15°C   София
 

Докторите обаче още са разпределени неравномерно, Разград с най-малко

Най-много са специалистите по вътрешни болести, следвани от тези по детски и хирурзите. В коронакризата инфекционистите се оказаха само 207 за цялата страна

32 041 - толкова са общо лекарите, които работят в момента в България. За последните 5 г. броят им не се е увеличил значително - с малко над 1200 повече са те при 30 783 медици през 2015 г.

Във възрастово отношение обаче има положителен тренд при младите лекари до 30-годишна възраст.

От едва 163 общо за страната, или 1% от всички лекари през 2015 г., днес

младите доктори

са 3281 и

съставляват 10%

от лекарското

съсловие

Това означава, че близо 3000 млади медици са избрали да останат да учат и работят в България, показва справка с данните от националния регистър на Българския лекарски съюз, изготвена за “24 часа”.

Основното разпредление на по-високия брой млади лекари е в градовете с медицински университети, но е забележителен ръстът в области като Благоевград, Пазарджик, Хасково, където преди 5 г. медиците до 30 г. са били между четирима и двама. А днес са 40.

В области като Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Перник, София-област, Търговище, Шумен и Ямбол пък, където преди 5 г. не е имало регистриран нито един млад медик, а днес има между двама и близо 30.

Най-оптимистични са данните за Враца, където лекарите до 30 г. сега са 27, както и Кърджали и Шумен, вече разполагащи с по 22-ма млади медици.

Въпреки позитивната тенденция обаче и днес, както и преди 5 години

най-голям

процент от

лекарите са

на възраст от

51 до 60 г. -

32%, при 34% през 2015 г. Те са следвани от групата на медиците от 61 до 70 г., които са 23%.

Сериозен се оказва този проблем в области като Кюстендил, Монтана, Перник, Видин, Велико Търново, Габрово и Ловеч, където повече от 70% от лекарите са над 51-годишни.

През 2015 г. медиците над 70 г. са били 4005, или 13 на сто от всички. Делът им е изпреварвал този на медиците между 31 до 40 г., които са били 3590, или 12%. Днес вече тези на преклонна възраст са 2926 спрямо 3801 млади (между 31 и 40 г.) и са най-малко от всички.

Почти непроменен, но с тенденция за лек спад остава броят на лекарите на възраст от 41 до 50 г. Сега те са 4418 при 4441 преди 5 години.

Средната възраст на лекарите в цялата страна варира между 50 и 60 г., показват изчисленията на Българския лекарски съюз. Но на повечето места тя е спаднала с между 2 и 4 г. През 2015 г. например средна възраст от 60 г. е отчетена при медиците в 5 области - Габрово, Ловеч, Пазарджик, София-област и Шумен, а днес тя е такава само за докторите в София-област.

Устойчив обаче е негативният тренд за неравномерно разпределение.

2/3 от лекарите

са съсредоточени

само в 6 от

областите у нас - Варна, Бургас, Плевен, Пловдив, София-град и Стара Загора. Там работят 21 204 доктори, сочат данните.

Най-малко лекари пък има в Разград - едва 266, като там броят им за последните 5 г. се е увеличил само с 3-ма доктори и през 2015 г. също е била областта на последно място по този показател.

След София областта с най-голямо лекарско присъствие пък е Пловдив. Там работят 3671 медици. На следващо място е Варна с 2966 лекари. 

В съотношението между лекарите жени и мъже разлика през последните 5 години няма. 56% от всички доктори са жени, спрямо 44% мъже.

От всички специалисти България разполага най-много с такива по вътрешни болести, става ясно още от статистиката - 4697 са те . На следващо място са тези по детски болести - 1891, и по хирургия - 1589. (Повече за разпределение на лекарите по основни специалности - на графиката) 

Близо 10 500 от регистрираните в съсловната организация лекари обаче все

още нямат

специалност, уточняват от лекарския съюз. Голяма част от тях са специализанти, които работят в болниците, но още не са преминали изпитите и не са взели специалност. Има и такива, които са се пренасочили към друг сектор - например фармацевтичния, и също не са взели специалност, обясняват от БЛС.

Въпреки че специалистите по детски болести са на второ място по брой, осезаем е недостигът им в тесните детски специалности като кардиология, ендокринология и др.

Едва 11

са детските

гастроентеролози в България и бърз достъп до такъв специалист имат само във Варна, София и Стара Загора. Специалност по детска хематология и онкология, както и ревматология пък имат само 13 лекари у нас, а по детска неврология - 12. 

Ендокринолозите са 23, а кардиолозите 28.

Области като

Ловеч, Перник,

Добрич, Разград

и Ямбол не

разполагат

с нито

един от тези

специалисти

В голяма част от другите пък има по един, и то само от една специалност.

В условията на епидемия от коронавирусна инфекция, оказва се, България разполага само с 207 инфекционисти. В Габрово, Видин, Добрич, Кюстендил, Монтана, Перник, Разград, Смолян и Търговище те са между един и трима.

 Още по-малко пък са вирусолозите - едва 63-ма, като такъв специалист има само в Бургас, Варна, Велико Търново, Плевен, Пловдив, Сливен, София, Стара Загора, както и в Благоевград, Враца, Пазарджик, Разград, Русе, Хасково, Шумен и Ямбол, но там той е един за цялата област. 

318 са пневмолозите у нас, показват данните на лекарския съюз. Най-малко от тези специалисти има във Видин, Кюстендил, Силистра и Хасково - по трима, а Ловеч е единствената област без нито един пулмолог.

Анестезиолозите у нас са 1177, като най-малко са във Видин и Перник - 9.

Сред другите специалности, в които има най-малко специалисти у нас, са неонатология - 98, ревматология - 84, съдова хирургия - 83, онкология - 50, и токсикология - 22.

Като

най-сериозен

се очертава

дефицитът на

специалисти по

лицево-челюстна

хирургия

Само 16 са те за цялата страна - по 6 в София и Плевен, двама в Сливен и по един в Бургас и Стара Загора.

Една от причините да липсва интерес към тази специалност е, че за да се придобие у нас, се изисква човек да има завършено образование както по медицина, така и по стоматология, след което да премине и през нужната специализация и за двете, което отнема много дълго време и финанси, споделят лекарите. Затова много от насочилите се към тази специалност

избират чужбина, където често няма изискване за завършване на две специалности. И след това остават там.

Проблемът ще се задълбочи още повече след няколко години, защото сегашните лицево-челюстни хирурзи няма кого да обучават и на кого да предадат знанията и опита си, казват самите те.



ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*

Разгадаха първото убийство в историята

Човекът е хищник, присъщо му е да убива. Според Библията Авел е първата жертва на убийство в света....

Клуб за танци зарази хиляди, уби над 300

Клуб за танци до град Алесандрия, посещаван от възрастни хора, причинил експлозия от зараза с...

Лекари в САЩ - смаяни колко бързо се влошават и умират пациентите от COVID-19

Един медицински работник нарече това "безумно", а друг каза, че това те превръща в параноик -...

От 1 апарат дишат 4-ма чрез малко подобрение

За 10 минути и с подръчни средства се правят разклонения от машината Критичен за болниците със...

Защо при КОВИД-19 има емболия

Появи се парадокс - лекарите от първа линия в битката с коронавируса имат много въпроси за реакциите...

Защо при КОВИД-19 има емболия

Появи се парадокс - лекарите от първа линия срещу коронавируса имат много въпроси за реакциите на...

65 болести надничат от едно име

През 1959 г. американско списание за традиционна китайска медицина (Journal of Traditional Chinese...

Как да постигнем просветление в кухнята

Филм показва, че съзнанието лекува физически недъзи На 18 и 19 април ще се състои световна интернет...

Какво е инфо-вирус?

Инфо-вирусът е като биологичния вирус, но много по-хищен. Докато живият паразит има няколко часа...