Не съм специализирал имунология, но съм любознателен медик и се опитвам да осмислям научните факти и да ги споделям като полезна информация.

Имунната система извършва ежедневно огромна работа, защитавайки от болестотворни микроби (вируси, бактерии, плесени, гъби). Но понякога тази система не сработва. В едната крайност микробът превзема човека и го разболява. В другата се проявява алергия или автоимунна болест.

Възможна ли е намеса, за да „засилим” и „балансираме“ имунната си система? Става ли, ако подобрим храненето? Да пием ли определени витамини, минерали, билкови препарати? Има ли други опции с промени в начина на живот и полагане на усилия да предизвикаме „перфектен“ имунен отговор?

Идеята за оптимизиране на имунитета е много примамлива, но реално този имунен самоконтрол е трудно постижим поради няколко причини. Имунната система е и сложна и многосъставна, а не едно „нещо“. За да работи добре, тя изисква баланс и хармония. Още има много неизвестни неща за особеностите на имунния отговор и взаимовръзката му с начина на живот.

Изследват се ефектите от храната, упражненията, възрастта, стреса и други фактори за имунния отговор при хора и при животни. Общият подход за здравословен живот имат смисъл, тъй като помага на имунитета и дава доказани ползи за здравето (понижение на тегло, на честота на склероза, сърдечни болести, риск от диабет и др.).

Всичко в тялото, включително имунната система, работи по-добре, ако е защитена от вредни влияния на средата и подкрепена от осъзнат избор за здравословен живот, включващ:

• Да се откажем от тютюнопушенето (ако сме пушачи);

• Да имаме в диетата си високо съдържание на плодове и зеленчуци;

• Да правим редовни физически упражнения;

• Да поддържаме здравословно телесно тегло (теглото в килограми делено на квадрата на височината в метри да е < 27);

• Ако консумираме алкохол, употребата да е умерена (за здрави хора, това е едно питие на ден за жени, и не повече от две питиета на ден за мъже, например: бира до 300 мл, вино до 150 мл, концентрат

• Да спим пълноценно не по-малко от 7 часа;

• Да се пазим, като избягваме инфекции чрез редовно миене на ръцете и старателно готвене на храната;

• Да се стремим ефективно да минимизираме стреса;

• Да се съобразяваме с препоръките на здравните власти за подходящи ваксини.

Имунизирането води до приучаване на имунитета ни да се справя с болестта

Ваксините подготвят имунната ни система за борба с инфекциите, преди те да се развият в тялото ни и да предизвикат болест. Първоначално основните методи за производство на ваксини са омаломощаване на микробите или убиването им, за да не могат да се размножават в тялото, докато имунитетът ги разпознае и координира противодействие.

След това започва производство на „компонентни“ ваксини, които съдържат само тези части от микроба, които предизвикват най-силно защитна реакция при най-малко нежелани реакции. А най-новите технологии въвеждат само информация за производство на определени белтъци от нашите собствени клетки, като по този начин максимално прецизно се стимулира имунитетът към конкретни елементи на патогена, които са най-важни за инфектирането.

Имунизирането води до приучаване на имунитета ни да се справя с болестта, преди още да сме я преболедували, като по този начин се изгражда т.нар. колективен имунитет без да поемаме рисковете на самата болест и дългосрочните й последици.

Опитът за стимулиране на клетките на имунната система е особено сложен, тъй като има много и различни видове клетки, които реагират на толкова различни микроби по толкова различни начини. Кои клетки трябва да увеличите и до какъв брой? Засега учените не знаят точния отговор. Това, което е известно е, че тялото ни непрекъснато образува нови имунни клетки.

Произвеждат се много повече лимфоцити, отколкото евентуално може да се използват. Излишните клетки се отстраняват чрез естествен процес на клетъчна смърт, наречен апоптоза – някои още преди да реализират някакво действие, други след победата в някоя битка. Затова не е ясно колко точно клетки са нужни или каква е най-добрата комбинация от клетки, които са необходими на имунната система, за да функционира на оптимално ниво.

Ние сме това, което ядем, което мислим и чувстваме, и което знаем

Възрастните хора са по-склонни да боледуват от инфекциозни заболявания и е по-вероятно да умират от тях. Респираторните инфекции, включително грип, COVID-19 и особено пневмонията са водеща причина за смърт при хора над 65 години по цял свят.

Никой не знае със сигурност защо се случва това, но някои учени предполагат, че този риск се свързва с намаляване на Т-клетките, произвеждани от тимуса, който с възрастта атрофира и произвежда по-малко Т-клетки за борба с инфекциите. Има данни, че и костният мозък става по-малко ефективен при производството на т.нар. стволови клетки, от които се преражда имунната ни система.

Установено е, че има връзка между храненето и имунитета. Форма на недохранване, която е изненадващо разпространена дори в богатите страни, е известна като „недохранване с микроелементи“. Това е, когато човек изпитва недостиг на някои основни витамини и микроелементи. Не винаги консумацията на повече храна задоволява този недостиг, тъй като много от „съвременните“ храни са лишени от витамини, минерали и аминокиселини. А от друга страна, по-възрастните хора са склонни да ядат по-малко и имат по-ограничено разнообразие в диетата си. Затова много важен е въпросът за ролята на хранителните добавки в подпомагането на имунитета.

Войните на имунната система се нуждаят от добро, пълноценно хранене. Хората, които живеят в бедност и са недохранени, боледуват по-често и по-тежко от инфекциозни заболявания. Учените не знаят със сигурност дали специфични хранителни фактори, като преработени храни или висок прием на обикновена захар, оказват неблагоприятно въздействие върху имунната функция. Но лошото хранене създава системен проблем под формата на възпаление. И тогава имунната система е принудена да реагира, като отделя ресурс за справяне с проблемите в тялото.

В магазините ще намерите множество хапчета и билкови препарати, които твърдят, че засилват имунитета или подобряват по друг начин функционирането на нашата имунна система. Някои препарати наистина променят определени компоненти на имунната функция, но здравето ни е резултат от съчетанието на много променливи, включително генетика, регулация на емоциите и поведенчески навици.

Негативните емоции и имунната система

Съвременната медицина изследва тясно свързаното отношение между психическия стрес и физическото тяло. Голямо разнообразие от болести, включително стомашно-чревни разстройства, уртикария и дори сърдечни заболявания могат да са свързани със стрес. Учените активно изучават връзката между негативните емоции и имунната функция.

Повечето изследвания не са фокусирани върху внезапни, краткотрайни стресори, а по-скоро наблюдават постоянните фактори на стрес, т.нар. хроничен стрес, например: проблемни отношения в семейството или дълготрайни трудности (бедност, неудовлетвореност, тъга).

Стресът предизвиква физиологична реакция, при която тялото трескаво използва голямо количество микронутриенти, като така изчерпва част от ресурсите, необходими за оптималното функциониране на имунната система.

В същото време няма медицинска студия, която да не подчертава, че спортът е добър начин да заобичаш живота. Редовните физически упражнения са един от стълбовете за добро здраве. Движението подобрява дейността на сърцето, понижава кръвното налягане, контролира телесното тегло, като по този начин предпазва от различни хронични заболявания.

Но помага ли спортът да засилим естествено имунната си система и да я поддържаме здрава? Разбира се. Но нищо не е универсална рецепта. Ако сте постоянно уморени, ако сте в зона на депресивност, ако имате проблеми със здравето и либидото, непременно трябва да промените начина си на живот – храненето, подвижността, емоциите, намеренията. Ние сме това, което ядем, което мислим и чувстваме, и което знаем.