Сълзите имат много повече роли за физическото ни здраве, отколкото за изразяването на чувства. Най-важната е да предпазват повърхността на очите от инфекция. Без филма, който сълзите образуват, очите са по-раними, по-чувствителни и дори по-лесна врата за инфекциите, включително за вируса, който причинява COVID.

Слъзният филм поддържа повърхността на очите влажна, гладка и чиста. При дефицит очите се възпаляват лесно. Ако състоянието не се лекува, сухото око създава условия за нараняване на роговичната повърхност, язви и в тежки случаи - загуба на зрение.

Сухото око е много чест, но подценяван проблем, казва д-р Мария Праматарова, шеф на Отделението по очни болести в “Пирогов”.

Чувството е, като да си си напрашил очите и да усещаш драскане. Бялата част се зачервява, събира се дразнещ слузоподобен секрет, чувства се дразнене със или без парене, светлината дразни. Усещанията варират по интензивност и стигат до болка.

Синдромът става още по-видим в условията на пандемията, когато за дълги периоди деца и възрастни прекарват повече време пред компютрите поради работа и учене от дистанция. Пред монитора човек мига по-рядко и окото не получава достатъчно слъзен филм, който да му осигурява влажност и защита.

Пред монитора човек мига по-рядко и окото не получава достатъчно слъзен филм, който да му осигурява влажност и защита.

При взирането в екрани човек мига рядко, а точно движението на клепачите нанася защитната “смазка” върху нежната повърхност на окото. Мигането намалява и при други дейности - шофиране, работа с дребни елементи, както и при някои системни заболявания като паркинсон.

Причините за дисфункция на слъзния филм са много повече. Може да са свързани с хормонални промени или автоимунно заболяване - лупус, склеродермия, ревматоиден артрит, болест на Сьогрен.

При розацея по-често се запушат мейбомиевите жлези, които се намират по ръба на клепачите, и окото остава без липидната съставка на слъзния филм. Сухотата е чест симптом и при очните алергии. Най-често е резултат на намалено производство на сълзи или повишеното им изпаряване.

В основата на оскъдното образуване може да е възрастта - с годините процентът вода в тялото намалява на всички нива. Между 40 и 50 г. започва естествена тенденция за редуциращо се производство на сълзи. Подобен тренд се отчита и като страничен ефект от някои лекарства.

Дори начинът на хранене има значение. Проучвания свидетелстват, че например при недоимък на витамин А и полезните омега-3 мастни киселини доказано се понижава производството на сълзи.

Много често причината за изсъхването на защитния филм на органа на зрението е в околната среда или в нездравословни навици, обяснява д-р Праматарова. На едно от първите места е липсата на зрителна хигиена при работа с компютри. Както и при други дейности с взиране в близки до нас неща, златното правило е 20-20-20: на 20 минути за 20 секунди насочвайте. поглед към предмет на 20-ина метра.

Друго, препоръчвано и от американски лекари, е да позиционирате екрана на компютъра най-много на нивото на очите, не по-високо. Ако мониторът е над линията на погледа, ще държите очите си по-широко отворени и съответно по-голямата повърхност ще изпарява по-бързо влагата им. Това е още по-необходимо, ако човек работи в условия, при които сълзите се изпаряват по-бързо. Например при висока температура, задимяване, химически изпарения. Изсъхването на сълзите се улеснява и от климатизация, която разчита на насочени струи въздух - т.нар. стаен циклон, чийто ефект донякъде може да се смекчи с овлажнители.

Всъщност очите съхнат бързо и на открито при вятър или голем жеги. Ефектът може да бъде омекотен, като от време на време човек си затваря очите. Хем намалява изпарението, хем нанася нов слъзен филм. Такъв метод се препоръчва и на пушачите, ако не могат да се откажат от лошия навик, който наред с други вреди е сред причините за сухо око.

Специфично условие за сухо око по време на пандемията може да е постоянното носене на маска през целия роботен ден. Ако не прилепва плътно към кожата, маската насочва издишвания въздух право към очите.

Избягването на рисковете е най-добрата профилактика. Но в много случаи професията или обстоятелствата не позволяват стрикна зрителна хигиена. Тогава се мисли как да бъдат намалени щетите.

Разпространението на синдрома варира от 5 до 50% в различните държави, за България няма данни.

В случаите на неусложнен синдром лечението е просто - с така наречените изкуствени сълзи. Добре е изборът да бъде съгласуван с офталмолог. През новото хилядолетие медицината разширява лечението на тежките случаи с фототерапии, термични пулсации и др. иновативни подходи.