„Груповият имунитет трябва да стигне 70-80% преболедували или ваксинирани. Много сме далече още, за да очакваме самоограничаване на инфекцията. Затова нормално е точно това, което се случва – все повече хора да се сблъскват с вируса“, каза по БНР проф. Пенка Петрова, директор на Института по микробиология към БАН.

Създаденият имунитет е достатъчен, за да осигури леко протичане на болестта дори при повторно заразяване, уточни тя.

За ваксината на „Янсен“ в 1 доза проф. Петрова изтъкна: „Големи са надеждите за нея. Тя вече е разрешена в САЩ. Еднодозовите ваксини са много ефективни и спестяват много труд за реимунизация.“

Ваксините и на „Модерна“, и на „Пфайзер“ могат лесно да се превърнат в еднодозови, тъй като първата им доза дава ефективност като на руската „Спутник“, на индийската или на китайската ваксина.

„Само ваксината на „Янсен“ е ефективна срещу южноафриканския вариант. Южна Африка е купила само нея.“

„Спутник“ е популярна вече в около 30 страни. Цяла Южна Америка се ваксинира само с нея. Тя е изключително ефективна и се базира на най-старите технологии за векторни ваксини. Ние отдавна трябваше да се опитаме да купим дори от руската ваксина“, коментира тя.

След ваксина по време на изработването на имунен отговор – антитела и клетъчен, може да се заразим и да заразяваме, затова мерките трябва да се спазват. Ваксината показва, че драстично намаляват случаите на тежко протичане.“

„Вече няма нужда да убеждаваме обществото, че ваксините решават проблема. Сега проблемът е световната липса на ваксини“.

70% ваксинационно покритие до края на юни едва ли бихме постигнали, ако не се ангажира мрежата от лични лекари, каза Петрова по повод прогнозата на здравния министър. „Има дози, но не може да се организира добре поставянето им и стигането им до хората.“

За дългосрочните странични ефекти от ваксините, проф. Петрова каза:

„Всички производителки обещаха да изяснят научно всички странични ефекти до края на 2022 г. Това е разумният период, в който биха се явили.“