън. По думите му положението е още по-тежко, ако сте започнали да изграждате вече връзка с бебето, купили сте дрехи и мебели за детската стая, емоционално сте се настроили да го посрещнете в живота си. И няма рецепта как точно човек да обработи тежката ситуация, в която се е оказал. “Пътуването към изцелението до голяма степен зависи от самите вас. Може да изпитате емоции, които са близо до повърхността, може да плачете много, да изгубите съня си и да избягвате срещи с хора за дълго време. Скръбта е сложно нещо. Понякога идва на вълни. Има дни, в които си мислите, че сте се справили, и след това отново сте понесени от непреодолимото усещане за загуба”, казва Айчисън.Според него, ако говорим по-открито за спонтанния аборт, можем да помогнем на родителите да разберат, че той е относително често срещан. Всяка година около 23 млн. бременности прекъсват внезапно, като причините за неизносването на плода са разнообразни и често не са свързани с виновно поведение от страна на майката или бащата.

Семейство принудено да държи в хладилник у дома останки от бебе

Млада английска двойка разкри наскоро ада, през който е преминала, губейки бъдещото си дете. Лора Броуди започва да кърви в четвъртия месец от бременността си. Заедно със съпруга си Лорънс отива веднага на преглед, но им казват, че бебето има сърдечен ритъм и всичко е наред. След като кръвотечението не спира, отново посещават болницата в Луишъм, където научават страшната вест, че то е починало. Посъветвани са да се приберат у дома и да изчакат естественото му излизане от тялото на Лора. След два дни тя получава силни болки и ражда своето мъртво бебе на пода в банята. Вижда, че е момче. Толкова е шокирана, че взема останките му, слага ги в кухненска кутия и отново се отправят към болницата.

“Настаниха ни в общата чакалня и ни казаха да седнем отзад. Стоях там в продължение на минути, държейки бебето си в кутия за съдове, плачейки, с още 20 или 30 души в това помещение”, разказа Лора Броуди пред Би Би Си.

След направен преглед се установява, че тя трябва да бъде подложена на процедура за изваждане на останалата в тялото ѝ плацента. Това отнема около 5 часа, през които никой от медицинския персонал не взема кутията с останките от бебето. Така Лора и Лорънс се връщат с нея у дома. “Беше самотен, сюрреалистичен момент, когато трябваше да разчистя място в домашния хладилник за кутията”, разкрива Лора.

По случая е започнало разследване, но се оказва, че няма процедура кой трябва да се погрижи за мъртвия плод, когато абортът е станал извън болница.