Ако до преди няколко десетилетия на естетическа хирургия се подлагаха предимно известни личности, днес вече непостижимите и строги стандарти за красота и достъпността на процедурите карат голяма част от жените да прибягват до някакъв тип корекции.

За мащабите на естетичната хирургия говорят данните за приходите й. През 2018 г. те са малко над 50 млрд. долара и със сегашните темповете на нарастване през 2026 г. ще бъдат почти 67 млрд. долара. Около 18% от тези корекции са за уголемяване на бюста, предаде БНР.

В последните 10 г. един скандал в бранша “гореше” по цял свят - фирма правеше импланти, но с промишлен, а не с медицински силикон. И то сертифицирано от TUV Rheinland - един от най-големите сертифициращи органи в света.

Проблемите, включително и в България, се появиха около 2010 г. У нас такива импланти имат хиляди жени, а по света са стотици хиляди. От тогава започва юридическа драма за търсене на права и за обезщетение на засегнатите.

Имплантите в България се внасят от 2005 г., като след 2006 г. вносът става по-активен, а от 2008 г. се внасят вече и в Румъния, казва Седрик Жоакимсман - дистрибуторът за България.

За проблема с тях той разбира на 29 март 2010 г., когато френската здравна агенция прави инспекция в Poly Implant Prothese (PIP) и разбира, че те се пълнят с промишлен силикон.

“За медицински изделия, които се имплантират, и за всички медицински изделия по принцип, трябва да има стриктен контрол. Смятаме, че имаше такъв, защото това бяха импланти, които са сертифицирани и които имат разрешение за пускане на пазара в Европа и в други страни, гарантиращо качеството на продукта”, обяснява той.

До 2010 г. няма хирург, който да е посочил, че има проблем с имплант. Но след това започват да се появяват сигнали. Ако се спука, силиконтът може да се разнесе из тялото. Има жени, при който влиза в белия дроб.

Във Франция скандалът тръгва след сигнали от хирурзи за по-чести случаи на руптури на имплантите. Това кара Френската здравна инспекция да направи проверката, открила пълнежа с промишлен силикон.

В България с такива импланти са около 2000 жени и половината имат спукване, а при две трети от тях то е с медицински последици.

Още през 2010 г. Жоакимсман наема адвокати, с които търси обезщетение от TUV Rheinland. Целта му е да постигне обезщетение за жените в България, с което те да подменят имплантите си. Тогава обаче от сертифициращия орган отказват дори да разговарят с него. И така казусът стига до съд.

Междувременно се разбира в целия свят за проблемните импланти и през 2013 г. Жоакимсман печели делото, а кампанията за обезщетение вече обхваща жени от целия свят.

Две от жените некачествените импланти в България вече са получили по 7000 евро обезщетение. Има 100 жени от втора и трета процедура и са получили авансово 3000 евро, и 150 жени от четвърта процедура, които трябва да получат около 6000 евро през септември.

Все още има възможност да се включат засегнати жени в следващи процедури.