8°C   София
 

Леските в София избързват с 45 дни, цъфтят от 15 януари 

Сезонът на полените вече започва по-рано и приключва по-късно, а сенната хрема продължава по-дълго от всякога в резултат от затоплянето на климата. Според ново изследване на Техническия университет в Мюнхен, Германия, удължаването на сезона на кихането е свързано с преноса на стотици километри на цветен прашец - полени, от преждевременно разцъфтяващи дървесни видове.

Преносът на прашеца има решаващо значение за продължителността, времето и тежестта на алергенния сезон.

За последните 30 години той се е разпрострял с допълнителни 20 дни в Европа. Прогнозата е тенденцията да продължи.

Решаващо е повишаването на температурите, което събужда рано растителния свят и цъфтежът се измества изпреварващо. Но за да е още по-лошо положението, високите температури водят до

повишаване на нивата

на въглероден

двуокис,

което стимулира

производството

на полени

Според новото проучване много видове цветен прашец, сред които от силно алергизиращите леска и елша, всяка година генерират полени по-рано, избързват да разпространяват прашеца и видове като брезата и ясена.

"Моите наблюдения потвърждават изводите на колегите в Германия. В последните години поленовият сезон започва по-рано от обичайното и приключва по-късно. Алергизиращите видове за България с по-ранен цъфтеж са леска, елша, ясен и представители на семейство кипарисови. От 7-8 години процесът се наблюдава и в България, каза за “24 часа” Мариела Христова-Савова, биолог в лаборатория “Алергенни препарати” на “Бул Био” - Национален център па заразни и паразитни болести.

“Всеки ден се събират въздушни проби и се забелязва отчетливо по-ранно започване на цъфтежа, включително тази зима. Леските в София цъфнаха още около 15 януари, а обичайното е да цъфтят на границата между февруари и март. В началото на февруари цъфнаха и ясените по столичните улици, при положение че би трябвало това да започне след около 2 седмици. Необичайно рано – в първата седмица на миналия месец, цъфнаха и доста кипарисови видове, които генерират голямо количество полени.”

Според проучване, публикувано в сп. “Лансет, от 20 г. количеството на полени във въздуха се е увеличило в целия свят.

Зрънцата са големи

от 9 до 200 микрона

- някои могат да

навлязат дълбоко в

белите дробове и да

причиняват дразнене

дори и на хора, които не са алергиични.

Сред дървесните видове елшата, която е разпространена и у нас, е най-мощният причинител на алергии в Европа. Другите представители от семейство Брезови, които се срещат у нас и имат потенциал да причинят сенна хрема, са от родовете бреза, леска, габър и воден габър, обясни биоложката. Най-малка “вина” като алергенен агент има прашецът на водния габър поради това, че находищата са разпокъсани.

Сезонът на кихането, сълзенето на очите и воднистата хрема от алергия към полените се разширява и в двете посоки. Той вече и започва по-рано, и приключва по-късно. В някои години паузата е символична, почти няма период без цъфтящи видове.

Специфична особеност у нас например при влажен август е, че вместо поленовият сезон на цъфтящите житни треви да приключи с изсъхването им до средата или края на месеца, те достигат повторен цъфтеж. Ако последва топла и суха есен, полените им са откривани във въздуха и на 10 ноември. В същото време при топла и кратка зима по-рано започват да цъфтят ранните видове, разказа експертката.

Цикълът става все по-дълъг, антрактът - кратък. Може би не е далече времето, в което пролетните и есенните полени ще си дават среща през меките зимни месеци. Така промяната на метеорологичните условия създава проблеми на

алергичните към

полени, които

са средно 10%

Прогнозите са процентите да се увеличават, както е и при останалите видове алергични заболявания. Взети заедно в дългосрочен план, сезонните алергии представляват един от най-силните примери за това как глобалното затопляне увеличава рисковете за здравето. Медицинските специалисти смятат, че алергиите, които вече са голяма тежест за здравеопазването, ще се превърнат в още по-голямо бреме за икономиката, тъй като е много трудно да се избегнат част от факторите, като например полените, тъй като човек не може да ги избегне дори при най-големи усилия.



ОСТАВИ КОМЕНТАР

*       
*

Висоцки измръзва на балкон

Нов опит да се разбули мистерията около смъртта на Владимир Висоцки бе направен наскоро в руския...

Д-р Йовчо Топалов извърши резекцията на комунизма

На 11 януари на 90-годишна възраст почина военният лекар Йовчо Топалов, извършил пълната резекция на...

Почина основателят на ВМА проф. Йовчо Топалов

Военномедицинска академия изказа съболезнования на  близките на проф. Йовчо Топалов – началник на...

От 1 апарат дишат 4-ма чрез малко подобрение

За 10 минути и с подръчни средства се правят разклонения от машината Критичен за болниците със...

Защо при КОВИД-19 има емболия

Появи се парадокс - лекарите от първа линия в битката с коронавируса имат много въпроси за реакциите...

Тревожни сигнали, които получаваме от бъбреците

Особен орган са бъбреците. Милиони хора по света страдат от някакъв проблем с тях, без да го...

65 болести надничат от едно име

През 1959 г. американско списание за традиционна китайска медицина (Journal of Traditional Chinese...

Как да постигнем просветление в кухнята

Филм показва, че съзнанието лекува физически недъзи На 18 и 19 април ще се състои световна интернет...

Какво е инфо-вирус?

Инфо-вирусът е като биологичния вирус, но много по-хищен. Докато живият паразит има няколко часа...