Ходенето на сън може да се отключи както в ранно детство, така и след 70-те. Някои дори карат кола с будно тяло и спящ мозък. Не се знаят механизмите на феномена. Като стартери са подозирани гени, липсата на сън, стресът и дисбаланси на хормоните на стреса.

Чели сте поне една книга или сте гледали филм с ходещи на сън хора. Загадъчно и малко нереалистично, “като на кино”. В практиката на невролозите, посветени на медицината на съня обаче, е рутинно като честота на търсене на консултации и не толкова ясно като причина и механизми.

Най-общо лунатизмът е извършване на поредица от сложни действия по време на сън. По-точно в хода на частично събуждане във фазата на дълбокия сън. Случва се поне веднъж на много деца и на 2-3% от възрастните. Част от тях остават неразпознати, ако епизодите са редки, кратки, без последици и свидетели, защото самите те не помнят нищо.

Уж спят, а стават и се лутат. Някои уверено правят много сложни неща и човек би помислил, че са будни. Дори науката се обърква за същността на феномена сомнамбулизъм.

Продължителността на епизодите може да варира от секунди до минути или много повече. Очите обикновено са отворени. Свързаната умствена дейност може да бъде сън, псевдохалюцинация, усещане за заплаха или просто обърканост.

За разлика от нощните кошмари честотата на спящата будност е по-ниска в ранно детство - 3-5% от 2-5 годишните. Пикът на лунатизма е между 7 и 12 г.  повече при момчетата.

Както и при кошмарите, механизмите на сомнамбулизма са неясни. В зряла възраст той се смята за признак на патология. Много изследвания обаче показват, че повечето лунатици нямат психични разстройства.  Но тревожността може да предизвика инцидентни епизоди на лунатизъм.

Предполага се, че серотонинът - наричан хормон на щастието, участва в това. Лунатизмът е 4 до 9 пъти по-чест и при аномалии във веригите на серотонина при мигрена и синдрома на Туре - болест с много тикове и с гласови отклонения - човекът повтаря натрапчиво като тик една и съща ругатня или друга забила се в главата му фраза. А също двигателни - например някакъв жест.

Както при обърканост и кошмари, частичните събуждания вероятно се дължат на физиологичната нестабилност на дългия дълбок сън. От друга страна, епизодите на сомнамбулизъм като в омагьосан кръг създават условия за следващи такива епизоди.

80% от лунатиците имат поне един като тях в семейството. Образно изследване на мозъка чрез фотонна емисионна томография по време на сомнамбулизъм показва активиране на едни вериги и потискане на други. Налага се мнение, че сомнамбулът е двигателно събуден въпреки че мозъкът му спи.

Епизодите започват със седене в постелята, следва ставане от леглото и най-разнообразно поведението. Най-често е безцелното обикаляне в дома, но има и - нарязване на дрехи и други неща на малки парчета,  дори шофиране без инциденти.

Невинаги обаче. Случките могат да бъдат и много трагични. Според испанската невроложка Мария Габриела Бортири зачестяват съдебните дела за насилие по време на сън. Има и умрели от студ деца, легнали си по време на спящата разходка в снега, възрастни с тежки наранявания на краката, след като са обикаляли опасни терени.

На медицински форуми са докладвани малки проучвания, според които лишаването от сън за повече от денонощие увеличава честотата на епизодите на лунатизъм и сложността на поведението. При ранен старт на сомнамбулизма той обикновено изчезва в пубертета. Но при 2-3% остава за цял живот.

Епизодите се разреждат с избягване на провокиращи фактори като лишаване от сън, стрес или драстични промени в средата. Нужни са и мерки срещу наранявания вкъщи или напускане на дома (сензори за движение и аларми).

Обикновено няма нужда от лечение, тъй като епизодите обичайно са доброкачествени. Медикаментозните терапии трябва да бъдат запазени за случаите, когато поведението на лунатика е опасно за него или за семейството му. Лекарствата не повлияват адекватно всички случаи.