Ако човек живее 79 години, може с голяма доза сигурност да се пресметне, че за целия си живот ще е погълнал 20 килограма пластмаса. Според експертите на една световна екологична организация за седмица човек поема толкова микропластмаса, колкото е една дебитна карта.

Преувеличени ли ви се струват тези констатации? Съвсем не са, за съжаление. И място за пренебрежително махване с ръка няма. Защото пластмасата я ядем, дишаме, пием - от Еверест до дъното на океана.

А учените я откриват в кръвта и белите дробове на живи хора. Как става ли? Просто е - пием вода от пластмасови бутилки, носим дрехи с изкуствени влакна, дишаме въздух, наситен с фини прахови частици, купуваме храна, опакована в пластмаса. И трендът върви нагоре - естествените източници за човешкото съществуване стават все по-малко за сметка на пластмасата например.

Тепърва учените ще правят анализи и изводи от тези шокиращи резултати, но и с просто око може да се установи колко голяма е вредата за човешкото здраве, щом в клетките на тялото вече трайно се е намърдала пластмасата .

Затова е трудно да се каже дали глобалното затопляне е по-голямата беда, или по-скоро мръсният въздух с всички произтичащи от това последствия тук води първенството като негативен фактор за живота. И ако е така, и 100 екоактивисти като Грета Тунберг да се намерят, едва ли може да се подобри ситуацията. Единственият плюс в случая е, че учените вече имат ясни доказателства за вредите от микропластмасовите частици. И че човек сам ще трябва да взема мерки, за да пази здравето си. Ако и доколкото това е възможно. Защото нито въздухът, нито храната, нито водата стават по-чисти - напротив. Въпреки уж взетите мерки и теглилки.

Повече четете ТУК.