Не е уместно “изгарянето” на бенки с лазер, електронож или прилагане на криотерапия
Д-р Наташа Цекова се дипломира в Медицинския университет в София през 2009 г. През 2017 г. придобива специалност по кожни и венерически болести. Носител е на множество стипендии и награди от Европейската академия по дерматология и венерология и Интернационалното дружество по полово предавани инфекции. Провежда множество специализации по диагностика на кожни тумори и генодерматози в Австрия, Швейцария, Германия, Италия и Бразилия. Автор и съавтор е на редица научни публикации в България и чужбина.
От 2020 г. оглавява единствена в страната клиника по онкодерматология и дерматохирургия в Университетската специалзирана болница за активно лечение по онкология в София.
- Д-р Цекова, какво представлява меланомът и по какво се различава от другите видове рак на кожата?
- Малигненият меланом е изключително агресивен кожен тумор, произхождащ от пигментните клетки – меланоцити. Представлява 5% от всичките неоплазии по кожата, но е водеща причина за смъртност сред кожните тумори. Може да възникне на базата на съществуващ диспластичен невус или като новопоявила се бенка.
Редовният профилактичен скрининг при дерматолога е базисен за откриване на нови случаи и навременно лечение. Основният проблем е, че болните
търсят медицинска помощ доста късно,
вече при авансирали тумори и развили се далечни метастази.
Заболеваемостта както в световен мащаб, така и в България ежегодно се увеличава. У нас всяка година се регистрират около 500 нови случая, а броят на починалите пациенти от меланом е около 200.
Другите видове кожни тумори (немеланомни) - базоцелуларен и спиноцелауларен карцином, се срещат често. Диагностицират се при хора в напреднала възраст и рядко дават метастази. Характеризират се с добра прогноза и успешно лечение при навременна оперативна интервенция, проведена лъчетерапия или локална терапия с имуномодулатори или цитостатици в зависимост от клинико-патологичните подвидове.
- Кои са рисковите фактори? Могат ли да бъдат контролирани и как? Предотвратимо заболяване ли е меланомът?
- С най-висок риск за развитие на меланом са хората със светла кожа (изгарящи лесно и почерняващи трудно), с руси или рижи коси, сини очи. Друг важен
рисков фактор е общият брой болезнени слънчеви изгаряния
през живота, слънчеви изгаряния в детска възраст и интензивното интермитентно слънчево облъчване. Хората с множество бенки (над 50) са с по-голям риск за развитие на меланом. Не на последно място е и генетичната предразположеност и фамилно обременяване с меланом.
Затова е много важна профилактиката: профилактичен годишен скрининг, ползване на слънцезащитни кремове и протективно облекло. Не трябва да пренебрегваме слънцезащитата дори и в зимния сезон, особено във високите планини, тъй като и тогава има ултравиолетово лъчение.
Колкото по-рано бъде диагностицирано заболяването, толкова по-големи са възможностите за лечение и шансовете за излекуване или удължаване на живота.
- Кои части на тялото са най-често засегнати от меланом?
- Малигненият меланом може да се развие
навсякъде по кожната повърхност
Кожният меланом има няколко клинико-патологични подвида, които се отличават с различен прогностичен и метастатичен потенциал. При жените по-често се среща в областта на долните крайници, а при мъжете по тялото. Може да се засегнат и дланите и стъпалата - акрален меланом, или да се появи под нокътната плочка - субунгвален меланом. Могат да бъдат засегнати оралната или гениталната лигавица (лигавичен меланом) - рядко срещана форма, но с изключително неблагоприятна прогноза.
- Мъжете или жените страдат повече от малигнения меланом? Кои възрастови групи са засегнати най-често?
- Мъжете боледуват по-често. Малигненият меланом основно засяга възрастова популация между 50 и 60 години. Но за съжаление, започнахме да поставяме диагнозата и при все по-млади хора, те също не са застраховани.
- Кои са признаците на меланома? Може ли човек сам да следи за появата на тези признаци?
ABCDE e известен метод за оценка
и интерпретация
на пигментни петна и бенки както от лекар, така и от самия пациент, е ABCDE. Ето какво означава това съкращение: А е асиметричност, В – граници (неравни, заличени), С – наличие на различно оцветяване, D – диаметър (размер над 6 мм), Е - промяна.
При всяка една новопоявила се бенка, бенка, която променя формата, цвета си, която започва да кърви или сърби, незабавно се консултирайте с дерматолог.
Да, човек може да оглежда кожата си и да забележи появата на нови пигментни петна, но дерматологът е специалистът, който поставя диагнозата. Много често в практиката пациентите идват да покажат точно определено нещо по кожата, което ги притеснява, но при дерматологичен преглед се установява, че друга лезия е съмнителна и подлежи на лечение. Затова трябва да се доверим на специалиста.
- Ако пациентът има съмнения, къде да се насочи за преглед?
- Уместно е
един път в годината да се посещава дерматолог
А хората с повишен риск даже през 6 месеца да се подлагат на профилактичен скрининг.
Би било чудесно, ако пациентите с диагностициран малигнен меланом се изпращат за лечение към специализирани лечебни заведения. Там може да се предложи освен хирургично лечение на първичния тумор също и стадираща операция - сентинелна биопсия на стражеви лимфен възел. Тази операция рутинно се извършва в кожната клиника на Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология в София. Това дава възможност на пациентите за ранно престадиране и при необходимост започване на системно лечение.
Свидетели сме, че хирургично лечение на кожни тумори се извършва в много частни центрове и неспециализирани болници. Няма лошо, но нека да бъдат спазвани основните стандарти и нека да бъдат докладвани към Националния раков регистър, за да имаме все пак реална преценка за заболеваемостта и да не изопачаваме статистиката.
- Какви са възможностите за лечение? Успешно ли е лечението на меланом?
- Хирургичното лечение засега остава златен стандарт при лечение на малигнения меланом. Не е уместно “изгарянето” на бенки с лазер, електронож или прилагане на криотерапия. Всяка една съмнителна бенка трябва да бъде хирургично отстранена по стандартен метод, със скалпел и да бъде хистологично верифицирана. Няма опасност доброкачествена лезия след хирургична интервенция да се изроди в злокачествена такава. При диагностицираните пациенти в първи стадий, при дебелина на тумора под 1 мм,
успехът с хирургично лечение е 95%
При по-напреднали случаи рискът от поява на лимфогенни и хематогенни метастази се увеличава. В тези случаи разчитаме на прилагането на системна таргетна или имунотерапия за лечение, които дават блестяща перспектива за пълното повлияване на тумора или удължаване на живота на нашите пациенти.
Коментари