Д-р Йорданов, върнал пациент от ръба на смъртта, е сериен спасител

Сред тях: мъж с масивен инфаркт, друг, който си прерязал бедрената артерия с моторен трион, жена с пчела в ухото

Лекарят от Горна Оряховица мечтае да специализира в “Пирогов”

Вече няма време за любимите докторски сериали

29-годишен спешен лекар от Горна Оряховица, който преди седмица сътвори медицинско чудо, попаднал случайно в Бърза помощ в града.  

Д-р Мирослав Йорданов на два пъти връща от оня свят пациент, който бил в клинична смърт общо 2 часа.

Преди 2 години, докато младият плевенчанин си търсел второ работно място, направил своя избор. Дотогава дипломиралият се медик работел в спешното отделение на плевенската УМБАЛ “Д-р Георги Странски”.

“Имаше две актуални обяви - едната беше за Ловеч, другата - за Горна Оряховица. Обадих се директно в Горна Оряховица. Дойдох, бях назначен и още същия ден ми казаха: “Ако искаш, остани на дежурство.”

Аз останах, изкарах дежурството, ходих даже на адреси, хареса ми”, разказва д-р Йорданов.

Така се установил в града, взел си квартира и намерил приятели. Още помни първия си случай в района - пациент с остър хирургичен корем - илеус, в с. Драганово. Оттогава е като магнит за най-тежките и спешни случаи. Освен Александър с масивния инфаркт, когото вади от смъртта, преди около 3 месеца, пак той спаси мъж, срязал бедрената си артерия с моторен трион.

“Беше в остър хеморагичен шок. Това са състояния, в които трябва да реагираш много бързо. Една минута е животозастрашаваща”, обяснява докторът. Бил поставен в подобна ситуация и с пчела в ухото на жена. Пациентката била с алергична реакция и също било въпрос на адекватна намеса, за да оцелее.

Адреналинът

на спешността -

това е “дрогата”,

пристрастила

Мирослав

към работата в Бърза по мощ. Нещо повече - той е убеден, че не би специализирал нищо друго освен спешна медицина.

“Това е една огромна школа - да работиш спешни състояния в медицината. В световен мащаб и особено в развитите страни спешността е обликът на една болница.Тя е много специфична, тъй като с нея не можеш да практикуваш друга специалност, а с една кардиология или ендокринология можеш да отвориш частна практика, да работиш в отделение и включително в спешно отделение.  

Но моята страст е в спешната медицина - истинската, с алгоритмите на поведение”, разказва д-р Йорданов.

Интересът му

към лекарската

професия

пламнал от

сериала “Спешно

отделение”

“Бях ученик в V клас, ентусиазирах се от този сериал. После влязох в профил “Биология и химия” в плевенската гимназия “Иван Вазов”, една от най-профилираните. След което и завърших медицина в МУ-Плевен, с отличие.

Винаги това ме е влечало. Много колеги са ме канили да започвам работа в хирургични отделения, в съдова хирургия и на много места, ама аз исках спешна медицина. Даже в VI курс ходих на кръжок по съдова хирургия, доцентът ми предложи да започна работа, попълних си молбата, но това не е моето”, разказва младият лекар.

Има известна семейна обремененост, братовчеди на неговата баба работят като лекари в Лос Анджелис, САЩ. Не са спешни медици - единият е коремен хирург, а другият - неврохирург, но не са си идвали в България повече от 30 г., американски граждани са.

Една от мечтите

му е да отиде в

Лос Анджелис,

но дали ще

работи там,

не се знае

“При нас се случва да работим много често със смъртни случаи, има моменти и състояния, които не позволяват друг изход - много тежки интоксикации, тежък травматизъм или просто състояния, които са декомпенсирани и организмът не може да се възстанови въпреки медикаментите”, разказва д-р Йорданов.

Помни първия си починал пациент в спешното в Плевен. Това било убийството на Наталия Гърдева в село Горни Дъбник преди 2 години.

“Мъжът ѝ бе убил нейния баща и я бе намушкал над 40 пъти в областта на гърдите. Тя нашумя поради факта, че имаше аневризъм в мозъка и събираха пари за лечението ѝ. Трябваха около 25 хил. лева. Мъжът извършва това престъпление предната нощ, тя дълги часове е лежала в двора, намерили я на сутринта. Беше в състояние на клинична смърт, като я докара линейката.  

После се запознах с експертизата от съдебна медицина - тя нямаше нараняване на жизненоважни органи или артерии, просто ѝ е изтекла кръвта”, допълва д-р Йорданов.

Казва, че зловещият случай не му е повлиял психологически, защото преди това работил 3 г. като санитар в спешното на университетската болница в Плевен.

“Още бях в I курс и се запалих да ходя. Намерих сегашния шеф д-р Петко Стефановски. Питах го, той ме взе под крилото си, започна да ме обучава. Основно на него дължа познанията си. Първоначално беше странно - постоянно влизат пациенти, линейките карат други, но след това се адаптираш към работата и това ти носи удоволствие”, разказва младият лекар.

С европейски проекти за квалификации и преквалификации на работещите в Бърза помощ и на студентите има общо 480 часа практики и защитени сертификати.

Колегите му от Велико Търново, където също дава дежурства, го определят като отлично подготвен теоретично. Последният му случай с практически умрелия мъж от с. Янтра вследствие на масивен инфаркт ги озадачи и със суперпрофесионалната реанимация с подръчни средства.

“За хора, изпаднали в клинична смърт, първите минути са най-важни. Ако 3 минути остане пациентът без кръв и без дишане, мозъкът умира - това е “златният прозорец”. Той се поддаде на реанимацията към 35-ата минута.Колегите мислеха, че той е жив, ама най-вероятно няма мозък. Но най-елементарно - когато човек изпадне в клинична смърт, зениците се разширяват, но след като възстанови дишане и сърдечна дейност, те се свиха, той започна да си мърда ръцете, искаше нещо да каже, но му пречеше ендотрахиалната тръба”, разгорещява се д-р Йорданов.

Пациентът му Александър Иванов няма никакъв неврологичен дефицит след преживяното. Лекарят казва, че още не са се видели, защото не е изписан от кардиологията във Велико Търново. Но при всички случаи ще го направят. Иска да се види с “медицинското чудо” очи в очи.

Най-младият лекар в горнооряховския спешен център

практикува

едновременно

на 3 места -

освен по основен трудов договор дава дежурства в болниците в Плевен и Велико Търново. Събират му се 12-часови смени 22 дни месечно, но казва, че има достатъчно свободно време.

Респектиран е от проф. Стоян Миланов - националния консултант по спешна медицина, и мечтае да специализира при него в “Пирогов”.

“Ходих, но колегите казаха, че ще е мисия невъзможна да работя и да специализирам на огромни разстояния. Техният съвет беше да отида при тях, даже имах насрочено интервю. Ще реша как ще специализирам. Вероятно ще се откажа от работата в Плевен, за да имам по-малко пътуване и да наблегна на ученето”, начертал си е план д-р Йорданов.

Вече няма възможност и време да гледа докторските сериали, макар да му се случва понякога. Спортуването му е основно хоби. Много години е играл футбол. И сега се събират да ритат с приятели, когато си е в Плевен. В Горна Оряховица ходи на фитнес и бяга.

“Много ходя

пеша и много

бягам - над

10 км дневно”,

разкрива рецептата си за тонус младият лекар. Все още няма половинка в живота.

“Не е заради липса на време, явно не сме срещнали половинката”, усмихва се той.

За самоотвержената му постъпка по спасяването на два пъти изпадналия в клинична смърт пациент “24 часа” номинира д-р Йорданов в инициативата си “Достойните българи”.