Засега знаем от екпериментални данни е, че коронавирусът има достъп до мозъка, но не остава трайно там, каза по БНТ д-р Аспарух Илиев от Лабораторията по инфекция на мозъка в университета в Берн.

"Самата загуба на обоняние е нарушение във функциите на структура, свързана с мозъка. Опити с плъхове показват, че вирусът има способност и качество да се скрива в мозъка. Няма засега данни, че след боледуване остава там. Вторичната късна имунна реакция след болестта е причина за остатъчните оплаквания, които някои описват като Пост-Ковид синдром. А когато са по-дълги - дълъг Ковид, има нарушение в концентрацията, в паметта, във възможността да изпълняваме по-сложни задачи. Същите нарушения в острата фаза на инфекцията се предизвикат в първите 5-6 дена директно от вируса", обясни д-р Илиев.

Обещаващи резултати дават всички разработвани лекарства срещу коронавируса, каза още той. Но те не могат да бъдат алтернатива на ваксинирането. Ваксинацията остава най-сигурният и най-бързият начин да се справим с проблема. Терапиите с таблетки ще са много полезни за всички в бъдеще, но няма да бъдат на пазара в близките 4-5 месеца.

"В Швейцария, както и в България и в цяла Европа, има известен недостиг на ваксини все още. Причините са комплексни. Ваксинира се във ваксинационни центрове, които са доста големи, а пациентите са записани в схема по групи. Очаква се и личните лекари да се включат".

Според Илиев в България подходът е доста гъвкав заради "зелените коридори", а основният проблем е нежеланието за имунизация. За него е недопустимо с предимство да бъдат ваксинирани корпоративни клиенти като банки, застрахователни компании и други.

На въпрос за надеждността на ваксината на "Астра Зенека" д-р Илиев бе категоричен: "Астра Зенека" е изключително безопасна, изключително сигурна и много добра ваксина."