През 1979 г. американецът Робърт Менделсон издава книгата "Когато лекарите стачкуват, смъртността спада". Той описва случай в Колумбия от 1976 г. Тогава в столицата Богота всички лекари освен работещите в бърза помощ напускат работните си места за 52 дни. Нивото на смъртността в този период спада с 35%.

Цитиран е служител от местната асоциация на погребалните агенции. Той казва: Може да е просто съвпадение, но е факт!"

Точно същото се случва в Израел през 1973 г. Тогава лекарите намаляват приема на пациенти от 65 000 на 7000. Стачката им продължава 1 месец и през това време броят на приетите в болница спада с 85%. И тук има данни от погребална агенция - на Ерусалим. Според тях смъртността в Израел по време на лекарската стачка е спаднала с 50%. Толкова радикален спад е имало единствено при предишната лекарска стачка 20 години по-рано.

В Лос Анджелис нивото на смъртността спада с 18% през 1976 г., когато местните лекари обявяват стачка. Докато тя трае, са извършени с 60% по-малко операции. Отчетен е и друг парадокс - в повечето случаи нуждата от операция е отпадала от само себе си.

Във всеки от описаните случаи след спирането на стачките смъртността моментално се е повишавала до обичайното си равнище. Оздравителният ефект на лекарските стачки довежда автора Менделсон до извода, че здравето на хората и продължителността на живота им е изцяло в ръцете на лекарите. Той твърди, че вината за високата смъртност се поделя между лекарското съсловие, фармацевтичната индустрия и фирмите, които произвеждат медицински изделия, консумативи и апаратура. Изтъква и че около 30% от всички смъртни случаи в света са пряко следствие от медицински интервенции в лечебно заведение.

Книгата обаче е подвеждаща и манипулативна, тъй като 60-процентният спад в броя на операциите в Лос Аджелис например е пряко следствие от самата стачка. Докато е траела тя, планови операции не били извършвани. Щом ги възобновили, смъртността отново се е повишила. В случая нямат вина нито производителите на лекарства, нито на консумативи.

Освен това авторът пренебрегва т.нар. отдалечена смъртност. Та се отнася за болните от рак например. Техният живот се скъсява, ако не им бъде направена операция своевременно.

Най-после обвиненията срещу лекарското съсловие и т.нар. медицинска мафия също издишат, защото за тях смъртта на пациентите е крайно неизгодна. Ако не оживяват, кой би им плащал за диагностика и лечение.