В годината след преболедуването пациентите са застрашени от 20 рискови състояния, сред които и инфаркт, опасността от миокардит рязко нараства

Две седмици след като се разболял от коронавирус, доктор Ксенд ван Тюликен мислел, че започва да се оправя, когато внезапно се влошил. “Събудих се в 3 ч през нощта и сърцето ми препускаше лудо в неравномерен ритъм. Чувствах се зле: без сили, без дъх, потен и паникьосан”, спомня си днес медикът.

Това се случва през март 2020 г., в началото на пандемията, когато все още се знае твърде малко за протичането на болестта. Но дългогодишният опит на Ксенд като лекар не оставя у него съмнение, че е развил атриална фибрилация, или предсърдно мъждене - опасна сърдечна аритмия, при която електрически импулси извън нормата създават неравномерно и често пъти препускащо сърцебиене. То може да доведе до инфаркт и дори до спиране на сърцето.

“Прецених, че проблемът най-вероятно е резултат от вируса, който е

довел до възпаление на сърцето”,

казва докторът. Той бързо преценява сериозността на ситуацията, хваща такси и отива в най-близката болница.

“Лекарите в спешното успяха да възстановят нормалния сърдечен ритъм чрез процедура, наречена кардиоверсия”, спомня си мъжът. След това му предписали медикаменти от типа на бета-блокерите, за да намалят риска от ново излизане на сърцето от ритъм. Уви, без успех. “Впоследствие предсърдното мъждене се появи многократно и се налагаше многократно да ми бъде прилагана кардиоверсия”, продължава разказа си Ван Тюликен.

Така година след преболедуването от COVID се налага той отново да се върне в болницата, този път, за да му направят аблация - процедура, при която се използва замразен течен азот, за да бъде “изгорена” тъканта на сърцето и да се създаде белег, разрушаващ електрическите сигнали, причиняващи неритмичното сърцебиене. “Операцията продължи 90 мин. Не беше болезнено, но определено не беше приятно”, казва лекарят.

Милиони хора по света са изкарали COVID-19 в лека форма и дори без да разберат, че са били болни, защото не са се тествали. Почти всеки десети пък развива т.нар. дълъг COVID, когато симптомите продължават повече от 4 седмици.

Проведено през март британско изследване сред 47 000 преболедували инфекцията на болнично легло показа, че при тях рискът от развитие на тежки сърдечносъдови проблеми е три пъти по-висок, отколкото при неболедувалите. Проблемите се проявявали средно около

8 месеца след излизането на пациентите от болницата,

пише в. “Дейли мейл”.

По-ново американско изследване на университета във Вашингтон, проведено със 150 000 души, пък показва, че са засегнати не само хората, които заразата е пратила в болница. Според неговите резултати дори и пациенти с леки симптоми може да развият тежки сърдечни заболявания. Статия, публикувана в сп. “Нейчър медсин”, разкрива, че хората, преболедували COVID, са застрашени през 12-те месеца след това от 20 рискови за здравето състояния, сред които сърдечни атаки и инфаркти.

При пациенти, приети в интензивните отделения, рискът от миокардит (възпаление на сърцето, което намалява способността му да изпомпва кръвта) и появата на тромби в белите дробове, се оказал 20 пъти по-висок, отколкото при неболедувалите. Но и при онези, които не се налагало да влизат в болница, опасността от инфаркт нараствала с 8%, а от миокардит - с цели 247%.

Учените отдавна са наясно, че респираторни инфекции като грипа може да предизвикат сърдечни неразположения. Причината е, че те водят до възпаления, които имат сериозна роля при сърдечносъдовите заболявания. Коронавирусът обаче е в основата на много повече инциденти, свързани със сърцето, дори и когато заразата е протичала на крак. Затова учените предупреждават, че става въпрос за изключително сериозен проблем на общественото здраве.

Но защо се случва това? Една от възможностите е спайк протеинът на вируса, който той използва, за да превземе човешките клетки,

да причини огнище на локално възпаление

сърдечната тъкан, което е толкова интензивно, че уврежда мускула. При лабораторен експеримент човешка сърдечна тъкан била изложена на спайк протеини от COVID-19 и от HCoV-NL63 - коронавирус, който инфектира респираторната система, без да уврежда сърцето. Оказало се, че COVID-19 предизвиква в сърдечните клетки имунен отговор, който липсва при другия вирус. Изследователите смятат, че това предизвиква много силен възпалителен процес, който уврежда клетките на сърцето и предизвиква миокардит.

COVID обаче може да засегне здравето на сърдечносъдовата система и по друг начин, показа публикувано през август проучване на Медицинския академичен методистки център в Хюстън, Тексас. То установило, че пациенти със сърдечни симптоми при дълъг COVID може да имат двойно по-голям от нормалния риск от наличие на нездравословни ендотелни клетки, които покриват вътрешността на сърцето и кръвоносните съдове.

Ендотелните клетки играят ключова роля при резширявеното на артериите и подпомагането на кръвта да стигне до сърцето при физически натоварващи дейности. Хората с увредени ендотелни клетки - състояние, известно като микроваскуларна дисфункция, са изложени на по-голяма опасност от сърдечна недостатъчност и смърт.

Учените смятат, че най-опасен е периодът от 6 до 8 седмици след преболедуването. Съществуват обаче и притеснения, че

вирусът може да се спотаи в спящо състояние в организма

месеци и дори години наред. Ако той може да се укрива в тялото, то тогава всяко нещо, което отслабва имунната система на индивида като стрес, инфекция или реинфекция с друг щам, може да позволи на коронавируса да се активира отново, посочват специалистите. Затова те съветват преболедувалите да отделят достатъчно време, за да се възстановят напълно. Имало вече достатъчно доказателства, че онези, които тръгват прекалено бързо на работа, след като вече не са положителни, рискуват повече да страдат от пост-COVID проблеми. Почивката е едно от важните условия за доброто възстановяване от инфекцията, смятат специалистите.