Бен Паркинсън поноси олимпийския огън през 2012 г.

Английски ветеран от Афганистан с увреден мозък се подложи на рискова терапия с кислород. Парашутистът Бен Паркинсън стана известен през 2012 г., когато понесе факела с олимпийския огън в Донкастър.

Едва 22-годишен, при експлозия на бомба в Афганистан през 2006 г. той остава без крака, черепът, гръбнакът, тазът и ръцете му са счупени. Оттогава всеки ден се бори за живота си.

Наскоро Паркинсън обяви, че се подлага на спорна терапия. При нея се диша само кислород под налягане двойно по-високо от атмосферното. Боецът каза, че чувства подобрение още след първия сеанс. Според лекарите почти 10 г. след раняването няма лечение за увредения мозък на Паркинсън. Единствен проф. Филип Джеймс, автор на книга за тази терапия с кислород, му дава надежди.

"Възстановяването на Бен е смайващо. Но главата му още не се е оправила. Едва му се разбира какво говори. Той ще се подобри, но му трябват поне 20 сеанса по 1 час в кислородната камера", казва проф. Джеймс от университета в Дънди.

Лекува натровени водолази

Той е експерт № 1 във Великобритания по хипербарична медицина. Кариерата му е свързана с лечението на травми на водолази с големи дози кислород. Книгата му " Кислородът и мозъкът" е писана 20 г. и излезе в края на 2014 г.

Според проф. Джеймс най-новите томографски изображения на мозъка показват, че увредените клетки в него не са мъртви, а само "спящи" и могат да се съживят. Друго важно ново откритие е, че стволови мозъчни клетки, формирали се в човека още преди раждането, са налични в мозъка му като възрастен и могат да се развият до зрели клетки.

Кислородът, който дишаме, е ключов елемент в процеса на естественото заздравяване на рани. Той поправя тъканите, но ако увреждането е голямо, не може да се справи. Нужен е кислород в по-голяма концентрация, казва професорът.

Книгата му описва няколко смайващи истории. Например на малката Джесика Маклюър от Тексас, която през 1987 г. пада в изоставен кладенец. Докато бъде намерена и извадена, кракът й хваща гангрена и почернява, но е спасен от ампутация благодарение кислородната терапия.

Стандартно терапията с кислород се прилага само при натровени с въглероден окис и при декомпресия на водолази. Под водата те дишат въздух под налягане, което е изравнено с водното. Но при изплуване нагоре то спада и е възможно в кръвта им да попаднат мехурчета газ и да увредят мозъка и нервната им система.

Лекува и множествена склероза

Същата патология като при декомпресия е налице и при много други мозъчни увреждания като инсултите и множествената склероза, казва проф. Джеймс. Според него тя не е автоимунна болест, а се отключва от травми. В статия в сп. "Лансет" от 1982 г. той пише, че също както газовите мехури при декомпресия, тъканните травми освобождават миниатюрни капки мазнина, наричани емболи. Те попадат в кръвта, възпаляват мозъчната мембрана и така започва множествената склероза. В напреднал стадий кислородната терапия не може да я излекува, но може да стабилизира пациента и да го доведе до ремисия, смята проф. Джеймс. Той базира твърдението си на наблюдения на 705 болни в продължение на 15 г.

Изследвания в последните години показаха, че промени в нивото на кислорода влияят на хиляди гени - от тези, които контролират растежа на нови кръвоносни съдове в увредените тъкани, до гена р53, който предпазва от рак. "Тези открития обаче не вдигнаха шум, а по важност те се равняват на откриването на молекулата на ДНК и дават началото на нова ера в медицината", казва проф. Джеймс.

Как действа?

Хипербаричната кислородна терапия доставя кислород под по-високо налягане от нормалното и в резултат нивото на кислорода в кръвната плазма на пациента се повишава. Вдишването става през маска или от тръбичка в носа. Стандартно терапията се прилага при декомпресия, газова емболия (мехури газ във вените) и отравяне с въглероден окис.