Всеки е усещал вибрацията на мобилен телефон. Но как това усещане се превръща в сигнал и кой го праща в мозъка за разпознаване? Учени от университета в Женева установиха, че вибрациите се възприемат в мозъка по същия начин, по който той обработва и слуховите сигнали.

В сп. "Нейчър" учените излагат изводите си след опити с мишки, чийто предни лапи са долавяли вибрации с различна честота. Оказва се, че е все едно дали чувате телефона да звъни или усещате вибрацията му - реакцията на мозъка е една и съща.

Вибрациите най-лесно се наблюдават в чаша с вода. Нейната повърхност потрепва в концентрични кръгове при най-слаби движения наоколо. Тези трептения (осцилации) се причиняват от вибрации, които се предават по пода, масата, стъклото на чашата и други твърди повърхности.

Именно вибрациите стимулират сензорите на човека, за да усети приближаващ се влак или пък за да познае някого по стъпките. "Ние сме постоянно заобиколени от вибрации и тяхната роля за възприемането на света е изключително важна", казва д-р Даниел Хубер, който е ръководил проучването. "Ето защо поискахме да разберем как мозъкът възприема и разчита вибрациите."

Екипът на д-р Хубер е следил активизирането на стотици неврони в соматичния център в кортекса на мишките, когато предните им лапи усещат вибрации с различна честота. Също както е и в слуховия център в кортекса тези неврони се оказват с различна настройка. Те реагират бурно на едни честоти и остават пасивни при други.

"Различните неврони са настроени за специфични комбинации от честота и амплитуда на вибрациите, които мишката усеща. Тя не може да направи разлика между вибрация с висока честота и ниска амплитуда, от една страна, и вибрация с ниска честота и висока амплитуда, от друга. Точно същият е механизмът и в слуховия център, ако възприеманият звук се променя по сила и честота", обяснява ученият.

Така че макар звуковата вълна да се движи по въздуха, а вибрацията - по тъканите, и макар те да се обработват от различни центрове, мозъкът ги възприема и декодира еднакво.

Учените са направили и хистологичен анализ на т.нар. телца на Пачини в мишите лапи. Това са капсулирани нервни рецептори, описани от италианския лекар Филипо Пачини през 1835 г. и наречени на негово име. Те долавят вибрациите с висока честота и при бозайниците са гъсто разположени в епидермиса на предните им лапи.

"Ние обаче с изненада установихме, че при мишките телцата на Пачини се намират в костиците на предните лапи. В кожата изцяло липсват. Тоест, вибрациите се усещат и предават чрез костите. Именно тези кости са "сеизмографът" на тялото", обяснява ученият. Според него откритието говори за съществуването на първичен сензорен канал, който се е оформил доста преди слуховия и е много по-чувствителен от него.

"Така вече става ясно защо хората имат предчувствия за задаващо се бедствие и защо автомобилният трафик или строителните работи ни вредят дори когато не ги чуваме", казва д-р Хубер.