Протестът на медицинските сестри не е насочен към когото трябва. Министър Ананиев не е работодател на тези хора и НЗОК също не е работодател. Протестите най-малко трябва да бъдат към тях, каза в предаването „Лице в лице” по bTV управителят на здравната каса Дечо Дечев.

„Министърът е работодател на директорите на болниците, в които работят тези хора. Той би трябвало да поправи грешките на своите предшественици, които неглижираха години наред това, че определени болници формираха огромни загуби и не последваха мерки спрямо ръководството на тези болници”.

Според Дечев първият ход трябва да бъде: ръководство на болница, което не може да осигури заплащане обективно спрямо обема и качеството на медицинските дейности, трябва да си ходи.

По темата за 50-те млн. лв. за заплати на сестрите Дечев обясни, че никой не е взел и никой не е дал на касата. „Тези, които дават в НЗОК, са единствено такива като вас, мен и 6,5 млн. българи. Бюджетът на касата се формира не от това кой е дал, а от тези 6,5 млн., които си внасят вноските. Държавата също участва, осигурявайки определен контингент от тези 6,5 млн. - пенсионери, служители, но не участва с пари в кеш. През последните години държавата се намесва в увеличаване на приходната част чрез НАП, т.е. осигурява условия тези вноски да се събират в по-голям процент”, каза Дечев.

По думите му това е трудово-правен спор. „Във всеки трудов договор има работодател и работник. В случая работниците протестират против това, което пише в договорите им. Проблемът е защо те не протестират пред работодателя си, а отиват да протестират пред МС. Още оттук има погрешна стъпка. Естествено, че в тази ситуация, в тези времена и в този месец искат много хора това да го използват – дали ще са политически лица, синдикати...”

Тези 50 млн. не са взети, твърди Дечев. „Здравната каса заплаща медицински дейности, които се отчитат от всяко лечебно заведение, с което тя има договор. Цените, по които се плащат тези дейности, се определят на база ежегодни преговори с БЛС, това е простичката философия на нещата. Такива преговори започнаха да се водят още от март с цел повишаване на цени на определени клинични пътеки, тъй като в Касата имаше допълнителен ресурс. Не беше използван целият ресурс на Касата и даваше възможност в порядъка на около 50 млн. лв. да се повишат цени на клинични пътеки, които по общо мнение на преговарящите бяха със занижени цени.

Тези 50 млн. бяха определени от Надзорния съвет на Касата доста преди да се появи предложението 50 млн. да бъдат дадени от бюджета на държавата. Тоест тези 50 млн., определени да се дадат от държавата, нямат нищо общо с 50-те млн., за които преговаряхме с БЛС.

И тъй като то се знаеше предварително, аз се чудя как се допусна това – тези пари няма как да се дадат от бюджета на държавата. Няма технология, по която това да стане.

Дали ще стигнат парите до сестрите или не, зависи от ръководството на дадената болница. Министърът назначава ръководствата на държавните и на областните болници. На общинските болници, там, където е проблемът, не се назначават от Ананиев”.

Според Дечев. големият проблем е в общинските болници, които не могат да се впишат в пазарния модел. „Затова не трябва да излизат такива послания от една или друга политическа сила, че като дойдат те и всичко ще оправят. Никоя партия не е в състояние да оправи нещата. Единственото, което може да се направи, е  консенсус между партиите, да се определи политика, която да се провежда. Защото повече от ясно е, че общинските болници не могат да продължат да съществуват като търговски дружества, те изпълняват главно социални функции.

В последните 15 г. на Касата се прехвърли да подсигурява на тези болници бюджети. Т.е. избяга се от основната й функция. В центъра на системата трябваше да е пациентът и Касата да договори за него най-доброто качество на услуги. Изведнъж НЗОК става бюджетна организация, която финансира едни болници, имат-нямат дейност.

През март една сестра размаха фиша си – 550 лв., припомни Дечев. Той лично проверил отделението, в което тя работи.

„То за една година е отчело 47 клинични пътеки. От тях една е за апандисит, три за хернии и 44 за операции на меки тъкани. Т.е. най-ниското ниво дейност за 1 г. Като обем работа това е едноседмично натоварване за средна операционна. Ако погледнем от тази гледна точка какво получава тя спрямо това, което отчита отделението – ще излезе че тя е получавала много висока заплата, а не ниска.

Въпросът е как съществува такава дейност в една общинска болница с такъв малък обем. Защото малкият обем води и до деквалификация на персонала, с което спада качеството. Ние се превръщаме в организация, която издържа болницата, а не се грижи за качеството на продукта, който тя произвежда. Затова казвам, че решението е изцяло политическо и то трябва да бъде консенсусно, между всички партии”.